Прокудихме ги: Хасан и Ибрахим напускат България

Дениз Игнатов е гордият баща на близнаците Хасан и Ибрахим, които заедно с малката Крисия завоюваха престижното второ място на международния конкурс „Евровизия”. Освен тях, двамата със съпругата му Себиле имат и момичета-близначки – Нермин и Мерлин. Шестчленното семейство живее от близо две години в Шумен, след като разпродава всичко в името на по-доброто бъдеще и идват в града от малкото делиорманско градче Каолиново.

Бах, Рахманинов, Моцарт, Панчо Владигеров, са само част от класиците, чиито произведения 10-годишните Хасан и Ибрахим претворяват на пиано. Талантът им смайва и професионални музиканти. Децата имат зад гърба си десетки национални и международни награди от различни конкурси, забелязани са и от фондация „Димитър Бербатов”. Баща им Дениз Игнатов пръв открива таланта на децата си, като „случайно” оставя на видно място детско акордеонче, когато двамата били на 5 години. Малчуганите проявили огромен интерес към инструмента и се оказали много ритмични. Каките на Ибрахим и Хасан –Нермин и Мерлин, също се оказали много музикални. Обожавали народните песни и също участвали във фестивали и конкурси.

След безспорния триумф на сцената в Малта обаче, стъпвайки на родна земя, децата бяха поканени къде ли не, ходеха от стая в стая, от институция в институция, и, подвластни на силната еуфория от успеха, забравиха колко са уморени. Оказа се, че единият от близнаците – Ибрахим, е припаднал по време на дълга реч на областен управител… Оказа се също, че срещу двамата години наред са упражнявани лоши практики. Да не кажем - откровени гаври. За тях споделя в емоционален и откровен разговор техният баща Дениз Игнатов.

- Г-н Игнатов, как се чувствате след триумфа на Крисия, Хасан и Ибрахим на сцената на детската „Евровизия”? Вашите близнаци се справиха без забележка с нелеката си задача да бъдат стабилен „гръб” на малката певица с големия глас. Със завръщането си в България обаче, на трите деца май не им остана много време за пълноценна почивка...

- Много съм горд с тях и, разбира се, че гледам винаги здравето им да е добро, да е на преден план. При тях сега всичко е нормално, засега вървят добре. Не ги насилвам, никога не съм ги насилвал да правят това или онова, то им идва отвътре. Сами искат да свирят, аз не ги подтиквам, както побързаха да кажат някои хора. Вкъщи имаме военен режим, а школата е като руската – всеки ден трябва да се свири! Все пак, изкуството, знаете, иска поддръжка. Успех без дисциплина никъде няма. Това са и нашите максими. Зад успехите на близнаците наистина стои този всеотдаен труд, но, ако трябва да бъда докрай честен с вас, ще ви кажа, че огромна роля играе и любовта. Един родител, преди всичко, трябва да може да покаже голяма любов към децата си!

Факт е, че те се измориха много -

все още са дечица. Гледам често да ги прегръщам, да ги целувам, защото усещам, че когато го правя, сякаш те се отмарят, като че ли се отпускат и им става по-леко. И започват пак наново да работят. Получават много поощрения от мен, за да имат точно този стимул, от който се нуждаят, и виждам, че нещата се развиват в положителна посока. Ако не се работи добре, а само ги разкарват от място на място, от стая на стая, естествено, че няма да го одобря, няма да ми хареса.

- За определен момент обаче май точно такова разкарване се получи – още при стъпването им на българска земя, те бяха заведени в „Гласът на България”, след това в парламента, после в президентството и т.н.

- Ще започна от сцената – бях им казал нещо, което го чуха дори хората от екипа, с който бяхме в Малта. На конкурс се ходи само с една-единствена цел – победа! Думата „каквото стане” при моите синове Хасан и Ибрахим не съществува! Няма такова положение – ако ги оставя на „каквото стане”, си сядат на задника вкъщи и гледат по телевизията другите как печелят. Няма такива положения. Един човек, щом е изминал тези хиляди километри, за да представя България, трябва да даде повече от 100 % от себе си!

- Безкрайно ясна е ролята на политиката в конкурса „Евровизия”, дори и да е детската „Евровизия”, в това спор няма! Толкова безспорен обаче е и успехът на децата...

- Така е. Политиката наистина играе роля. Колкото за умората… знаете ли какво се получи - еуфорията беше прекалено голяма и реалната умора до определен момент не беше осъзната. Децата бяха като в една серия, и чак когато тя приключи, вероятно са усетили умора. Такава неописуема радост беше в Малта, че ние там дори не разбрахме кога се е стъмнило навън… Така е, наистина пристигнахме в София, трябваше да уважим предаването, след това и поканата на държавния глава, които засвидетелстват уважението си. За моите деца мога да кажа следното – когато вечерта легнат и се наспят, на другия ден вече са си отпочинали. И при Крисия е същото положение, уверявам ви. Това са деца, които са си дали живота за това изкуство! Трябва им само да се наспят, не се изморяват така, както вероятно изглежда отстрани. Може би защото са все още деца.

- Обаче вероятно от преумора, а дори и от по-силна емоция, разбрахме, че единият от близнаците е припаднал по време на дълга реч на областен управител…

- Знаете ли от какво се получи така? - Не беше точно от умора. Аз си изтървах за миг детето, Ибрахим, защото той се беше разболял, когато бяхме в София, вдигна и температура, като цяло беше леко отпаднал. Получи се и възпаление на сливиците, ангина. На следващия ден трябваше да ни посрещнат в Шумен. В стаята, където присъствахме, беше задушно, нямаше и един отворен прозорец, температурата беше висока

и в един момент просто му прилоша

- Между другото, Крисия също е била болна, но точно преди пътуването към Малта, дори не е имала глас…

- Да, точно така беше. Детенцето 4-5 дни там се изтормози. Какво ли не й даваха - лекарства, инхалации… Всички много се притеснихме, молехме се да й се оправи гласчето. Тя беше нашата голяма надежда! Беше една голяма молитва от наша страна… то даже мина през радост, през плач в един момент от страна на близнаците. Това стана петък, преди участието. Когато й чуха гласа, дойдоха при мен, тичайки, развълнувани, и казаха през сълзи: „Тате, дойде й гласът!”. Децата там бяха много сплотени.

- Бях изненадана да разбера, че, въпреки огромния успех на близнаците, те са понесли на гърба си и огромна злоба, завист, удари под кръста, нищо, че са деца…

- Завистта срещу близнаците се дължи на успехите им! И аз продължавам да не мога да си обясня откъде толкова злоба срещу тях!… Навремето, когато те не бяха още никак популярни, ги гонеха из коридорите на училището като диви зайци. Аз на тези хора тогава им казах: „Ще дойде ден, в който ще се засрамите от постъпките си! Вие сте големи хора, назначени тук като учители, а вие… деребействате над децата!”.

- …и този ден дойде!

- И този ден дойде! И сега, когато ги споделям тези неща пред медиите, тях ги е срам. Дори нападат словесно тези, които публикуват нещо срещу тях! Говоря за директорката на училище „Сава Доброплодни”, която междувременно стана и областен управител на Шумен. Нека всеки да се опита да говори истината и когато прави нещо, преди това да мисли, за да може след време да не го е срам от постъпките му! Да не се допускат груби грешки спрямо дечица, спрямо невинни душички, които искат да направят нещо…

- Казвате, че близнаците са били гонени от училище…

- Да, гонеха ги, заключваха вратите, сменяха патроните, бравите. После изгониха и каките им – които са абсолютни пълни отличнички! Нямат нито едно неизвинено отсъствие, от горе до долу отличнички!

Изключиха ги от училище, за да могат да деребействат над близнаците, както си искат

- С какво близначките ви Нермин и Мерлин са заплашвали това училище, за да бъдат изключени?! И поклон пред вашата съпруга, защото си е целувка от съдбата да имаш и близнаци, и близначки!

- Благодаря ви, наистина е така. Близначките бяха изключени абсолютно безпричинно! Малките, когато им се карат, отиват и се оплакват на каките си: „Како, гонят ме”, „Како, заключват ни вратите” и т.н. И всички учат в едно и също училище. Ще ви дам само един пример – учителка по химия, която е преподавала на големите ми щерки, казва: „Вашите братя харчат бюджета на училището! Училището няма пари заради тях!”. След което същата отива и го натяква и на Хасан и Ибрахим: „Вие сте причината училището да няма пари!”. Това е интелигенцията на България! Това е преподавателка по химия! И същите тия гадове, с извинение, при условие, че детето ни има три наредени шестици за края на годината, тя я изпитва върху целия материал, не както изпитва останалите – на конкретни уроци. И детето в реакция на защита казало: „Госпожо, не сте изпитвала целия клас така, върху целия материал. А и имам три шестици, защо искате да ми пишете петица?”, на което учителката отвръща: „Аз съм човекът, който решава!” и тръгва да й пише петицата. В този момент едното ми момиченце я хваща за ръката и се стига до дандания… И за нарушение на дисциплината двете са изключени! Както искате, така го тълкувайте. Това е България! Учителката се казва Ана Виденова – тази, която се изгаври с момичетата ми! А в самия край на учебната година ние сме на международен конкурс – да представяме България в Македония. И в този момент децата ми се обаждат: „Тате, станаха големи проблеми, правят всичко възможно да ни извадят”. Ей това е България!

- На каква възраст са близначките ви?

- На 17 години. Тази година станаха 11-и клас. Всички са депресирани, цялото семейство. Направи се всичко възможно, за да се наруши семейното спокойствие, да има хаос, проблеми, мръсотия! Типичният български синдром – на завист и злоба!

- И все още не става ясна причината за целия този абсурд?!

- Такъв календар им бях устроил на Хасан и Ибрахим, че ние почти всеки месец имахме международен конкурс – конкурси, които те отиваха и печелеха. След това в града изведнъж осъзнаха, че този талант става все по-голям, правеха всичко възможно те да не могат да отидат на тези конкурси. Нито един конкурс не е спонсорирало училище „Сава Доброплодни” – говоря за таксите за участие, пътни, нощувки, храна. Ние сме пътували все нощно време по пътищата, защото аз не мога да спра децата, те искат, а и аз искам да им дам най-добрите възможности. Когато отидох при директорката миналата година, при една от заместничките й – Ивелина Иванова, за да й се помоля да дадат средства за децата, тя ми отвърна:

„Ами недейте да участвате в конкурса!”

- Няма логика в това едно училище да саботира своите деца-таланти!?…

- Ей това е животинската постъпка! Те просто ни осакатиха подсъзнателно. Как може такива таланти, деца, които печелят международни конкурси – ходихме в Турция, обрахме всички награди, в Македония също, в България постоянно печелим… Като клавирно дуо двамата вече имат над 50 изяви, от които може би 45 са със златни места!

- И все пак не е ясно каква е причината близнаците да бъдат саботирани, както казвате вие?

- Само ще кажа, че тези, които се изгавриха с децата ми, Господ е велик, да им го даде – според душата! Господ дава на всеки това, което е в мислите, в душата.

- Запитана за този случай, вашата съпруга Себиле казва следното: „Ако удариш шамар на някого, лицето може и да посинее. Но ще мине. Но такова тежко и обидно отношение към момчетата не се забравя!”...

- Абсолютно вярно е! Ние просто се изтормозихме, тези хора ни измъчиха тотално! Със съпругата ми в един момент просто не можехме да повярваме, че това училище е за изкуствата!… Какво е това училище по изкуствата, което потиска по изкуствен начин детето на изкуството?!? Това не е никакво училище! Това е училище за потискане на децата на изкуствата!

- В сайта на училище „Сава Доброплодни” пише: „Най-доброто училище за най-добрите ученици!”

- …с най-добрите преподаватели, които са

гадняри!

И това може да се добави. Стига са докарвали нещата с приказки, действителността показва друго. Сега, когато Хасан и Ибрахим са вече известни, училището прекрасно знае, че е изиграло лоша шега, какви ли не маймунджулъци им направиха през този период, а сега, докато е още горещо желязото, тръгнали да купуват на техен гръб… пиано за училището! Веднага да се възползват! Добре, разбирам – вие от тези неща много ще печелите, но ударете им едно рамо, подкрепете близнаците… Нека си вземат сега въпросното пиано, няма проблеми! Но това училище се чу благодарение на моите деца! Никой в България не знаеше за неговото съществуване!

- Бяхте намекнал, че Хасан и Ибрахим имат проблеми с говора заради… учителка?! Да не би това безумно отношение към тях, за което говорим, да датира още преди да станат ученици във въпросното училище?

- Така е, за жалост… Проблемите дойдоха още от детската градина. Били са на 5-6 годинки. Трудно ми е да коментирам тази ситуация. Но само ще ви кажа, че тези, които осакатиха моите дечица, говора им, Бог ги наказа! Не искам да задълбавам в рани, които няма да заздравеят никога... Децата ми не заекваха, имам видеокадри с тях, от които се вижда и чува, че те не са имали този проблем. Просто ми осакатиха децата! Много ме боли!

- Казвате „има рани, които няма да заздравеят никога”, но това са твърде тежки в категоричността си думи! Близнаците са още малки и съм сигурна, че добър логопед, заедно с психолог, биха могли да им помогнат да преодолеят този проблем.

- Дано да е така! Просто вече не вярвам на нищо, защото ние на какви ли не врати не почукахме. Всеки обещава, а после не се хваща сериозно да работи. В Шумен търсихме, ходихме в Ресурсния център, срещахме се с директорката. Обещаха и… нищо!

Нека България ни помогне! Искам, ако е възможно, децата ми да не заекват

- Говорили ли сте с логопед?

- Не са посещавали такъв специалист, защото… той не поиска. От Ресурсния център изпратиха специалист, той дойде в училище „Сава Доброплодни” в Шумен и каза: „Те не са за нас!” - били се занимавали с по-тежки случаи! Зададоха им няколко въпроса… после нещо стана, дойдоха и ни казаха, че не са за нас. Подозирам, че пръст отново има някоя от преподавателките в училището. Имах чувството, че сме в някакъв затворен кръг.

Но аз в Шумен отидох заради тях – направих всичко възможно и мисля, че успях като баща и в момента се чувствам пълноценен баща! Още от самото начало знаех, че моите деца ще станат известни музиканти. А сега казвам следното – да сме живи и здрави през 2020 г. Хасан и Ибрахим ще са на върха на своята кариера, ще са най-добрите пианисти в света! Помнете ми приказката!

- Цялата тази криворазбрана история беше обвързана и политически – според тиражирана информация, вие някога сте били опонент на сегашния градоначалник за кметския стол…

- Да, знам за тези публикации, но това не отговаря на истината. И се радвам, че ми задавате този въпрос, за да кажа истината. Аз никога не съм бил кандидат за кметския стол! Не е правилно да се пишат такива неща. А дори напротив – ние сме в дори идеални отношения с кмета Нида Намък! Никога не сме имали проблеми с този човек. Напротив – той дори е помагал на близнаците финансово, оказа ни такава подкрепа и това го знае цялата общинска администрация в Каолиново. Никога не съм имал пререкания и не си спомням да съм бил кандидат за кметския стол. Но за периода, когато бяхме в Каолиново, не искам да говоря, защото той не е интересен… освен, че децата започнаха да заекват в детската градина. Казах си думите, направиха го и си го намериха от Господа!

- Кажете ми каква беше реакцията на същите тези хора, които, казвате, че системно са се гаврили с децата ви, след успеха на близнаците на детската „Евровизия”?

- О, всички станаха много мили! Изведнъж се оказа, че училище „Сава Доброплодни” много е допринесло за тяхното развитие, много им е помогнало!... Всички се тупат по гърдите! Ето това е! Фурнаджийски лопати!

- А колко близки са Хасан и Ибрахим с Крисия, извън професионалната сцена, в живота? Тя беше споделила за тях, че са големи кавалери и много добри приятели...

- Разбира се, те се сплотиха още в първите няколко часа. Ако ги видите какви игри правят!… В Малта постоянно сядаха на последните седалки на микробусите, за да си измислят какви ли не щуротии. Ако ги видите как се държат един с друг, сигурно ще си помислите, че са израснали заедно. А някъде четох, че Крисия била надменна… Това абсолютно не отговаря на истината! Аз лично видях детето – то няма грешка! Много възпитано, дисциплинирано, много добро дете. Хасан и Ибрахим много я обикнаха./Блиц/

Едно интервю на Анелия ПОПОВА