Професор от БАН: Без ваксини епидемията ще приключи до средата на 2022 г., с тях – до края на тази

“Ако не слагаме ваксини и нещата се развиват така, както се развиваха досега в България, трябва някъде докъм средата на следващата година да имаме край на епидемията – значи, че около 70% от населението на България ще се е срещнало с коронавируса”, това заяви пред БНР проф. Огнян Кунчев от Института по математика и информатика към Българската академия на науките

“Общо ще има около 50 хиляди души, които ще са починали до средата на следващата година. От тези 50 хиляди трябва да извадите тези 10 500, които дотук са починали (според уточнени последни данни те са вече 10 764 – б.р.)”, прогнозира той за този вариант.

“Ако ваксинационният план се изпълнява оптимално в заложените параметри и се ваксинират около 100 -120 хиляди души на месец, епидемията ще свърши до октомври – максимум до края на тази година. Не е до май, не е и до 2024 година“, подчерта проф. Кунчев.

По думите му регистрираните случаи на заразени не са реални, реалните и нерегистрирани са поне три-четири пъти повече. Той изтъкна, че това е феномен навсякъде, не само в България.

“Значи около 1 милион ги сложете, говорим грубо. На този 1 милион имаме 10 000 души починали. За да бъдат заразени останалите до 5 милиона, общият брой на починалите при такива безваксинни стратегии са около 50 000 души. Това е реалността, няма какво да си затваряме очите“, категоричен бе професорът от БАН.

“Ако приемем хипотезата за безваксинно развитие на епидемията и ако искаме да свърши до април-май догодина при отслабен, релаксиран локдаун, какъвто се прилага у нас, пак да се спазват мерките дотогава”, добави Кунчев.

Според него изчисленията на математиците са основани на класически подход, но моделът се обновява поради новите свойства на коронавируса.

“Новите щамове не отчитаме. Отчитаме “поведението” на коронавируса”, уточни той, визирайки приликите и разликите на Covid-19 с традиционния грип.

“Правим модели с ваксинации. Ако има план за ваксинации до края на годината, всичко това го отчитаме. Прогнозите, които сега слушаме, са кратковременни. Въпросът е в дългосрочен план, човек ако иска да си планира живота“, каза още той.

Днес учени от БАН, Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Нов български университет ще представят няколко възможни сценария за развитието на пандемията, основани на математически модели.