Преди 70 г. потегля в самоубийствен поход японският „Ямато” - най-големият линеен кораб в света

На 6 април 1945 г. в самоубийствен поход начело на малка ескадра излиза най-големият в света японски линеен кораб „Ямато”. Потопен е на следващия ден с 10 торпеда и 13 авиационни бомби.Целта на операция „Тен Го”, в която буквално е пожертван „Ямато”, е съвместно с бойните действия на камикадзе да бъдат унищожени стоварените американски сили в Окинава: линкорът да привлече палубната авиация на американците, а в същото време в операция „Кикусуй” камикадзе безпрепятствено да извършат атаките си.

В случай на успешен пробив на ескадрата към плацдарма е планирано потопяване на „Ямато” на плитчина и използването му по-нататък като плаваща батарея, тъй като отпуснатото за операцията 2500 тона гориво не е достатъчно корабите да се завърнат.

Гордост на японския флот

Линейните кораби „Ямато” и „Мусаси” са най-големите и мощни кораби в света за своето време с впечатляващи параметри: дължина - 263 м., водоизместимост – 73 000 тона, енергетична установка с мощност 150 000 к.с., скорост 27,5 възела (50 км/час).

Двата линкора със своите 9 оръдия с главен калибър 460 мм са и най-големите в света артилерийски кораби, способни да поразяват всички наблюдавани цели. Всяко оръдие тежи по 165 тона, има цев с дължина над 20 м. и може да изпрати 1460-килограмови снаряди на разстояние 42 км. Откатът при стрелба е толкова силен, че конструктивно е забранен едновременен залп от всичките 9 цели за избягване на необратими за кораба повреди по корпуса.

Бронирането е изпълнено по схемата „всичко или нищо”: включва 410-мм наклонен пояс и най-дебелата палуба в света 200-230 мм), даже дъното на съда е защитено с 50-80-мм бронирани плочи. Тази концепция предполага създаване на бронирана цитадела, която защитава всички важни центрове на линкора (53,5%), осигурявайки му запас от способност да плава, но оставяйки незащитено всичко останало. Челната броня на кулите на главния калибър имат броня 650 мм – това е най-дебелата поставяна някога на боен кораб.

„Ямато” без съмнение е шедьовър в областта на военното корабостроене. Той обаче е зорко пазен и през цялата война почти не взема пряко участие в бойни действия. Не случайно още в началото на войната във флота офицерите се шегуват, че на света има 3 най-големи и безполезни неща: египетските пирамиди, Великата китайска стена и „Ямато”. Използването им с „Мусаси” към края на войната вече не може да промени нейния изход.

Последният поход на „Ямато”

Линкорът „Ямато” се отправя в последния си поход на 6 април 1945 г. В предвожданата от него ескадра влиза лекият крейсер „Яхаги” и 8 ескадрени миноносеца. Задачата на съединението е трудно постижима: да отрази всички атаки на американската авиация и да достигне мястото на американския десант на остров Окинава. Но японците няма да са японци ако не предприемат този акт на отчаяние.

Според главнокомандващия японския флот адмирал Тоеда, шансовете операцията да успее са под 50%, но ако не я проведат, корабите никога повече няма да излязат в морето. Още по-скептичен е вицеадмирал Сейичи Ито (Seiichi Itō), който трябва да оглави ескадрата. Неговите аргументи против самоубийствения поход са: липса на изтребително прикритие; голямо превъзходство на американците в надводни кораби и в самолети; операцията е закъсняла, тъй като основните сили на американците вече са стоварени на Окинава.

На следващия ден в 15 часа ескадрата получава окончателната заповед за излизане на море. В 17:30 часа на брега са свалени всички кадети, които са били на практика на линкора. Всички дървени вещи, включително маси и столове, са свалени на брега или са изхвърлени в морето, като на „Ямато” не остава нищо, което може да гори.

Настроението на борда е приповдигнато, всички са обханати от горда обреченост. В 18 часа екипажът облича чиста униформа, прочетено е обръщението на командващия флота, посрещнато от личния състав с трикратно „Банзай”.

Американците не изпускат шанса си. Само час и 40 мин. след излизането на ескадрата тя е открита от американска подводница, а сутринта и от разузнавателна авиационна група.

Отначало американците възнамеряват да пропуснат ескадрата колкото се може по на юг и тогава да атакуват. От 9:15 часа 16 американски изтребители постоянно следят японската ескадра. Те са толкова уверени в победата, че предават съобщения за придвижването на японците на открит текст. Японците прехващат радиообмена и това засилва чувството за самопожертвователна обреченост.

В 11:15 часа японците неочаквано завиват на югоизток и пораждат предположения, че не отиват към Окинава. Американците не желаят да изпуснат такава плячка и решават да атакуват.

Първите групи самолети, чиито самолетоносачи се намират на 300 мили (555 км) от ескадрата, излитат още в 10 часа. Ударната група наброява 280 самолета, от които 98 са торпедоносци „Авенджър”. Фактически в атаката вземат участие 227 машини, тъй като 53 просто са се „заблудили” и не намират целта.

Първата атака на линкора започва в 12:20 часа и в нея вземат участие до 150 самолета. В това време ескадрата плава със скорост 24 възела (44 км/час) и води огън с всички свои оръдия, включително и с 460-мм на „Ямато”. Първите американски атаки са насочени към челните крейсер „Яхаги” и ескадрения миноносец „Хамаказе”, който потъва след попаденията на първите торпеда.

По време на тази атака в „Ямато” попадат 3-4 авиационни бомби, които повреждат доста 127-мм оръдия и зенитни установки.

В 12:41 часа линкорът получава още 2 попадения на бомби близо до грот-мачтата, в резултат на което е изваден от строя радар тип „13”. Следват 3-4 торпеда в левия борд. Пораженията довеждат до наводняване във вътрешното машинно отделение, появява се крен (страничен наклон) от 5-6 градуса, който почти е неутрализиран с контранаводняване откъм десния борд.

Втората вълна на атаката започва в 13 часа. В това време скоростта на „Ямато” спада до 22 възела. Американските пилоти прилагат ефективна тактика срещу плътния огън: те захождат откъм носа на кораба, летят на зигзаг и атакуват от плоско пикиране. И тъй като са извънредно много, японските зенитчици просто не могат да ги следят.

Атаките с бомби не са особено ефективни, но 20-те торпедоносци успяват да нанесат минимум 4 попадения. „Ямато” получава крен от 15-16 градуса, скоростта спада до 18 възела. С контранаводняване от другия борд наклонът е намален до 5 градуса. От строя излиза част от артилерията. Повредена е спомагателната рулева машина и електрооборудването. Положението на линкора все още не е критично, но резервите от жизнеспособност и устойчивост са на предела. Очевидно 6-7 торпеда са пределът, който могат да издържат кораби от този клас.

Гибел

В 13:45 часа започва последната атака на тежко повредения линкор, по време на която „Ямато” е поразен още от поне 4 торпеда, отново в левия борд. Улучват го и няколко бомби, които нанасят силни разрушения в средната част на корпуса, практически разгромявайки намиращата се там зенитна артилерия.

Скоростта пада до 12 възела (22 км/час). Работи само един гребен вал. Скоро матросите напускат наводненото котелно отделение. Корабът губи ход, кренът се увеличава. Загубите в личен състав са огромни. Излиза от строя централният пост за борба за жизнеспособността на кораба и екипажът е лишен от възможност да води борба за спасение на кораба.

Всичките 127 зенитни и противоминни оръдия са замлъкнали. Ескадрените миноносци за ПВО „Юкиказе” и „Фуютсуки” правят безуспешни опити да прикрият флагмана. „Ямато” обаче агонизира. Окончателно излизат от строя кормилното устройство и средствата за връзка.

Кулообразната надстройка е нашарена от оръдейно-картечния огън. В центъра на този ад седи командирът на ескадрата вицеадмирал Ито. Той не произнася нито дума от началото на атаката, опитвайки се по този начин да изрази отношението си против това безнадеждно начинание, което е длъжен да изпълни.

В този момент, когато „Ямато” ляга на борд с наклон 80 градуса, избухва взрив с чудовищна сила. Мощността му е толкова голяма, че неговите отблясъци са видени от кораби на американската ескадра, намиращи се на няколко десетки мили от мястото на боя. Височината на пламъка се издига на 2 км., а гъбообразния стълб дим като при атомна бомба достига 6 км. Причината за взрива може да е една – детонация на барутните погреби на главния калибър (около 500 т. експлозив), но никога не става известно какво е инициирало взрива.

В „Ямато” са попаднали около 10 торпеда с по 270 кг. „торпекс” (еквивалентни на 400 кт. тринитротолуол) и 13 авиационни бомби по 250 кг. Заедно с кораба загиват 2498 членове на екипажа, включително командирът на ескадрата и капитанът на „Ямато”. В боя, освен линкора, са потопени 4 ескадрени миноносеца и един крейсер, като общите човешки загуби възлизат на 3665 души.

В последния бой на „Ямато” са свалени 5 американски самолета и са повредени 20. Цялата ескадра унищожава 10 самолета: 4 пикиращи бомбардировача, 3 торпедоносеца и 3 изтребителя, американските жертви са 12 летци – не голяма цена за гибелта на гордостта на японския флот и корабите от ескорта./Блиц, Ганчо Каменарски