Пещерата на Гигантските Кристали в Мексико е Красива, но Смъртоносна

Гипсът: От суровина за сухо строителство до гигантски кристали в пещерата на Наика.

Гипсът е основен компонент в сухото строителство и често се добавя към водата при варенето на светли бири. Хората използват този минерал от хиляди години. Но в началото на 21-ти век светът открива ново възхищение към него, когато миньори откриват невероятно големи кристали, които всъщност са масивни колони от гипс.

Тези кристали са скрити на 300 метра дълбочина под планината Сиера де Наика в Чиуауа, Мексико. Закотвени към стените и пода на изключително гореща пещера, кристалите са преминали през поне половин милион години непрекъснат растеж. Много от тях са толкова дълги и широки, че може да се премине по тях, и наистина приличат на крепостта на Супермен.

Въпреки това, не си приготвяйте да я посетите – посещението на тези кристални чудеса е почти невъзможно в момента. И това може би е добре, защото въпреки великолепието си, Пещерата на гигантските кристали е смъртоносен капан.

Идеални условия за растеж

Регионалните разломи минават точно под планината Сиера де Наика. Преди около 26 милиона години магма започнала да се издига към повърхността на Земята през тези разломи. Този процес довел до образуването на планината, но също така и до формирането на огромните кристали.

Пещерата на гигантските кристали е U-образна кухина в варовика под Сиера де Наика. С дължина около 30 метра и ширина 10 метра, тя е била пълна с подземни води в продължение на десетки хиляди години. Водата е била изтласкана нагоре в пещерата от магмена камера, разположена по-дълбоко в Земята. Тази вода съдържала минерала анхидрит.

При температури над 58 градуса по Целзий анхидритът остава стабилен. Но при по-ниски температури минералът се разтваря и след това се превръща в гипс. Магмата под пещерата поддържала водата гореща, но в един момент температурата ѝ паднала под 58 градуса. Тогава анхидритът започнал да се разпада, изпълвайки водата с калций и сулфати. Тези частици постепенно се превърнали във вид гипс, известен като селенит.

Белите селенитни кристали превзели пещерата. Тъй като кристалите останали под вода и температурата на водата се поддържала близо до 58 градуса, те продължили да растат непрекъснато.

Разбира се, кристалите не се превърнали в гиганти за една нощ. Според изследване от 2011 г., при условията в пещерата, би отнело между 500 000 и 900 000 години, за да се образува селенитен кристал с диаметър 1 метър. Въпреки това, много от кристалите достигнали впечатляващи размери – някои са дълги между 4 и 6 метра, а най-големите достигат до 11 метра дължина и 1 метър дебелина.

Опасна територия

През 1794 г. търсачи на злато открили сребро в планината Сиера де Наика. Скоро след това били открити и находища на олово, цинк и злато, а към средата на 19-ти век започнали първите минни операции. През 1910 г. минната компания Peñoles открила пещера, наречена "Пещерата на мечовете", на дълбочина от 120 метра. Тя била покрита с селенитни кристали, но те били значително по-малки – най-дългите достигали до 2,5 метра.

Пещерата на гигантските кристали била открита едва през 2000 г. Водата била изпомпана от минната компания, преди някой да осъзнае, че пещерата е пълна с огромни селенитни колони. Двамата миньори Хуан и Педро Санчес станали първите хора, които видяли тези кристали.

Скоро станало ясно, че пещерата е изключително негостоприемна. Температурата на въздуха достигала до 47 градуса, а влажността била близо до 100%. Толкова е влажно, че ако някой остане твърде дълго, течността може да кондензира в белите дробове, което е смъртоносно.

Ерата на изследванията

Първоначално изследователите можели да прекарват само по 10 минути в пещера поради опасните условия. Но с помощта на специално проектирани охлаждащи костюми, учените успели да удължат посещенията си от 15 до 60 минути.

През 2008 и 2009 г. директорът на Института по астробиология на NASA Пенелопе Бостън посетила пещерата и открила микробни форми на живот, заседнали във въздушни мехурчета в кристалите. Тези микроорганизми може да са били в състояние на покой цели 50 000 години.

Изпомпването на водата от пещерата било като дар за научната общност, но може би лоша новина за самите кристали. През 2017 г. минната компания спряла изпомпването и позволила на водата да се върне в пещерата. Въпреки това, кристалите били изложени на въздуха в продължение на почти две десетилетия, което може да е повлияло на тяхната структура. Сега, когато водата се е върнала, тези неземни кристали може би ще продължат да растат.

Кристалите и техните енергийни свойства

Много хора вярват, че селенитът има мощни енергийни свойства. Той често се използва за медитация, изчистване на негативна енергия и засилване на интуицията. В българския ZenLife.bg се предлагат селенитни кристали в различни форми, които могат да бъдат използвани за енергийна работа и декорация, но също и огромно разнообразие от скъпоценни и полускъпоценни камъни.

Любопитни факти
 

• Най-големият кристал: В пещерата има селенитни кристали с дължина до 11 метра и дебелина 1 метър. Най-големият открит кристал е дълъг 12 метра, дебел 4 метра и тежи 55 тона.

• Може ли да се посети пещерата?: Не, туристите нямат достъп до пещерата поради екстремните условия. Дори учените се нуждаят от специално оборудване и разрешение.

• Защо е опасна?: Температурите достигат до 58°C, а влажността е почти 100%. Прекалено дълго престой може да доведе до кондензация в белите дробове.

Пещерата на гигантските кристали в Наика е едно от най-уникалните природни чудеса на нашата планета. Въпреки че не можем да я посетим, кристалите, които тя крие, вдъхновяват учени и ентусиасти по целия свят. Ако искате да притежавате част от магията на селенита, посетете ZenLife.bg и открийте внимателно подбрани кристали за баланс и хармония.