Перничанин е единственият българин бил капитан на “Байерн”

След славните исторически моменти в “11 неща, които не знаем за Перник” и разказа за икономическия подем във втората част на текста, днес идва ред на спортните герои от миньорския град.

Подбрани са в този списък не толкова заради постиженията си, а защото носят духа на това странно място.

„Човекът е напълно човек, само когато играе,” твърди Фридрих Шилер. Това е една от причините изборът на хора, които олицетворяват Перник, да падне върху спортистите.

Капитанът на „Байерн”

Единственият български футболист, носил капитанската лента на германския гранд „Байерн” (Мюнхен) е перничанинът Михаил Лозанов. Той е централен нападател на “Байерн” в периода от 1937 г. до 1939 г. По това време Германия се управлява от диктатора Адолф Хитлер и е истинско чудо чужденец да бъде избран за капитан на баварците.

Българинът е студент в Мюнхен и бързо се налага като най-добрия футболист на „Байерн”. Бележи гол след гол за своя отбор, който е безспорно най-силният в страната. Става шампион на своята провинция. По това време не е имало единна Бундеслига, както е сега.

Един от мачовете на Лозанов за България никога няма да бъде забравен. Двубоят е срещу Турция, в Истанбул. Годината – 1932. Раната от петвековното турско робство е още прясна и мачът, който се води приятелски, е зареден с огромно напрежение. Турците повеждат с 2:1. Тогава се случва нещо неочаквано. Лозанов събира съотборниците си в центъра и изкрещява: „На тия джегали ли ще се дадем”… И запява химна „Шуми Марица окървавена”. Песента отеква на терена пред онемелите трибуни. България печели с 3:2, а футболистите са посрещнати в София като герои.

„Татко беше по немски педантичен” – разказва Магда, дъщерята на Лозанов. – От него съм запомнила един съвет: „Внимавай какво обещаваш. Защото после трябва да го изпълниш.”

Париж се поклоня на Боби Гюдеров – най-великият капитан на родния волейбол

Капитанът Борис Гюдеров е с №8.

Съдбата му раздава лоши карти, но той ги изиграва смело и се превръща в най-великия капитан на българския волейбол.

Борис Гюдеров е роден на 12 февруари 1927 г. и едва 15-годишен остава без баща. Майка му Елена се грижи сама за него и тримата му братя. С това нещастията не свършват. Брат му Митко се удавя в река Струма и това нанася нов удар по почерненото семейство.

Боби се увлича по много спортове и е добър в повечето от тях. Но голямата му страст е волейболът. Бързо си пробива път до националния отбор и през 1949 г. е с огромна заслуга за сребърните медали от световното в Прага. Преди нас е само СССР. Две години по-късно на европейското в Париж перничанинът е неудържим. Боби е навсякъде по игрището, влиза в идеалната шестица на първенството и по всеобща оценка е най-добрият волейболист в света! Обявен е за почетен гражданин на Париж и става първият българин носител на това звание. Получава орден от тогавашния кмет на френската столица, който е брат на генерал Де Гол. Огромното признание е придружено с предложение да остане във Франция и да играе волейбол там. Гюдеров отказва.

Цели 15 години той е капитан на България – рекорд, който не е подобрен до днес! Повече от 20 години е капитан на родния „Миньор” и седем пъти става шампион на страната с този отбор. Два пъти е носител на Купата на България.

През цялата си кариера носи екипа само на два отбора – на „Миньор” и на България. Изключително взискателен към себе си и съотборниците. Когато съиграч се оправдава, че не е могъл да спре летящата към полето топка казва с неповторимия пернишки диалект: „Нема не може! Че легнеш, и че я земеш.”

Богомил Мартинов (първият седнал отдясно наляво) като играч на ЦСКА. Снимка: http://www.cska.bg/

12 0 000 аплодират Бухалцето на „Камп ноу”

Той е от футболистите, които остават в спомените на запалянковците, но не и в спортните енциклопедии. Уникален талант, съчетан от чудовищна склонност към саморазрушение. Богомил Мартинов – Бухалцето е част от един много силен отбор на ЦСКА, мерил сили с грандове като „Атлетико” (Мадрид) и „Барселона”.

„Армейците” срещат „Барса” на 1/16 финал за Купата на европейските шампиони и в първия мач завършват 2:2. В реванша нашите са разбити с 6:2 пред 120 000 зрители на митичния „Камп ноу”. Първият гол за ЦСКА бележи Миланов, а вторият е на Мартинов.

Красивото попадение на перничанина кара дори капризната каталунска публика да го аплодира. Специалистите му предричат блестяща кариера. Мартинов е невероятно техничен и често прави за смях противниковите защитници. Той е неудържим за бранителите, но и никой не може да го спаси от любовта му към чашката. Безкрайните алкохолни запои в крайна сметка погубват таланта му. Както и самия него. Още една жертва на фаталния порок, убил и много други големи спортисти.

Боян Радев, каруцарчето от Мошино

Боян Радев (в средата) е двукратен олимпийски шампион.

Първият двукратен олимпийски шампион на България е роден през 1942 г. в село Мошино, днес квартал на Перник. Работи като каруцар в местното ТКЗС преди да бъде забелязан огромният му спортен потенциал.

Боян Радев печели олимпийско злато през 1964 г. в Токио и 1968 г. в Мексико.

„Моят допинг беше свинско бонфиле с боб” – казва Боян Радев. – Много го обичам. Изпил съм 50 тона уиски и съм изпушил един ТИР пури и не съм мръднал.

Не искам да забравям произхода си. Хора, които забравиха откъде са дошли и миналото си, увиснаха в живота. Те не са личности, а едни парвенюта.”

Източник: www.lifebites.bg