От "беглец" от КГБ до най- влиятелния човек в света: Владимир Путин навърши 72 години 

 
 
Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград (Санкт Петербург) в работническо семейство. Баща му Владимир Спиридонович Путин е служил в съветския флот, а майка му Мария Ивановна Путин е работила във фабрика. 

Путин израства в комунален апартамент в Ленинград и през младостта си проявява интерес към спорта, особено към джудото, което става важна част от характера му. Путин се записва в Ленинградския държавен университет, където завършва през 1975 г. със степен по право. 

Веднага след дипломирането си Путин се присъединява към КГБ, съветската разузнавателна служба, която по това време е ключов инструмент за вътрешна сигурност и шпионаж. Като агент на КГБ Путин е бил разположен в Източна Германия от 1985 до 1990 г., в град Дрезден, където е изпълнявал различни задачи, свързани с наблюдение и поддържане на контакти с източногерманските служби за сигурност. През този период натрупва значителен опит в разузнавателните операции, но се завръща в Ленинград след падането на Берлинската стена и падането на комунистическия режим в Източна Германия. 

Путин става ключова фигура в градската управа 
След завръщането си в Ленинград Путин се включва в политиката на града, като работи като съветник и помощник на тогавашния кмет Анатолий Собчак, който беше един от реформистите в постсъветска Русия. През този период Путин става ключова фигура в администрацията на града, установявайки важни връзки с влиятелни хора от руската политика и икономика. 

През 1996 г. Путин се премества в Москва, където започва работа в администрацията на тогавашния президент Борис Елцин. Неговият възход в московската политика беше бърз. Путин е назначен за ръководител на президентската администрация, а през 1998 г. става директор на Федералната служба за сигурност (ФСБ) - наследник на КГБ, както и секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. Способността му да разрешава политически кризи, както и способността му да остане лоялен, циментираха позицията му в кръга от близки сътрудници на Борис Елцин. 

През 1999 г. Путин става министър-председател на Руската федерация, а година по-късно печели президентските избори 
През август 1999 г. Елцин назначава Путин за министър-председател на Руската федерация, а на 31 декември същата година Елцин внезапно подава оставка, което прави Путин действащ президент на страната. През март 2000 г. Путин печели президентските избори с голямо мнозинство от гласовете. Първият му мандат като президент е белязан от консолидирането на властта в държавата и засилването на ролята на държавата в икономиката. Путин също така намали влиянието на олигарсите, група могъщи бизнесмени, които натрупаха богатство през хаотичните години на постсъветския преход. Путин разчита на нарастващите приходи от петрол и газ, за ​​да подкрепи икономиката на Русия и да стабилизира финансовите институции. 

През първите си години на власт Путин се опита да възстанови влиянието на Русия на международната сцена, като същевременно потуши сепаратистките движения у дома, особено в Чечня. След бруталната война в Чечения през 90-те години правителството на Путин установи твърд контрол над региона, но с цената на сериозни нарушения на човешките права. В същото време отношенията му с медиите се обтегнаха и много независими медии бяха затворени или поставени под строг държавен контрол. 

През 2008 г. Путин предаде мандата на Медведев 
През 2004 г. Путин е преизбран за президент и през втория си мандат продължава да укрепва властта си. Руската политика стана по-централизирана и влиянието на регионалните лидери беше значително намалено. Конституционните ограничения му попречиха да се кандидатира за трети пореден мандат през 2008 г., така че Путин предаде президентския пост на Дмитрий Медведев, като същевременно запази ключова роля в руската политика като министър-председател. Въпреки че не беше президент от 2008 до 2012 г., Путин все още имаше ключова власт в Русия. 

През 2012 г. Путин се върна на поста президент, след като бяха въведени конституционни промени, които позволиха президентският мандат да бъде удължен до шест години. Връщането му на власт предизвика масови протести в Москва и други градове, а опозицията го обвини в изборни злоупотреби и потискане на демократичните свободи. Путин обаче продължи да управлява с твърда ръка, фокусирайки се върху укрепването на военната мощ на Русия и разширяването на влиянието й на международната сцена. 

 Външната политика на Владимир Путин е белязана от няколко ключови събития, включително анексирането на Крим през 2014 г., което предизвика остри реакции от страна на Запада, след това военната интервенция в Сирия през 2015 г., която подкрепи режима на сирийския президент Башар Асад. Путин също изгради близки отношения с Китай, Иран и други страни, които имаха интерес да противодействат на западното влияние. 

Най-противоречивият му ход беше стартирането на инвазията в Украйна през февруари 2022 г., която предизвика международно осъждане и санкции, насочени към руската икономика и по-специално към Путин и близките му сътрудници. Войната в Украйна предизвика хуманитарна криза, разруши международните отношения на Русия със Запада и допринесе за изолацията на страната на световната политическа сцена. 

Авторитарен стил на управление на руския президент 
Путин е известен с авторитарния си стил на управление и критиците го обвиняват, че задушава свободата на медиите, политическите опоненти и неправителствените организации. Неговото правителство също е свързано с поредица от политически мотивирани убийства и лишаване от свобода на опозиционни лидери, най-вече лишаването от свобода на Алексей Навални, един от най-видните критици на Путин. 

Във вътрешната политика Путин се съсредоточи върху укрепването на държавните институции, консолидирането на властта и осигуряването на подкрепа чрез контрол върху ключови сектори на икономиката като енергетиката. Той запази силната подкрепа на много руснаци, благодарение на стабилизирането на икономиката, международното влияние на Русия и патриотичните си чувства. 

Настоящият мандат на Путин продължава до 2030 г., след като през 2020 г. бяха въведени конституционни промени, които му позволиха да остане на власт. Политическото му бъдеще остава несигурно, но е ясно, че ролята му в оформянето на съвременна Русия е била особено важна както в страната, така и в международен план.