Ново изследване доведе до заключението: Марихуаната променя начина, по който работят гените 

 
 
Употребата на марихуана и ефектите от нея стават все по-интересни за научни изследвания през последните години, както поради промените, настъпващи в законодателството на много страни, така и поради нарастващия интерес към възможностите за нейната медицинска употреба. 

Медицинската марихуана обикновено се предписва за облекчаване на хронична болка, особено при пациенти с множествена склероза и рак. Използва се и при пациенти с епилепсия, особено тези с редки форми като синдром на Dravet. Използва се и за облекчаване на гадене и повръщане, причинени от химиотерапия и за стимулиране на апетита при пациенти със СПИН. И накрая, може да помогне и при тревожни разстройства и посттравматично стресово разстройство (ПТСР). 

Тъй като доскоро беше незаконно, все още няма достатъчно проучвания за възможните дългосрочни вредни или положителни последици от употребата на канабис. 

Но напоследък изследванията, както върху животни, така и върху хора, все повече показват, че може да има по-сериозни ефекти върху генната активност, тоест върху епигенома, отколкото се смяташе досега. 

Какво представлява епигеномът и как работи? 
Епигеномът е сборът от всички промени, които регулират генната експресия, без да променят ДНК. Тези промени влияят на активността на гените – тяхното по-силно изразяване или заглушаване, и се активират от влияния на околната среда, например диета и начин на живот. Но те могат да бъдат и наследствени в смисъл, че могат да бъдат предадени на потомство. 

Най-честите форми на епигенетични промени са ДНК метилиране и хистонова модификация. 

ДНК метилирането включва добавянето на метилова група към ДНК, което може да доведе до заглушаване на генната експресия, тъй като метилираният регион става по-малко достъпен за транскрипция - пренаписване на генетична информация, която служи като шаблон за протеинов синтез. С други думи, метилирането може да заглуши гените. 

Той играе ключова роля в предотвратяването на експресията на нежелани гени, като тези, свързани с развитието на тумори. 

Хистоните са протеини, около които е обвита ДНК, което позволява организирането и регулирането на генната експресия в клетките. Хистоновите модификации, като ацетилиране и метилиране, регулират достъпа до ДНК за гореспоменатата транскрипция. Ацетилирането обикновено улеснява генната експресия, докато метилирането може да има различни ефекти. 

Някои изследвания показват, че канабисът може да стимулира метилирането на ДНК и ацетилирането на хистони. 

Например, доказано е, че психоактивната съставка на канабиса, THC, може да подобри транскрипцията на определени гени, които са свързани с неврологичните функции, поведението и имунния отговор. 

Промените в ацетилирането на хистони, свързани с консумацията на канабис, също могат да бъдат свързани с дългосрочни ефекти върху невропластичността и паметта на мозъка. 

Изследвания и техните открития 
В скорошно проучване, публикувано в списанието Nature Molecular Psychiatry, проведено от учени от няколко изследователски института, кръвни проби от около 1000 възрастни потребители на марихуана са многократно анализирани през годините, за да се открият възможните ефекти върху епигенетичните промени. 

По-специално, изследователите се фокусираха върху промените в метилирането на ДНК при хора, които редовно употребяват канабис. 

Множество епигенетични промени, свързани с употребата на канабис, преди са били свързвани с различни процеси като клетъчна пролиферация, сигнализиране на хормони, инфекции, психиатрични разстройства като шизофрения и биполярно разстройство и разстройства, свързани със злоупотребата с вещества. 

Няма доказателства за причини, но има доказателства за връзки 
Важно е да се отбележи, че това проучване не доказа, че канабисът директно причинява тези промени или че причинява здравословни проблеми. Ще са необходими допълнителни изследвания за потенциални доказателства. 

Резултатите обаче показват значителна връзка между употребата на марихуана и промените в моделите на метилиране на ДНК в гените, свързани с мозъчната функция, имунната система и сърдечно-съдовото здраве. 

Особено интересно е, че промени в метилирането на ДНК се наблюдават в гените, отговорни за синтеза на допамин и серотонин, невротрансмитери, които регулират настроението, мотивацията и чувството за удоволствие, поради което често се наричат ​​хормони на щастието. 

Проучването установи също, че промените в епигенома се наблюдават не само при активни употребяващи марихуана, но и при случайни употребяващи, което предполага, че дори слабото или случайно излагане на марихуана може да има траен ефект върху епигенетичната регулация. 

Механизъм на епигенетичните промени 
Индуцираните от марихуаната епигенетични промени възникват чрез сложен процес, при който психоактивни вещества, като THC, променят сигналните пътища в клетките. THC се свързва с канабиноидните рецептори в мозъка и периферните тъкани, предизвиквайки серия от биохимични реакции, които могат да повлияят на епигенетичните механизми. 

Например, THC може да стимулира производството на реактивни кислородни видове (ROS), които причиняват оксидативен стрес. Този стрес може да увреди ДНК и да активира ензими като ДНК метилтрансфераза (DNMT), които добавят метилови групи към ДНК и променят генната експресия. 

Възможни дългосрочни последици 
Гореспоменатите епигенетични промени могат да имат далечни последици за здравето на употребяващите марихуана. 

Те могат да бъдат дълготрайни и дори да се предадат на бъдещите поколения, особено ако се появят в репродуктивните клетки. 

Учените предупреждават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се разберат по-добре дългосрочните последици от тези промени, включително риска от развитие на неврологични разстройства, сърдечно-съдови заболявания и увреждане на имунната система. 

Една от тревожните последици може да бъде появата на когнитивни разстройства в потомството на употребяващите марихуана. Тъй като епигенетичните промени могат да бъдат наследени, децата на родители, употребяващи марихуана, могат да бъдат изложени на повишен риск от развитие на учене, внимание и поведенчески разстройства. Този риск е особено изразен, ако промените засягат гени, които са от решаващо значение за развитието на мозъка и неврологичните функции. 

Епигенетични промени и психично здраве 

Гореспоменатото проучване установи също, че марихуаната може да повлияе на гените, свързани с психичното здраве, особено тези, свързани с настроението, тревожността и депресията. THC променя баланса на невротрансмитерите в мозъка и епигенетичните промени, които предизвиква, могат допълнително да засилят тези ефекти. Въпреки че марихуаната често се използва като успокоително и облекчаващо стреса, дългосрочната употреба може да има обратен ефект, увеличавайки риска от тревожни разстройства и депресия. 

Също така е важно да се отбележи, че епигенетичните промени могат да варират между индивидите в зависимост от генетичните предразположения, факторите на околната среда и моделите на употреба на марихуана. Поради това някои изследвания са фокусирани върху идентифицирането на специфични епигенетични биомаркери, които биха могли да помогнат да се предскаже кой е най-податлив на какви ефекти.