„Никой не смееше да ме погледне втори път“ Жертва на огнестрелна рана се подлага на най-амбициозната трансплантация на лице

Ричард Лий Норис на 39 години прекарал последното десетилетие, криейки се зад маска. Мъжът пазарувал и излизал само нощем след преживяване на ужасяващ инцидент през 1997г. Ричард се подложил на 36-часова операция, включваща замяна на костите на челюстта, зъбите, езика и нервните окончание в областта на лицето в Университета в Мериленд, с лекарски екип от 150 доктори и медицински сестри през 2012г. Мъжът получил ново лице от донор, който спасил още пет други живота в същия ден. Сега човекът е на корицата на мъжко списание, споделяйки готовността си да бъде обект на проучвания до края на живота си. В света на медицинската история Ричард Норис се равнява на Мик Джагър.

След тежкото обезобразяване след инцидента, в който изстрел отнася половината лице на Ричард, той се подлага на една от най-сложните трансплантации в историята с шанс за живот – 50 процента, получавайки ново лице от донор. Мъжът с гордост се съгласява да бъде „опитен плъх“ в лабораторията на учени медици и хирурзи. Злополуката се случила след употреба на алкохол от страна на мъжа и последвала разправа с майка му, когато бил на 22 години. Ричард взел пистолет от кабинета си и заплашил, че ще се самоубие. Човешка плът, кости и зъби полепнали по четирите стени на стаята, както и по майка му. Всеки ден представлявал пълен кошмар при изправянето му лице в лице със света. Излизайки само вечер, мъжът задължително носел маска и шапка. След ред интервенции и достигане на лимита на приетите хирургични операции и процедури, конвенционалната медицина нямало какво повече да направи за този пациент. Тогава дошъл ред и на предложението за трансплантация.

От кошмарните спомени на мъжа сега е останал само страхът, че тялото му може да отхвърли реконструираната тъкан. След като близо 15 години Ричард е живял без да може да говори и яде, сега му е трудно да привикне с новите способности на лицето си. Тъй като лицето не е орган като черен дроб или сърце, които са често трансплантирани, а представлява по скоро подобие на ръка или крак, тялото на Норис винаги ще разпознава трансплантираната тъкат като чужда, предизвиквайки постоянната атака от страна на имунната му система. Той приема коктейл от потискащи силата на имунната система лекарства, за да се предотврати процесът на отхвърляне, но това ще го остави уязвим към ред здравословни проблеми.

Превод: Благовеста Димитрова