Най-храброто село на света живее в кратера на вулкан

Има няколко скрити магически места по света, населявани от сплотени малки общности. Селца с шепа хора куражлийски живеят под пустинята на Австралия, под надвиснала над главите им 200-тонна скала, в кратера на вулкан и на плаващи острови, които сами плетат от тръстика, тласкани от теченията на езерото Титикака. Но край тях природата е девствена и прекрасна и те перфектно са се адаптирали към нейните капризи.

Разпръснати са по петте краища на планетата, ако вземем предвид и докосващите небесата. Някои са част от рая, но други определено се намират в гърлото на ада.

Аогашима, вулканичен остров във Филипинско море

Аогашима е японски остров насред най-голямото море на света – Филипинското, което се намира в западната част на северния Тихи океан. Островът е вулкан, избухнал за последен път през 1785 г., когато загиват 140 души – половината от населението, приютило се в калдерата век и половина по-рано по неясни причина. Сега вулканът не проявява признаци на активност за разлика от 170-те души, които живеят храбро в селото на дъното на котела, образуван от сриването на кратера вътре в самия него.

Монсанто, Португалия

Монсанто е село, построило къщите си под 200-тонна гранитна скала. Жителите му са 828 храбреци, но се смята, че сам Христос бди над тях. Следи от живот на това място има още от ранната каменна ера по време на ледниковия период. Римляните са изградили селище под планината, оттук се минали вестготи и араби. Монсанто е голяма гордост за страната, то се смята за “най-португалското село в Португалия”. През XII век крал Алфонсо Енрике го завладява в битка с маврите, а по-късно е дарявано – първо на тамплиерите, а сетне на рицарите от Сантяго де Компостела – орден на Великия меч на Свети Яков.

Уакачина, Перу

Това е райски оазис насред дюните на перуанската пустина с прекрасни хотели, магазини, зеленина и дори обществена библиотека. Симоним на пълното спокойствие. 96-те местни жители развиват добър бизнес от огромното си находище от ...пясък и авантюристи, устремени към сюрреалистичния пейзаж. Там ги очакват всякакви забавления като буги пътешествия и спускане с бордове по дюните. Жителите на близкия град Ика използват оазиса като вилна зона. Според легендата в езерото живее русалка, която се скрила там от преследването на ловец, но лечебните му минерални води идват от подземна река от Андите.

Гасадалур, Фарьорски острови

16 души са се сгушили като в гнездо на върха на скалата на остров Воар, един от Фарьорските (или “овчите” в превод). Животът там е бавен и спокоен, а жителите се радват на прекрасна гледка към Северния Атлантик. Занимават се с риболов и овцевъдство. До 2004 г. до селото – на 400 м над морето, се е стигало само на кон, сега обаче до него през планината е прокопан тунел. Фарьорските острови са автономни в рамките на кралство Дания, но си имат свой флаг с изобразена върху него пухкава бяла овца. Говорят датски и местния фарьорски, който е индоевропейски от скандинавската езикова група.

Плаващите острови Урос в езерото Титикака, Перу

Уру е индиански народ, по-древен от инките. Те живеят на плаващи острови, които сами плетат от тръстиката край езерото от стотици години. Островите наречени Урос наброяват около 40. Хората обработват близките крайбрежни земи, а островите им пътешестват между Перу и Боливия. Те непрестанно трябва да се укрепват с нова тръстика, понеже стълбовете на дъното се разкашкват и отнасят от водите. Бялата долна част от тръстиката е ядлива и е основна част от менюто на племето. От тръстика уру плетат и лодките, с които се придвижват от островите до брега. Племето наброява около 3000 души, от които на плаващите късчета изкуствена земя живеят стотина, другите са на брега.

Тристан да Куня, Света Елена

Тристан да Куня е главният остров от едноименния архипелаг с вулканичен произход. Британски протекторат под управлението на задморските територии с център о. Света Елена. Запокитен в южния Атлантик, отдалечен на хиляди километри от всяка друга суша – брегът на Южна Африка е на 2816 км, Южна Америка е на 3360 км, на о. Света Елена на 2161 км в северна посока. 300 са жителите на основния остров. От най-близката точка с кораб се достига за 6 дни. Над миниатюрната обитаема част на острова се извисява връх Куин Мери 2055 м, покрит зиме със сняг, но все още действащ вулкан.

Монемвасия, Гърция

Монемвасия е малка средновековна крепост, скрита зад гигантска скала в южния край на Пелопонес. Всъщност е остров, откъснат от сушата при земетресение през 375 г. сл. Хр., но не напълно. Като непрекъсната пъпна връв е останала една тясна ивица земя, която днес е павиран път, отвеждащ туристите към този райски кът. Някога Монемвасия е контролирала морските пътища от Европа към Близкия изток и Светите земи, но после е западнала. Днес е ваканционно селище, по чийто тесни улички трудно могат да се разминат двама души.

Бандягара, Мали

Бандягара означава в превод “голямо гърне, пълно с храна” от местния обичай на южноафриканското племе догони всеки да носи продукти за общо ястие. Това е малко село в Мали, изсечено в отвесна скала – глинест пясъчник с характерен червен цвят. Глинестите килийки представляват складове за зърно, къщи и светилища на догоните, които говорят на единствен по рода си език. Изследователи на догонските митове твърдят, че в тях се съдържа древно знание за произхода на вселената.

Исорток, Гренландия

Само 64 души живеят сред сняг и лед в гренландското село Исорток, но пък си имат супермаркет, боядисан в червено. Селото се намира на южния бряг към Датския пролив и служи като базов лагер на научните експедиции. Коренното население от ескимоси – предимно риболовци, намалява всяка изминала година: от 198 души през 2005 г. до 64 днес, другите емигрират към цивилизацията.

Манастирът Фугдал Гомба, Индия

Този кошер е издълбан в скала високо в Хималаите още през XII век. Намира на 3800 м над морското ниво в югоизточната област Жанкар. Построен е от лама Гангсем Шерап Сампо с помощта на 70 монаси. Остава скрит за света до началото на XIX век, когато там попада и остава за цяла година унгарският филолог и ориенталист Шандор Кьороши Чома (Александър Чома), автор на първия тибетско-английски речник, граматика на тибетския език и преводач на будистки текстове.

Сапа, Виетнам

Зелените оризови поля на Сапа са едно от най-прекрасните кътчета на планетата. Намират се в северен Виетнам в хълмиста област, превърната в земеделски тераси. Местните жители са гостоприемни и с удоволствие отварят къщите си, разположени по хълмовете, за да се любуват посетителите на прекрасната гледка към долината. Те поемат и ролята на водачи към селищата на племената хмонги, яо, таи, зяй, където всеки може да си купи самобитни шарени накити. Самият град Сапа е на 1600 м височина.

Супай, Аризона

Племето хавасупай е най-малкото индианско племе на Северна Америка. 600 хавасупай живеят в една от дълбините на Гранд Каньон, неоткриваеми за милионите туристи, които посещават природната забележителност. Само пеша, с хеликоптер или на магаре, както местните пренасят царевицата си, човек би могъл на стигне до селото им Супай, което се води столица на резервата. А там вече има поща, кафене, църква, магазини и училище. Природата е великолепна с цветовете си – пясък, червена глина и зелени води на водопада. Хавасупай живеят на това място от 800 г.

Ругон, Франция

Ругон е село с впечатляваща панорамна гледка. Кацнало е като орлово гнездо на алпийски връх в Прованс близо до Лазурния бряг. Над дълбоката клисура, прокопана от тюркоазената река Вердон, живеят около 100 души. Хората отдавна са се покатерили тук – за първи път селището е отбелязано на карта от 814 г. През средните векове Ругон е бил под управлението на тамплиерите. За посетителите интересна е църквата на хугенотите, стара крепост и местен панаир, който се провежда всяка последна неделя на юни.

Фуроре, Италия

Селото е истински фурор в тесен фиорд на Амалфийското крайбрежие, на 50 км на юг от Неапол. Първите сведения за него са от 1752 г. Днес е в листата на културните забележителности на Италия, но дълго време е било скрито от всички. Даже го наричали “селото, което не съществува”. За да привлече внимание, общината решила всички къщи да бъдат боядисани в най-различни ярки цветове, за да се вижда откъм морето. Селото е градено амфитеатрално върху скалите, тук Роселини е снимал “Любовта” с Ана Маняни. Някога жителите са се занимавали с овцевъдство, но се изхранват от туризъм.

Кубър Педи, Австралия

На местното аборигенско наречие наименованието на това селище означава “бял човек под земята”. Това е миньорски град, изкопан насред австралийската пустош, която се нажежава до червено и често е брулена от пясъчни бури. Кубър Педи е известен като “световна столица на опалите”. Точно скъпоценните камъни са предизвикали неговото раждане. Селището под земята си има дори църква и наброява над 1600 жители, почти половината са жени. Отдалеч прилича на огромна къртичина, мината е съвсем наблизо. Под земята хората са се устроили доста добре с подредени къщи с кухни, трапезарии, бани, електричество и канализация. Темпе-ратурата е постоянна –22 градуса по Целзий./ Труд