Най-ценната находка в целия свят се намира в България

Най-сензационната находка в света е скрита в банков сейф във Варна. Вместо да се проучи и да привлича туристи, този феноменален артефакт стои потулен и забравен. Страхът от признаването му произтича от това, че този факт ще преобърне досегашните научни тези за произхода на световните цивилизации.

Открива я Петко Димитров на 15 юли 1985 г. на около 93 метра дълбочина и на 65 километра навътре в морето от Варна. Диаметър 40 см. Височина 10 см, отдолу е със седло. Става въпрос за много фина изработка. Много симетрична. Предполага се, че не е от глина, а от пясъчник.

Откритите писмени знаци върху нея са най-старата писменост, която е съществувала до потопа и се срещат в шумерската, египетската, индийската и гръцката писменост.

Израелци са предложили на проф. Петко Димитров да купят находката за 60 000 долара. „Разбира се, че отказах. Това е безценна находка“, посочи изследователят. Става въпрос за така наречената чиния на Ной.

Най – древната история на България започва от времената на потопа – преди около 7500.

Богоизбраният народ е живял там където сега се намира огромната северна плитчина на Черно море, както и Азовско море. Той е населявал най – плодородните територии, разположени около голямо сладководно езеро, където днес морето рязко става по – дълбоко.

Земите са били напоявани от пълноводните Дунав, Днепър, Днестър и Дон и са наричани в Библията Едем.

Следите на старата цивилизация лежат по дъното на Черно море и Варненския залив.

Научни експедиции откриха там останките на най – древните земни градове.

Проф. Петко Димитров, ръководител на две експедиции по нашия шелф, обяви, че преди 8000 г. старите брегове на Черно море са били на сушата и на 60 км. източно от Варна, където са живели прадедите ни и откъдето е тръгнала най-древната цивилизация в света.

Оттогава датира мегаприливът на океанските води през Босфора в най-голямото сладководно езеро.

Нахлуването е със силата на 200 Ниагарски водопада, припомни своята теза проф. Уилям Райън от Колумбийския университет, който е за втори път в България и участва в експедицията.

През 2011г. с научноизследователския кораб “Академик” учените успели да пробият пясъка, запечатан от тинята, нахлула с мощния поток от световния океан. Те са намерили по време на сондажите част от дърво и корени от растителност.

Това потвърждава работната хипотеза на проф. Петко Димитров, че някогашното сладководно езеро е било много под морското равнище, измерено спрямо световния океан. “Следите от Черноморската Атлантида трябва да се търсят не само по море, а и на сушата” дълбоко убеден е ученият.

Първата научна експедиция започва на 1 юли 1985 г. с руската подводна лодка “Аргус”.

Ето какво споделя професорът :

Хипотезата за потопа се избистри през 1984 г., когато аз участвах в големия международен проект „Атлантида“.

Поканиха ме руснаците заедно с моя екип от 4-ма души. Работихме в Средиземно море и Атлантика и по-конкретно на подводна верига „Подковата“ край Испания, Португалия и Мароко.

Предполагахме, че долу има обекти, създадени от човешка ръка. Имах многобройни спускове с руската подводна лодка „Аргус“ на 130 метра дълбочина. След като се прибрахме насам, предложих да се спуснем и на дъното на Черно море. Руски колега ми предложи „Седни и напиши един проект“.

Аз започнах работа и в последния ден на 1984 г. на Нова година ми се обади и ми каза, че проектът е приет и за 1985 г. ми отпускат „Аргус“ и кораба „Рифт“ да работи под мое ръководство в Черно море.

“На 16 юли осъществихме спуск в палеоруслото на река Провадийска, която се е вливала в тогавашното сладководно езеро Черно море, прекосявайки целия шелф. Там, на старите брегове, аз попаднах на едни очертания на дупки на около 95 метра – това бяха два реда, подредени симетрично. Беше ясно, че става въпрос за дело на човешка ръка. След това по-навътре вече от старите брегове, на около 300-400 метра по-навътре, попаднах и на т.нар. чиния на Ной.

Учените попадат на стар пристан и некропол, намиращи се на дъното на морето, там където някога е бил брега на езерото.

Проф. Петко Димитров казва още:

”Много хора ме питаха за тая чиния – и журналисти, и изследователи, питаха ме кое ме е водило да я открия, аз казах: „Водеше ме Божията ръка”.

Една от работните ми тези е, че Ной е живял по нашите земи.