Най-богатият човек в Африка 3 пъти оцелял в инциденти със самолет

Според легендата Алико Данготе спечелил първите си джобни пари, когато бил едва на 8 г. Бизнесменът я подхранва охотно. Казва, че в училище много обичал да купува кутии с бонбони, които след това препродавал с малка печалба.

Въпреки че е роден на най-бедния континент, най-богатият африканец не е пример за момче, тръгнало от нищото и превърнало се в принца от приказките. Произхожда от богато мюсюлмански семейство от Кано, Северна Нигерия, а прадядо му по майчина линия бил може би най-заможният човек в Западна Африка в началото на миналия век. Чичо му Сануси Дантата продължава семейната традиция и натрупва солидно състояние. Когато Алико навършва 20 г. и става достатъчно самостоятелен, за да управлява свое предприятие, той му дава начален капитал от $ 3500 и 3 камиона по 10 тона, с които да превозва цимент.

Данготе надминава и най-смелите очаквания. През 2008 г. той за първи път влиза в списъка на сп. “Форбс” със състояние от 3,3 млрд. долара. Шест години по-късно вече е почти 8 пъти по-богат и със своите $ 25 млрд. се изкачва на 23-о място в света. Освен че е №1 по-богатство в Африка, той е най-богатият чернокож бизнесмен на планетата.

Въпреки всичко това 57-годишният Алико Данготе (роден е на 10 април 1957 г.) остава сравнително непознат в Европа. Причината е, че кастата на африканските милиардери остава твърде дискретна.

В самото началото на кариерата си Данготе предвижда, че предстои бум на строителството на Черния континент и залага на търговията с цимент.

През 1977 г. създава “Данготе груп”, по онова време малка търговска фирма, за която циментът е единствената дейност. На 31 декември 1983 г. военните идват на власт с преврат. Обвинени в корупция, много бизнесмени от столицата Лагос са арестувани. Младият предприемач се възползва от отворените ниши, за да разшири дейността си.

Така към дейността на компанията му постепенно се добавят храните - основно захар и брашно. В желанието си да я разгърне, през 1999 г. нигериецът отива в Бразилия. “Смятах, че Бразилия и Нигерия са горе-долу на едно и също ниво на икономиката, защото по онова време те бяха много задлъжнели. Но когато отидох, открих мащабна индустриализация. Невероятно. Започнах да разсъждавам, казвах си как е възможно там да има такова развитие на индустрията, а в Нигерия - не. И при завръщането си реших да се занимавам с индустрия.”

Така в края на 90-те години “Данготе груп” сменя стратегията си и от търговска компания се превръща в индустриален гигант.

Собственикът му първо строи рефинерия за захар. Следва фабрика за тестени изделия. В днешни дни захарната рафинерия на нигериеца е най-големият доставчик на предприятията за газирани напитки, на ресторантите и сладкарските предприятия в родината си.

Превръщайки се в конгломерат, групата е съставена от 13 компании с различни сфери на дейност - от текстила до транспорта и газа. Империята се занимава още със земеделие, недвижими имоти и банки и се разпрострира в 13 африкански държави, сред които Замбия, Сенегал, Танзания, Южна Африка, Кот д`Ивоар, Камерун, Гана. За нея работят 11 000 души. Приближени на Дангое твърдят, че работният му ден свършва в 2 ч през нощта и започва в 5 ч сутринта и че никога не си изключва телефона

През 2007 г. две от 13 компании в конгломерата излизат на нигерийската борса. Стойността на дяловете, които Алико Данготе притежава в “Данготе цимент”, се оценяват на между 10 и 15 млрд. долара.

Милиардерът изповядва правилото, че трябва да се продава стока с възможното най-добро качество на възможно най-приемливата цена. И да не се убива конкуренцията, защото тя стимулира развитието на бизнеса. Другото му важно правило е да изгражда солидна мрежа от бизнес- и политически контакти.

В тази посока върви и благотворителната му дейност. Дал е милиони долари за образование и здравеопазване, но спонсорството му за Народната демократична партия, управляваща страната от 1999 г., предизвика полемика. Противниците на бизнесмена не пропускат да отбележат този съмнителен според тях съюз.

По време на изборите през 2003 г. милиардерът финансира кампанията на бившия президент Олусегун Обасанджо. Дава 200 млн. наира (около 1,2 млн. долара) за президентска библиотека и 50 млн. наира (305 000 долара) за реконструкция на Националната джамия.

4 г. по-късно двусмислените отношения, които африканският богаташ №1 поддържа с президентската власт, отново стават повод за противоречия, припомня френския в. “Фигаро”. В последните дни от мандата на Обасанджо държавата продава две от четирите си рафинерии на Данготе за 160 млн. долара. Тогава се надига недоволство, а обявената национална стачка почти парализира страната. След 4 дни продажбите са анулирани.

Възходът на Алико Данготе обаче не спира. През 2010 г. се заговаря, че той има намерение да купи 16% от британския футболен клуб “Арсенал”. Причината е, че нигериецът е голям фен на британския футбол

Той обаче бързо опровергава слуховете.

В следващите 4 г. предприемачът има намерение да атакува и бизнеса с петрол. Той обяви, че ще инвестира в сектора 10 млрд. долара.

В издадена в САЩ неоторизирана биография на африканския богаташ се посочва, че е имал 4 съпруги и 15 деца. Официално обаче се говори само за три дъщери.

Първата му съпруга, за която се оженил на 20 г., била избрана специално за него от семеен съвет, съставен от майка му и чичовците му.

Сърцето на милиардера е разбито, когато през 2009 г. иска за жена дъщерята на тогавашния президент Умару Яр-Адуа, а тя го отхвърля.

Говори се също, че от 1983 г. насам Алико Данготе е преживал три инцидента със самолет, които едва не се оказват фатални. При първия самолетът се запалва след приземяване в Лондон. Заради нервното напражение пилотът остава парализиран, но Данготе е невредим. При последния инцидент се поврежда един от двигателите, машината успява да кацне, а две минути след това се подврежда и вторият двигател.

По-малкият брат на богаташа умира в самолетна катастрофа, в която през 1996 г. загива и синът на нигерийския държавен глава по онова време Сани Абача.

Една от последните новини около Данготе е, че той възнамерява да инвестира 2,3 млрд. долара в североизточната част на страната, където се смята, че е базата на ислямистката групировка “Боко Харам”.

Тя нашумя напоследък с отвличането на 234 ученички. Някои от момичетата успяха да избягат, но повече от 200 продължават да липсват.

Данготе смята, че единственият начин да бъдат спрени опасните терористи, е да се създават работни места в районите, където те се подвизават. Така щели да се изкоренят социално-икономическите причини за съществуването на екстремистите.