Най-бавният влак на света вози от Кюстендил до Гюешево

"То хората вече роботи на звездите качиха, сонди въртят по метеоритите и планетите, както гледаме по телевизията. А наше чудо - влакът, който ни вози до Кюстендил, никъде го нема, предаде Труд онлайн. Ама да не го спрат и него новите управляващи, че тогава окончателно сме приключили, ще ни изтрият и от картата на България."

Това можеш да чуеш от нашенци пасажери, ако вземеш най-бавния трен на света - влака Кюстендил - Гюешево. Композицията обслужва 15-ина села в затънтения Каменички край на границата с Македония и за повечето от тях е единствената им връзка със света и цивилизацията. Ама каква връзка!

От две-три години след доста зор и тичане по чиновническите канцеларии в София пуснали мотриса "Дезиро". Рециклираната немска машина може да вдига до 120 км в час. Но по други трасета.

Случват се и инциденти. М.г. през лятото машината дерайлирала, докарали кран от Дупница да я изправя. Друг път се запалили треви по обраслата отвсякъде линия, мотрисата се върнала. Трети път заседнала в преспа и не допъплила до крайната гара.

Жп линията е строена през 1910 г. С просто око се вижда, че повечето траверси са отпреди век - дървени, изгнили и разцепени. Някои от седемте, копани ръчно в началото на ХХ век тунела, редовно се наводняват и затлачват.

Докато се движели дизели до Гюешево, разрешената им скорост била 15-20 км/ч. Композицията с дизелов локомотив и един вагон струвала 1200-1300 лв. до Гюешево и обратно. "Дезирото" все пак качило с 5 километра, до 25 км/ч, и намалило разходите тройно. Машинистите обаче са в ужас.

"Това съсипва двигателите. При скорост под 30 км/ч има опасност да се запали, да пламне в движение. Все едно да караш модерен мощен мерцедес с 5-6 скорости само на първа-втора. Не става. Ама ни е разпоредено с не повече от 25 км/ч", цъка машинистът, който иначе уверено води композицията към най-западната ни гара в деня, в който тръгваме към дестинацията Гюешево. И покрива норматива - пристига за час и 50 минути в Гюешево. 35 километра!

Гюешевският трен се движи само в сряда, събота и неделя. Но приказката "за всеки влак си има пътници" си е вярна. На тръгване от Кюстендил се качват десетина работници по поддържането и 5-6 "цивилни пътници", възрастни хора, които отиват да нагледат наследствени къщи по селцата.

"Отивам до с. Дождевица да прегледам дали всичко в къщата ми и с дръвчетата по двора е наред. Ако някой е посегнал - ще загази. Взел съм мерки, сложил съм капани, и ще го хвана. Ще вдигна пушката, ловджия съм, да му мислят крадците", заканва се и от купето едричък пенсионер, докато мотрисата мотононно го клатушка по тесните процепи из скалите из Каменичко.

Никола Колев (60 г.), който иначе работи в ТЕЦ "Бобов дол", често ходел до с. Кършелево, там гледа 8-10 кошера. А взема влака, защото автобус дотам не ходи, а с кола медът, който добива, ще му излезе бая скъп. Не всички от пасажерите са с добри и чисти намерения. През лятото често засичали напет ром, който все товарел по спирките нещо загърнато в чувал или черга.

"Тоя си оставяше и заключваше колелото на гарата в Кюстендил, качваше се на гюешевския влак, а се връщаше доста натоварен. Явно краде по необитавините къщи из селцата - тава, котел, табла от креват и какво ли не. После се качва с обратния влак. Даже кондукторите му помагат да натовари откраднатото - не се знае дали го и таксуват", подхвърлят по-наблюдателни пътници.

Нерядко със сутрешния влак се качват и въдичари, с обратния влак вечер се връщат с добър улов на пъстърва по лакътушещата покрай жп линията река Бистрица. Зевзеци твърдят, че никаква изненада не е сърна или диво прасе да прекоси линията.

"Няма шанс да ги сгазя, движа се с такава скорост, че дивечът има време да избяга", шегува се машинистът. Кантонер се кълне, че видял вълк покрай линията, докато обхождал релсите.

По-натоварено е при връщането - тогава на порутените и обрасли в храсталак "спирки" чакат по двама-трима пътници. Но не повече от 30-ина души са на "борда" на най-бавния влак на света.

През уикенда и някой, воден от носталгия софиянец, перничанин, кюстендилец и др., които прескачат до родното място по Каменичко. Преди дни група ентусиасти се качили на трена, като натоварали и велосипедите си. Слезли на Соволяно. Оттам предприели колопреход из билата на Лисец планина.

Туристическа група от кюстендилското дружество "Осогово" се придвижила с влака до храма "Св. св. Петър и Павел" в обезлюденото с. Преколница. Черквата е строена през 1848 г., към нея имало и килийно училище, в което преподавали френски, а записвали деца и чак от Крива Паланка (Македония).

"Има такива забележителности по този край. Ама как да стигнеш до селцата. Нямаш избор - освен влака друг транспорт в тая посока няма. При това билетът е само 2,70 лв. до крайната гара, в двете посоки ползваш намаление", установят любознателни туристи и планинари.

Самата жп гара Гюешево е забележителност. Малко хора знаят, че е най-високо разположената гара у нас, на 945 м надморска височина. Свързана и с важни исторически събития и дати.

Наблизо е храм костницата "Св. Троица", където в саркофаг се съхраняват костите на около 1500 български офицери и войници, загинали във войните 1912-1918 год. През юли 2003 г. в чакалнята на гюешевската гара стана срещата на тогавашните държавни глави Георги Първанов, президента на Македония Борис Трайковски и албанския президент Алфред Мойсиу. Тримата се зарекоха да сложат началото на перспективно балканско сътрудничество.

При управлението на НДСВ линията била определена за закриване, но на това попречили масови протести.

Сега има предложение влакът до Гюешево да не е пътнически, а панорамен, но самите жепейци не са съгласни. Припомнят, че от десетилетия на най-високо междудържавно ниво се говори за жп линия София - Кюстендил - Скопие. А тя минава през Гюешево.

Съседите строели жп линия при Крива паланка, цялата линия от Беляковци до Скопие - 55 километра, щели да я завършат през 2035 г., пишат наши и чужди издания. "Дотогава тук ще е гола пустош, нищо няма да остане" , махат с ръка по Каменичко.