Любопитно: Легенда за мнимия цар и защо България за нас е Родина, а за тях Татковина?

Преди близо 3 000 години в древен Вавилон съществувал празник. Наричали го Денят на мнимия цар! На този ден владетелят „абдикирал”, а на престола сядал жаден за богатство и власт човек. Той имал правото да уволнява и назначава съветниците на царя, да отменя и създава закони и да се ползва от всички блага на царството неограничено! ….Но, желаещите не били много. Нужна била пословична глупост, защото празникът траял само ден. В края на вечерта мнимият цар изпивал фаталната чаша вино, натиквали го в голяма делва, която отнасяли в подземието на двореца и там оставал завинаги.

Дали историята иска да ни каже нещо или не можем да извлечем поука? Определено е второто, защото разлики колкото щеш. Царството е налице, глупакът също, но краят на вечерта, чакан до втръсване е определено неясен….Какво изпитание за разказвачите на истории, в която мнимия цар не иска да си тръгне?!

Та си мисля, кое е различното? И ние подобно на студентите днес правихме история, гледахме как съставят правителства, как събарят правителства и без да се усетим в тази легенда за прехода, някак неусетно станахме заложници на смразяваща бедност. И тъкмо да се оплачем от проумяното се сдобиваме с нов прецедент!…Освен озверял от бедност народ, ние имаме и гладни политици?! Не може да бъде, ще кажат мнозина, та те ни ограбиха в прехода!... Но нали в началото уточнихме, че историята никога не се повтаря и този път тя ни шокира като ни разказва нещо любопитно и ново!

Като човек със среден житейски опит съм се научил да не мисля сложно. Винаги знам, че има по-просто и даже прозаично обяснение на всяка заплетена от някого история. А тази, която наблюдаваме гневни може да се обясни без усилие.

Независимо от симпатиите, които всеки има по своему спрямо Бойко Борисов и да си признаем, тежкото управление в криза, той създаде нови условия, което пък доведе до нов край на приказката. Той до толкова ограничи притока на финансови средства, нужни за животоспасяващата хемодиализа на две безпринципни партии, че те изпаднаха в панически страх от изчезване. Не може да бъде, ще кажете и тук! Разбира се, че може и онази „прозаична истина”, за която говорихме го доказва.

За да поясня, ще се опитам да ви върна малко назад във времето на Триумвирата или Тройната коалиция и по-точно във времето на нейния крах. Аз продължавам да държа на римското определение, защото то е свързано пряко с принципа „Разделяй и владей!”, основен белег на това изкусно сътрудничество. Та помните ли как гордостта на философът от Дръндар, „Каза Домини” в Рибарица бе разпродаден само заради някакви си 2 000 000 евро банкови задължения? Да не вярваш, си каза народът тогава!?…Доган не бил милиардер?! И всички в един глас се питаха, ако е така кой създава и пуска в обръщение онези славни легенди за великия лидер?! Ами просто е, мисля си. Явно не са нужни пари, а вестници за да вмениш на народа, че човек с агентурно минало, ограничен речник и сериозен афинитет към алкохола е философ! Дали съм краен? …

Приемам упрекът, но как иначе да опиша човек, който ражда по една незряла мисъл годишно и експлоатира до втръсване понятия като „европейски практики” и „субект”? Но да оставим „Субектът” и да се върнем на въпроса за парите и тяхното нямане! Очевидно, да правиш и още повече да поддържаш партия у нас е тежка задача. Нужни са огромни средства и едва успяваш да заделяш по някой лев от субсидиите в собствения си джоб. Става болезнено ясно, че определена политическа прослойка от началото на прехода съществува единствено, чрез властта. Тези политици нямат друг бизнес и всяко отдалечаване от кормилото поражда истерии и яростна решимост за самоотбрана. В крайна нужда те са решени дори да излязат на светло, пренебрегвайки сценария на Луканов и да се прегърнат публично с доскорошния „враг” от Възродителния процес.

За същите тези пари са готови да се извинят публично с ръка на сърцето. Гледах го. Останах без дъх! Какво майсторство само, какви изцеждащи актьорски усилия са нужни в подобна драматична изява!? И в този ред на мисли, забравил за парите по детски си рекох, …А, агент Сава, агент Павел и още десетки агенти на Държавна сигурност от партия ДПС, вършили къде-къде по-мръсни неща? …Те, защо не се извиниха?! Утешиха Сергей с целувка, подобна на онази от Гетсиманската градина и толкова. Но аз като зрител в салона се почувствах съпричастен със злочестата участ на героя, защото припознах в това явен режисьорски намек, кой няма да играе във второто действие. Да си призная, изпитах и мъничко съчувствие…Защо все на Столетницата се пада тежката роля на национален предател? Нейно амплоа в исторически план ли е то или е генетично обусловена грешка?

За Дядо Благоев се сетих. Чак сега от трибуната на сп. „Социалист„ той ми изясни защо моят баща, някога като младеж е учил в училище „македонски език”. В по-късни години открих два паспорта с имената на родителите ми, където бе написано „националност – македонец”, което истински ме потресе! И се питам, що за личен идиотизъм е да стигнеш до самоотричане на българската си народност в полза на македонизма от трибуната на Народното събрание, което Дядото прави през 1914 г.? Партията пък стига до там, че определя Балканската война и Съединението за погрешни!? Но идеологическото оправдание за тази политическа шизофрения открих в изказване на Цола Драгойчева, която народът галено наричаше Баба Цола. Комунистът, казва тя, няма родина! Главната буква в „Родина” я добавям аз. Това обяснява всичко! За комунистът няма национални граници, камо ли каузи и участието им в различни геополитически проекти е тяхна стихия! България ли? За нас тя е Родина, а за тях Татковина. Тя не е нищо повече от място, където те си предават властта по наследство…Нещо като пясъчния бряг за костенурките – обновяват се и отново потъват в морето от революционна романтика!

Страх ме е от прозренията, до които стига моето мислене, защото от симбиозата на пишман националисти и социалисти лесно се стига до националсоциалисти. Дали пък това не е отговорът на всичко и напусто да се мъчим да намерим в цялата тази политическа имамбаялдъ сложен и агентурен замисъл? Ако съм прав, тежко ни! Неизбежно ще станем свидетели и участници в безпрецедентен сблъсък на гладна тълпа срещу гладни политици, за които кокалът в този и оня смисъл е еднакво важен. И за двете групи ще е битка за оцеляване. Първите ще бъдат наречени лумпени, вторите червени фашисти. Тук ще ми позволите да се отклоня малко, но от много време ме обзема едно непреодолимо желание да поясня на господин вътрешния министър, който така охотно определя по-темпераментните участници в демонстрациите като престъпници, че именно техните прадядовци са превзели Одрин, оставяйки телата си по телените мрежи, а не мирно протестиращите с пушки! На вас и вашите деди се дължи единствено петстотингодишното турско иго. Вие безспорно носите белезите на онази група хора, която винаги чака да дойде поробителя, за да му занесе баница. Като човек запознат с история няма да хабя и дума повече, а ще цитирам един истински философ, Кончаловски, който казва, че отличителна черта на славянина е да играе на гроба на тирана! …Не по-рано! Дано от траки и прабългари е останало по нещо, иначе сме загубени!

Недостойните търсят грешките в другите - мъдрите в себе си. Та се питам - кога и къде сгрешихме? Уж искахме прости неща, постигнати мирно. Смятахме, че две летви на кръст и един бял лист с гневен надпис ще свършат работа! И докато някой ни приспиваше, че Промяната е всеобща, необходима и пълна, други създадоха банките и дори имаха време да ги ограбят! …Преди да разберем! Три пъти! Създадоха групировките, за да ограбят и онова, което можехме да дадем в натура…Защо това толкова ми напомня за портмонетата от еврейска кожа!? Изпитвам гняв не към тях, а към себе си. Винаги ли трябва да губим години време, за да проумеем грешките в миналото? Трудно обозрима ли е прозаичната истина, че животът ни е вгорчен от хора, проповядващи българофобия и откровен сепаратизъм при положение, че вече берем плодовете на идеята за македонската идентичност? Тук спирам, …но вече не с молив в ръка, а с гумичка. Решен съм твърдо да се върна в началото за да поправя грешките, ако не искам да се превърна в герой от приказката за нищо незначещия човек.

Празникът на мнимия цар имал и друго име. Наричали го Ден на глупака. Обичаят имал и своята добра страна защото това било узаконен начин царството да се отърве от алчните и самонадеяните, все качества, които вероятно се смятали за опасни още тогава. Дали тази история е полезна и как ще завърши нашата? Ще видим! Едно е ясно – тя вече се случва, глупакът е налице, а завръщането на царя сигурно!

Тодор Узунов