Къде са костите на Евтимий и Левски

През 1957 г. мощите на Патриарх Евтимий са изнесени от Бачковския манастир в Москва. Никога не се връщат обратно.

Дори когато минат в отвъдното, тленните останки на големите българи изчезват безследно. Така е с мощите на Патриарх Евтимий, костите на Васил Левски и тялото на цар Борис III, пише "24 часа".

След падането на Търновград през 1393 г. Евтимий е заточен от поробителите в бачковската обител "Св. Богородица Петричка".

През 1905 г. в манастирската църква е открит неговият гроб. От две камери са извадени кости, останки от патриаршески одежди и оловна плоча с надпис: "Св(етие) мощи Евтимиу преос(веще)нному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)".

Комисия начело с проф. Васил Златарски изготвя доклад, в който пише:

В заключение считаме за свой дълг да повторим още веднъж, че намерените в откритите гробове в артиката на голямата църква на Св. Бачковска обител кости и патриаршески одежди са костите и одеждите на последния български патриарх Евтимий, пред който ние благоговейно и най-почтително се покланяме."

До 1957 г. реликвените останки се пазят в манастира. Комунистите материалисти обаче се съмняват дали са автентични. "Един ден дойдоха и взеха мощите да ги носят на изследване в Москва - разказва манастирският секретар Славчо Кисьов. - Тогава беше така, обаждат се "от горе", даваш и много-много не разсъждаваш."

Мощите на Патриарх Евтимий са с еднопосочен билет - никога не се връщат у нас.

Присъдата на Васил Левски е с дата 14 януари 1873 г.

След като надълго и нашироко са разказани деянията на Апостола, в нея пише: "Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване."

Присъдата е изпълнена на 18 февруари и тялото е закопано в тъй нареченото Гробище на разбойниците близо до бесилката. През нощта родолюбиви софиянци вадят покойника и го препогребват в олтара на църквата "Св. Петка Самарджийска".

При разкопки в средата на миналия век там е открит скелет, маркиран с № 95. Лесно би могло да се установи дали е на Васил Левски, защото един от предните зъби на Апостола е бил характерно изпъкнал. Вместо да се направи експертиза, костите потъват в небитието.

Главната заслуга за това престъпление е на археолога Стамен Михайлов.

Смъртта на Борис Трети е мистерия в българската история

Официалната версия сочи, че царят е жертва на инфаркт. Има сериозни подозрения обаче, че е отровен от германците, защото искал да направи завой във външната политика. Други твърдят, че в неговата кончина са замесени англо-американците.

На 19 август 1943 г. Борис изкачва връх Мусала. После обикаля Рила, отива до Соленото езеро и Соколец. На 23-и потегля обратно за София и по време на пътуването получава болки в гърдите. Следват нови пристъпи. Повикани са лекари от Берлин и Виена, които не могат да помогнат.

Премиерът Богдан Филов хроникира финалните събития:

"Ставаше дума като последно средство да се прелее кръв на царя, за което се и направиха приготовления (донесоха от Солун изкуствена кръв), обаче не стана нужда. По обед положението се влоши, което ни накара да издадем последния тревожен бюлетин. След едно леко подобрение към два часа, в 4 ч. и 22 м. царят издъхна. Повикаха ни в спалнята му. Очите му и устата бяха още отворени."

Денят е 28 август 1943 г. След поклонение в храма "Св. Александър Невски" тялото е погребано в църквата на Рилския манастир. През 1946 г. останките са ексхумирани и препогребани в двореца "Врана".

В наши дни там беше открито сърцето на царя. Тялото обаче е изчезнало. Безследно!