Крият 76 години църковно съкровище под 3 тона въглища

В подземията на НИМ крият съкровище цели 76 години под 3 тона въглища за маскировка. Ценностите са спасени по време на Първата световна война от специален научен отряд. Експонатите са част от Охридската архиепископия, която е най-дълго съществувалата българска църква - цели 749 г.Ценностите за първи път се излагат в Националния исторически музей, пише Блиц. Изложбата показва 65 оригинални предмета, които обхващат близо 800-годишната история на Българската автокефална архиепископия в Охрид от учредяването й с грамотите от император Василий II Българоубиец през 1018 г. до закриването й със султански ферман през 1767 г. През този период голяма роля за съхранението на българското самосъзнание и християнската религия изиграли манастирите на територията на Охридската архиепископия, от които са ценните църковни предмети.

Историята на съкровището е вълнуваща като сюжет на филм. За да се запази едно голямо културно наследство и да успее да достигне и до наши дни, е сформиран специален научен отряд по време на Първата световна война, пише "168 часа". Заплахата от посегателство върху ценностите от църкви и манастири във военно време била голяма, затова са предприети мерки. "По време на войната моят предшественик - директорът на тогавашния Народен музей Богдан Филов, който е бил на фронта, забелязва, че съкровищата на църкви, манастири и музеи се разграбват при военните действия и при това не само от врага, но и от наши хора. Това го провокира да изпрати писмо до началника на действащата армия ген. Жеков. В него посочва този проблем и дава нагледен пример как един полковник облицовал землянката си с килими от XV век, взети от църква. Също отбелязва, че загиват паметници, улучени от снаряди", разказва директорът на НИМ Божидар Димитров. За разрешаването на проблема Богдан Филов предлага на ген. Жеков да сформират специален отряд, който да събере ценностите от църквите и манастирите.

"Директорът на Народен музей (днес Национален исторически музей - бел. авт.) отбелязал, че вместо да губим малкото си учени, които са били мобилизирани наравно с войниците в поделенията и загивали на фронта, трябва да се запази потенциалът на интелектуалния елит.

Предлага да се включат във войната, вършейки работа по специалността си. Създали научен отряд, чиято основна цел била да разузнаят във всички аспекти къде и какви съкровища има и да направят доклади, след което да ги съберат", отбелязва Божидар Димитров.

Отрядът е бил воден от трима учени с високи постижения в своите сфери. Това са: Богдан Филов - археолог, историк на изкуството и политик. В периода, в който участва в мисията за събиране на съкровището, е директор на Народния музей, а по-късно става министър председател на България (от 1940 до 1943 г. - бел. авт.). Екзекутиран е веднага след преврата през 1944 г. и последвалия го комунистически режим, тъй като се смята, че той до голяма степен е виновен за включването на България във Втората световна война. Проф. Йордан Иванов - литературен историк, археолог и един от най-добрите специалисти по българска средновековна литература и култура. От 1924 до 1942 г. е титуляр на катедрата по българска литература. Проф. Анастас Иширков - географ и етнограф, академик на БАН. Той е основоположник на географската наука в България. В периода 1915-1916 е ректор на Софийския университет. Те ръководели групите, които обхващали всякакви специалисти, необходими за откриването на ценностите. Задачата им била, освен да изследват историческите краища на страната, да съберат всички паметници на културата от фронтовата зона. Събирали са всичко от църквите. Стигнали до епархиите в Битоля, Серес, Драма.