Катаклизъм заплашва Европа: Мрачни прогнози на експерти, смъртоносните наводнения са само прелюдия към това, което предстои 

В Централна Европа наводненията, причинени от изменението на климата, станаха значително по-сериозни, давайки ясна картина за бъдещето на най-бързо затоплящия се континент, казват учените. 

Циклонът Борис опустоши страни като Полша, Чехия, Румъния, Австрия и Италия, като доведе до най-малко 24 смъртни случая и щети за милиарди евро, съобщава BBC. 

Групата World Weather Attribution (WWA) заяви, че последните четири дни са били най-влажните, регистрирани някога в Централна Европа. 

Положителната страна е, че бурята беше добре прогнозирана, което позволи на някои региони да се подготвят по-добре и по този начин евентуално да избегнат повече смъртни случаи. 

Учените от WWA оценяват как изменението на климата е повлияло на екстремните метеорологични явления, като ги сравняват с модели, които показват колко тежки биха били тези явления в свят без изгаряне на изкопаеми горива. Дъжд като Борис, за щастие, все още е рядък - очаква се да се случва веднъж на всеки 100-300 години при днешния климат. 

Въпреки това, ако затоплянето се увеличи до 2°C, подобни събития ще станат 5% по-интензивни и 50% по-чести, предупреждава WWA. 

Без по-амбициозни действия в областта на климата глобалното затопляне може да достигне около 3 °C до края на века. 

„Това определено ще виждаме все повече и повече в бъдеще“, каза Фредерике Ото, старши преподавател в Imperial College London и един от авторите на изследването на WWA. 

„Това е абсолютно следствие от изменението на климата, където рекордите се чупят с голяма разлика. 

Рекордните валежи се вписват в по-широк модел на изменението на климата в Европа. 

Европа е най-бързо затоплящият се континент. Последните пет години са били средно с 2, 3°C по-топли от втората половина на 19-ти век, според Службата за климата на Коперник. 

Това води до по-чести и по-интензивни горещи вълни, но и екстремни валежи, особено в Северна и Централна Европа. В Южна Европа ситуацията е по-сложна поради промените във времето. 

Една проста причина за повече валежи в по-топъл свят е, че по-топлата атмосфера може да задържа повече влага – около 7% за всеки 1°C. Тази допълнителна влага може да доведе до по-силни дъждове. 

Една от причините, поради които Борис произведе толкова много дъжд, е, че метеорологичната система "заседна", изхвърляйки големи количества вода на едни и същи места в продължение на няколко дни. 

Има индикации, че ефектите от изменението на климата върху вятърните течения могат да направят това „заседнало“ явление по-често, но това все още е въпрос на дебат. 

Дори ако в бъдеще няма да имаме повече метеорологични системи, изменението на климата означава, че всяка, която все пак блокира, ще донесе повече влага с потенциално катастрофални последици. 

„Тези метеорологични модели се появяват в по-топъл климат поради нашите емисии на парникови газове, така че интензивността и количеството на валежите са по-големи, отколкото биха били нормално“, обяснява Ричард Алън, професор по климатология в университета в Рединг. 

Прогнозите за времето непрекъснато се подобряват, като в случая обилните валежи, причинили наводнението, са прогнозирани няколко дни предварително. Това ни позволи да се подготвим за наводнения. 

Това отчасти е причината броят на жертвите да не е толкова висок, колкото по време на големите наводнения от 1997 г. и 2002 г., въпреки че последните валежи бяха по-обилни на много места и наводненията обхванаха по-голяма площ. 

„След предишните две наводнения бяха похарчени много пари за инсталиране и актуализиране на системи за защита от наводнения“, обяснява Мирек Трънка от Института за изследване на глобалните промени в Чехия, една от най-засегнатите страни. 

В град Бърно, където е базиран професор Trnka, не всички системи за защита от наводнения бяха завършени, но предварителното предупреждение позволи на властите да подсилят районите, където все още има работа за вършене. 

Не всички европейски региони имаха този късмет. ЕС обеща 10 милиарда евро за спешен ремонт на засегнатите райони. 

„Това показва колко скъпи са промените в климата“, казва д-р Ото. 

Съществуват опасения, че повишаващите се температури и следователно по-екстремните валежи могат да направят защитните мерки недостатъчно ефективни. 

„Интензивността на наводненията ще се увеличи значително в бъдеще, така че ако поддържате защитата от наводнения на същото ниво като днес, последствията могат да станат непоносими за обществата в Европа“, обяснява Франческо Дотори от IUSS в Павия, Италия. 

Разбира се, има ясен начин да се предотврати влошаването на тези валежи чрез намаляване на емисиите на затоплящи планетата газове, като въглероден диоксид. 

„Нашите симулации показват, че ако успеете да задържите бъдещото глобално затопляне под 1, 5°C, което е една от целите на Парижкото споразумение, тогава бъдещите щети от наводнения ще бъдат намалени наполовина в сравнение със сценария на обичайния бизнес“, добави той. Г-н Дотори.. 

В противен случай знаем какво ще се случи в бъдеще, казва проф. Алън. 

„Интензивността на валежите и тези метеорологични явления само ще се влошат“, добави той.