Какво се случва в Чернобил: 180 души решиха да се върнат, но не очакваха, че животните

 Чернобил е най-тежката ядрена катастрофа в човешката история. Сутринта на 26 април 1986 г. е началото на трагедия, която се случва за секунди. Експлозията на четвъртия реактор на електроцентралата озари небето с пламъци, а след това над Северна Украйна се издигна радиоактивен облак, който скоро се разпространи в съседните републики и дори стигна до Швеция. 

Десетилетия по-късно отчуждената зона на Чернобил се превърна в привлекателно място за туристи, търсачи на адреналин и изследователи, които стъпка по стъпка се опитват да възстановят картината на тези събития. Въпреки годините Чернобил все още крие много тайни. Историята на бедствието изглежда ясна, но има повече слепи петна, отколкото изглежда на пръв поглед. 

1. В атомната централа нямаше защита за такива случаи 
Катастрофата в атомната електроцентрала в Чернобил разкри много критични грешни изчисления и недостатъци, които доведоха до тежки последици. Един от основните фактори беше липсата на основни предпазни мерки в повечето атомни електроцентрали в света. 

За разлика от съвременните реактори, Чернобилската централа няма куполна стоманобетонна обвивка, която служи като бариера между активната зона на реактора и външната среда. Тази защитна структура може да съдържа продукти на делене в случай на авария, предотвратявайки разпространението на радиоактивни материали. В Чернобил обаче такава система просто не съществуваше и когато реакторът избухна, нищо не попречи на ядрените частици да избягат, разпространявайки се на стотици километри. 

2. Характеристики на реактора 
Вторият фатален аспект беше самият реактор RBMK-1000. Този тип реактор използва графит за регулиране на реактивността, което вече се смяташе за несъвършено и остаряло решение. Водата, която в повечето реактори помага да се забави реакцията и да се предотврати прегряване, играе различна роля тук – нейната задача е да я нагрява и да създава пара, която да върти турбините. 

В онзи трагичен ден служителите провеждаха тест за безопасност, за да видят дали електроцентралата може да издържи на внезапно прекъсване на електрозахранването. Въпреки това, вместо стабилна реакция, системата премина в режим на неконтролирано отопление. Това произвежда излишна пара, което повишава реактивността. Персоналът е бил безсилен пред токовия удар, довел до първата опустошителна експлозия. 

3. Експлозията не е причина за смъртта, а радиацията 
Самата експлозия уби само двама души, които работеха през нощта на инцидента, но истинският ужас се случи през следващите седмици и месеци. Хората, които са участвали в почистването, както и тези, които са били близо до епицентъра на бедствието, са получили смъртоносни дози радиация. Радиационната болест унищожи пожарникари, инженери, лекари и обикновени жители, които не осъзнаха веднага сериозността на случилото се. 

Изследванията показват, че две десетилетия след инцидента само 19 души са починали от радиация, което според Forbes е в рамките на нормалната смъртност от рак при възрастни. Но въпреки тези цифри, Чернобил остава напомняне за това колко крехък е човешкият живот пред лицето на технологични погрешни изчисления и подценени рискове. 

4. Излагането на радиация е причинило увеличаване на рака на щитовидната жлеза 
Катастрофата в Чернобил остави след себе си една от най-тревожните следи в историята на медицината – рязко нарастване на случаите на рак на щитовидната жлеза. Това особено силно засегна децата и юношите, чийто организъм беше най-чувствителен към въздействието на радиацията. Само пет години след катастрофата бяха докладвани повече от 20 000 случая и броят им продължи да расте. 

Йод-131, освободен в резултат на експлозията, се натрупва в щитовидната жлеза, което води до увеличаване на заболеваемостта. Родителите, страхувайки се за здравето на децата си, се опитаха да ограничат контакта със заразена храна и вода, но това не беше достатъчно. 

Въпреки плашещите цифри обаче, смъртността от рак и други последствия е по-ниска от прогнозираната. Оценките за броя на жертвите варират значително. Чернобилският форум определя цифрата от 4 000 преждевременни смъртни случаи от рак, докато екологичната организация Грийнпийс казва, че общият брой на смъртните случаи е 93 000. 

Въпросите за връзката между радиацията и други заболявания, като левкемия и сърдечни заболявания, остават обект на активен дебат в научните среди. 

5. Щетите от бедствието са по-големи от атомните експлозии в Япония 
Въпреки че атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, убиха десетки хиляди хора, те бяха по-малко разрушителни по отношение на радиоактивното замърсяване от аварията в Чернобил. Бомбата "Little Boy" съдържа само 64 килограма уран, от които само 700 грама са използвани при експлозията. За сравнение, блоковете на атомната електроцентрала в Чернобил съдържаха 180 тона уран. 

Ядрените експлозии в Япония се случиха във въздуха, което позволи на радиоактивните частици да се разпръснат и повечето от тях не достигнаха повърхността. В Чернобил експлозията е станала на земята, което е довело до замърсяване на огромни площи, включително почва, вода и растителност. 

6. Погрешно схващане, че децата на заразени хора имат наследствени мутации 
Един от най-мрачните аспекти на бедствието беше паниката, че потомците на изложените ще наследят генетични мутации. Но съвременните изследвания не показват увеличен брой вродени дефекти. 

7. Живот в забранената зона 
Въпреки рисковете 180 души се върнаха по домовете си. Животът се завръща, но зоната ще бъде опасна за векове напред.