Как Ванга спаси златото на Антикаджиеви

ДИАНА ДИМИХ

От малка слушам истории за най-голямата българска ясновидка - още от годините на атеистичния материализъм, когато погледът назад и напред във времето не само се иронизираше, но и преследваше. Особено ако този поглед е прояснен от вяра в Божията закрила чрез призоваване на християнски светци във времена, заклеймяващи религията, пише Труд онлайн.

От ухо на ухо се носеха разкази за духове на покойници, притекли се от света на отвъдното в помощ на свои близки, и то само чрез сетивата на петричката врачка. Освен врачка наричаха Ванга гледачка, пророчица, гадателка, защото дарбата да прониква в невидимото даваше на нуждаещите се облекчение за душевната и физическата им болка, откриваше им път в заплетени истории с кражби, убийства, катастрофи, измами, заплахи, тежки страдания...

Тайнството да провижда идното със слепите си очи, да предупреждава за събития, които ще настъпят след време, да изрича вярно първата буква от имената на живи или мъртви роднини, свързани с разгадаването на онази съдбовна мъка, довела хората пред нейната порта - мълвата за всичко това вървеше с почуда и благодарност из цяла България, стигаше съседни и по-далечни страни.

След Втората световна война - скришом или разгонвани от милицията, а по-късно регламентирано от властите срещу съответната такса - всякога пред къщата на баба Ванга стоели тълпи от угрижени жени, мъже и деца, очакващи да разгадае и да облекчи мъката им.

Днес вече има десетки книги със спомени за уникалните й способности, с примери за избавление или непреодолима орис, предречена от пророчицата. Помня една случка с Ванга, многократно разказвана от близките ми. В кюстендилската къща на моята баба Люба Кюркчиева и дядо ми Григор Спасов Стойчев - учители с ниски доходи, лятно време отстъпвали най-голямата стая със стъклен портал на курортисти, дошли за лечение на минералните бани. Семейството на мама се сближавало с някои от почиващите, които години наред наемали стаята за по двайсетина и повече дни. Особено се сприятелили с Антикаджиеви от Петрич, които имали дъщери почти на мамината възраст.

Семейният ни албум пази няколко снимки с развеселените хазаи и петричките им приятели. И сред всички майка ми Калинка е единствената русокоса. Фотографиите са от различно време, ако се съди по вида на хартията. Само една от тях е студийна и носи печат "Фото "Електрикъ", Хр. Ангеловъ, Петричъ". На нея по-малката дъщеря на Антикаджиеви е с корона и сценична бяла рокля, чиито поли е разперила с изящен жест. Надписът от 25.VIII.1942 г. е за майка ми, тогава 20-годишна: "Хиляди целувки на кака Каля отъ Горската царица."

Явно дружбата на близките ми с Антикаджиеви е продължила и след войната, защото историята с Ванга е от времето на "народната власт". Сигурно при някоя от поредните си почивки вкъщи те са споделили нещо, което може да се каже само на четири очи, за да не предизвика преследване.

След 1944 г. излязла заповед населението да предаде на държавата семейните си ценности - златни накити, старинни монети и др. По друго време събирали дори бакърените съдове - котли, тепсии. Тръгнали по проверки из къщите. А у нас и богати, и бедни все имат по някоя закътана за черни дни златна паричка, а и цели нанизи с пендари.

Хората се видели в чудо и всеки дом изпокрил във възелчета и кутийки жълтички, златни гривни, кръстчета, обеци и пръстени, предавани от деди и прадеди. Така направили и Антикаджиеви в Петрич. Но майката била много тревожна - нали имала дъщери, какво ще им даде за бъдещите сватби, ако загуби фамилните скъпоценности.

И притичала до Ванга да я пита ще се размине ли тази беда. Още преди да си отвори устата, пророчицата рекла: "Тoва, дека си го закопала у зокума, го стави на друго место! Кога дойдат, прво тамо ке барат." И наистина, при проверката хванали грубо стеблата на цъфналия зокум и го изтръгнали с корените, разравяйки наоколо. Но златото било вече на сигурно място.

Моя приятелка два пъти ходила при Ванга, но тя не я приела. Още като ученичка в 7-и клас попаднала в Петрич за някакво състезание и заедно с компания, от солидарност и просто любопитство, се наредила пред дома на пророчицата. Сигурно Ванга отдалече е усетила детското лекомислие и неверие, затова наредила да кажат: "Момичето с червената рокля да си ходи!" След време отново не успяла да влезе - Ванга пак я изгонила, разбирайки липсата на сериозна причина за нейното посещение. Чувала съм също, че забърканите в извънбрачни връзки често били смъмряни от Ванга и дори не ги допускала в дома си.

Като редактор в сп. "Българо-съветска дружба" в края на 80-те години на ХХ век получих трогателно писмо от рускиня, чието дете изчезнало. Отвлечено ли е, убито ли, какво е станало с него? Имало доста такива случаи в Съветския съюз и с години нямало никаква следа от безброй деца. Тогава и моят син беше съвсем малък и изтръпнах пред майчината мъка. Отчаяната жена молеше писмото да стигне до Ванга, която много почитали в Русия. Единствената й надежда била поне да разбере дали детенцето е живо. Препратих до Петрич писмото, фотокопие от което и досега пазя в архива си, без да знам какво е станало нататък.

В хиляди страници са описани невероятни случки от гаданията на баба Ванга, признателната памет е съхранила безкрай примери за добронамерената намеса в хорските съдби, за пророчествата и помощта й за здравето на очевидци... Разказах тези истории, за да не потънат в забрава. Някой ден науката ще отговори по какви вибрационни пътища се извлича информация от човешкия мозък и от енергийните полета край нас. Ще се разбере каква мощна дарба е притежавала Ванга, за да вижда в развитие още неслучили се събития, чийто зародиш е назад в миналото, макар за нея може да е било ясно, че времето е плод на нашето мислене. И че само съзнанието ни го разчленява на минало, настояще и бъдеще.