Ив Сен Лоран и неговите кучета – (почти) любовна история

„Аз съм, както се казва, човек на кучетата“, казва Ив Сен Лоран за връзката си с четириногите. Кучетата постоянно присъстват в личния и творческия му живот - от детството му в Оран до творческите му години в Париж. Те се появяват тук-там на скиците и таблата му за вдъхновение. Няколко тоалета също са кръстени на любимите му кучета.

През октомври 1979 г. куче се появява за първи път на модния подиум, облечено в костюм, който подхожда на талета, носен от модела Муня Оросеман, която дефилира за колекцията пролет-лято 1980 г. на парижката марка.

Подобно на кучетата на Коко Шанел, фокстериера на Елза Скиапарели, лабрадорите, дакелите и хрътките на Юбер дьо Живанши или кучето Боби на Кристиан Диор (което е вдъхновило емблематична чанта за френската модна къща), Ив Сен Лоран също прави кучетата свои най-добри приятели. Първо са чихуахуа на Пиер Берже, които той бързо осиновява през 60-те и 70-те години на миналия век.

Подобно на животните на големите американски звезди, Мерилин Монро и много фотогеничната Жозефа, които оглавяват списъка, чихуахуато се превръща в ключов спътник на дизайнера. Най-известното куче е Хейзъл, която обича да се крие в сакото на Лоран или да се свива в скута му, когато той работи. Непочтителна, тя напомня на дизайнера за младите му години и за детската фантазия, която той се надява никога да не изостави. За Ив Сен Лоран обкръжаването с кучета е най-добрият начин да се противопостави на света на възрастните. Четири френски булдога на остават с него до смъртта му през 2008 г.

Мартен Бетено е събрал техните образи и спомени в книгата си: скици, поздравителни картички и рисунки от младостта им, изпълнени с маслени бои или пастели, се натрупват между страниците на книгата, за да върнат към живот тези изпълнени с нежност същества, които винаги са били част от личната и творческата вселена на Ив Сен Лоран.

Momichetata.com