История, която ще ви остави без дъх! Тя купи къщата, която майка ѝ чистеше над 40 години

Това е от историите, които няма да ви остави безразлични. 

Никол казва, че е било предопределено да притежава къщата, която е била „място, където да дойде и да си поеме дъх. И да мечтае. ” 

От всички къщи, които майка ѝ почиства, докато расте в Албакърки, Никол Наранхо се влюбва в тази, която майка ѝ чисти всеки петък – дом от средата на века, построен около вътрешен двор и украсен с европейски антики. 

Години наред Никол седи под бюрото в Томасвил в библиотеката и си представя, че управлява бизнес, докато майка й, Маргарет Гаксиола, почиства бюрото от прах и го полира с лимоново масло. Тя се възхищава на просторните стаи, камината, гледката към двора с изобилие от цветя. 

„Можех да я видя как се скита от стая в стая, просто мечтаейки за всичко тук“, казва майка ѝ г-жа Гаксиола, пред New York Times. 

През ноември 2020 г. дъщеря ѝ купува къщата, която тя е почиствала в продължение на 43 години – необичаен, но естествен резултат от близостта, която се формира между семейството на икономка и бившата собственичка на къщата Памела Кий - Линден, която умира през 2018 г. 

„Мисля, че винаги съм знаела, че един ден ще свърша тук. Чувствам се правилно“, казва дъщерята, която сега е омъжена и е на 44 години. 

Къщата е в Риджкрест, заможен квартал с улици с дървета и буйно озеленяване. В очите на едно малко момиче къщата винаги е изглеждала като имение, заобиколено от други имения. Тези домове всъщност не са имения, те са просто изящни къщи в хубав квартал. 

Но по това време семейство Гаксиола живее на около 20 минути път в Лос Дюранес, квартал с по-ниски доходи, разделен на две от междущатска магистрала и известен със своята сплотена общност и полуселско усещане, с черни алеи, малки градини и кози и пилета в дворовете. Къщата им е нова, но скромна - 960 квадратни фута и една баня за четиричленно домакинство. 

 
През 1976 г. г-жа Гаксиола работи в цветарски магазин. По това време тя е омъжена, на 29 и с три малки деца, пише бТВ. В нуждата от малко по-стабилни доходи тя си намира работа като чистачка на непълен работен ден в един от почивните си дни в магазина. 

При първото си посещение в Риджкрест г-жа Гаксиола е поразена от красотата на квартала и от стилно декорираната къща на г-жа Памела Кий-Линден с площ от 3000 квадратни фута. 

 
Семейството на г-жа Гаксиола продължи да расте и в дните, когато тя чисти, води със себе си най-малките си дъщери, Моника и Никол, които са родени през 1978 г. Докато майка им си върши задълженията момичетата гледат предимно телевизия, въпреки че Никол, която е по-активна, получава малки задачи от майка си, за да я занимава, като например да изпразни всички кошчета за боклук и да смени торбичките. Съпругът на г-жа Гаксиола скоро пък е нает от Памела да боядиса къщата. 

Посещението на къщата всяка седмица се превърна за Никол Наранхо в един поглед към света на изобилието. „Пам имаше кабелна телевизия. Пам имаше зърнени храни с известна марка. Килерът ѝ — казва днес Никол — изглеждаше като златна мина. 

Собственичката на къщата г-жа Кий-Линден е израснала в Луисвил, Кентъки, като е единствено дете на успешен бизнесмен и в последстиве домакиня. Като млада жена тя живее с първия си съпруг, пилот от ВВС, в Англия, където е купила и реновирала историческа вила. По-късно г-жа Кий-Линден става собственик на магазин за платове, Beehive Fabrics. 

Тя предприема годишни пътувания до Англия, отсядайки във вила в малко селце. Връщайки се обратно в Албакърки, създава градина в английски стил с рози и глициния и изпълни стаите на къщата си с антики, маслени картини и други традиционни мебели, закупени от пътуванията си. 

„Къщата й беше девствена“, казва нейният приятел Том Духон. „Рафтове с много съкровища. Фино подбрани съкровища. Всички имаха смисъл. Всички имаха цел. ” 

 
Къщата и добротата 

Всекидневната включва подходящ бял диван и два стола с голяма мраморна масичка за кафе. В ъгъла стои роял. Голямо черно-бяло произведение на изкуството с тропически растения и екзотични птици виси на стената зад дивана. На друга стена има вградена библиотека, украсена с няколко запалени свещи. В ъгъла стои роял. На стената зад него виси огледало със златна рамка. Стаята има дървени подове, въпреки че голяма част от нея е покрита с килим. 

 
Никол Наранхо е махнала килимите, за да покаже оригиналните дървени подове. 

Когато за първи път започна да почиства обширната къща, майка ѝ често е сама. „Повечето пъти“, каза г-жа Гаксиола, „Пам излизаше да пие чай с приятелите си, за да имам къщата само за себе си. “ 

След няколко години, тя и г-жа Кий-Линден си стават все по-близки. Бариерата между работодател и работник остава, но собственичката на къщата не спира да оставя по едно кенче сода, когато знае, че момичетата ще идват в дома ѝ, а за Коледа подготвя малко подаръче за всеки член от семейство Гаксиола. 

 
Г-жа Гаксиола си спомня как веднъж ѝ споменала, че идва зима и трябва да купи палто на сина си Габриел. На следващата седмица Памела ѝ подарява такова. 

През 1980 г. младото работливо семейство завършва къщата си, но не може да си позволи да сложи нови шкафове в кухнята. По това време Памела ремонтира кухнята си и предлага да им даде старите си шкафове. „Тези шкафове са все още в къщата на майка ми днес“, казва Никол. 

Това не беше единствената емблема на Риджкрест в дома им. 

„Имахме този кристален лебед, голям декоративен предмет, който Пам донесе от Англия за майка ми“, казва Наранхо. „Научиха ни да почитаме този лебед. Беше безценно в нашите очи, защото нямахме много. " 

Семейство Гаксиоли ​​присъства на 50-ия рожден ден на г-жа Кий-Линден и на сватбата й с втория й съпруг. Тя изпраща на децата картички за специални поводи и празници и им носи малки подаръци от своите пътувания в чужбина. Когато една от дъщерите на смейство Гаксиола забременява, домакин на партито г-жа Кий-Линден. А когато Габриел умира през 2017 г. тя е на погребението плътно до икономката си. 

 
Дотогава г-жа Гаксиола е почиствала къщата на г-жа Кий-Линден повече от четири десетилетия и е станала редовна икономка. 

„Влизахме в много домове заради работата на майка ми“, казва Никол. „Успях да наблюдавам различни начини на живот и личности. Никой не беше като Пам. Пам беше семейство“. 

След като г-жа Кий-Линден умира, Гаксиола продължи да почиства къщата, докато вторият съпруг на г-жа Кий-Линден, Ричард Линден, не умира следващата година. 

„Това беше сърцераздирателно и си помислих: „Това беше и половината от моя живот“, каза г-жа Гаксиола. „Казвах довиждане. Това не беше къща, която чистех. Беше втори дом“. 

За Никол къщата на г-жа Кий-Линден е нейният мечтан дом откакто се помни. Неговата обстановка и обзавеждане формират личното ѝ усещане за това как изглеждат успехът и добрият вкус на възрастните. 

Когато Никол се омъжва за своята любов от гимназията, Доминик Наранхо, през 1996 г., тя купува първия си дом и се пренася в къщата. В чест на старата собственичка Никол и семейството ѝ организират годишно парти за Бъдни вечер, вдъхновено от празника, който г-жа Кий-Линден организира всяка година. 

Всъщност, където и да живее г-жа Наранхо в Албакърки, Риджкрест остава най-добрият квартал в нейните очи, мястото, което тя си представя. И не какъвто и да е адрес там. 

Великолепен дом 

След като съпругът на г-жа Кий-Линден умира Никол се обажда на сестра си. „Тя ме попита: „Сестричке, тъй като си по-голяма от мен, искаш ли да купиш къщата на Пам? “, спомня си Моника Гарсия. „Казах: „Не, но ако направиш това, ще бъде красиво. Ще бъде чест не само за Пам, но и на майка ни“. 

Никол Наранхо се свърза с изпълнителите и казва, че иска да закупи къщата и всичко в нея. Заради пандемията процесът се проточва близо година. Част от съдържанието на дома е дарено или продадено на други междувременно. 

Когато най-накрая сделката приключва и семейство Нарнахо се нанася, Никол е завладяна от спомените. Баща й беше боядисал тези стени. Майка й беше почистила тези стаи. Самата тя беше изпразвала кошовете за боклук като малко момиченце. 

Тя и съпругът ѝ плащат близо 472 000 долара за своя нов „стар“ дом.