На 4 май 1943 г. в София се ражда едно явление в българския и световния футбол – Георги Аспарухов-Гунди.
Аз съм от последното поколение българи, които си го спомнят. Бях навършил 21 години, когато на 30 юни 1971-ва той изгоря като факла с русокосата легенда Никола Котков след жестока катастрофа на Витиня. Беше едва на 27 години. Още е пред очите ми в последния си мач срещу ЦСКА в понеделника, два дни преди да си отиде от този свят. Бях на 8-и ред на Сектор „А“, близо до тунела, където излизат играчите. Нарочно там, за да го види колко е красив бъдещата ми съпруга, дошла от Унгария – студентката Мария.

В този злощастен мач той бе изритан зверски на тъч линията в средата на терена точно пред тунела на играчите. Не издържа на болката и отговори. Паднал, с двата крака изрита противника в гърдите. За пръв път в кариерата си този голям спортсмен получи червен картон. Видях го на метри. Излизаше с наведена глава, много, много зачервен от гняв, болка и срам, че отговори, макар и провокиран.

Дисциплинарната комисия трябваше да заседава в четвъртък, но избърза и го наказа във вторник. Така в срядата тръгнаха с Котков за юбилейно тържество във Враца. До последно се двоуми дали да се качи незабравимият Сашо Костов, но затваря вратата и им пожелава лек път. „Алфа Ромео“-то тръгва и не се връща. Зла съдба. Но и предизвикана, припомня Ретро.бг 

Гунди е безсмъртен! Той никога няма да бъде забравен! Беше явление, надхвърлящо рамките на футбола и спорта, с невероятните си човешки качества – патриотизъм, скромност, трудолюбие, благородство, възпитание, интелект. Беше едно от най-красивите момчета на България, за малко да играе и в киното – в „Черните ангели“. Бабите по опашките му викаха Президента във времена, в които не сме мислили дори за такава институция.

Георги Аспарухов е автор на първия гол на световни първенства за България през 1962 г. в Чили. Тогава е едва на 19 години. За да дойде онзи велик за нашия футбол 29 декември 1965 г. България играе плейоф за Световното в Англия срещу именития белгийски отбор начело с Ван Химст. „Червените дяволи“ минаваха за най-силни в Европа.

Мачът е на неутрален терен във Флоренция. И чудото се случи, сътвори го Гунди. Белгия бе нокаутирана за 1 минута от Гунди. Първо Ването Колев центрира отляво с десния крак – Гунди, който освен ръст имаше и голям отскок, се извиси и с глава я прати в обратния ъгъл на вратаря, който не мръдна. От волейбола Аспарухов се бе научил, като скача, да не затваря очи и насочваше топката, където си иска. Минута след този брилянтен пас на Митата Якимов Гунди се измъкна между двама и матира неспасяемо вратаря. България се класира за Световното в Англия 1966 г. Първото, което гледахме на черно-бели телевизори „Опера“. И отново вкара единствения гол за България, минавайки като малка гара цялата унгарска защита начело с Месьой. Тогава едно прочуто френско спортно издание излезе на първа страница със снимки на четирите аса в нашата група: Пеле, Еузебио, Алберт и... Аспарухов.

Гунди ще остане в историята на световния футбол с гола на „Уембли“ срещу световния шампион Англия на 1 декември 1968-а. Тогава от центъра надскочи цял букет англичани, за да се озове пред английската врата. Вкара буквално по конец с левия крак. Прочее играеше блестящо и с двата крака, освен с глава. Капитанът Боби Мър рече след мача, че голът на българина трябва да се извая с восък и да влезе в учебниците по футбол.

За „Левски“ Гунди е икона! Направи страшен мач с великия отбор на „Милан“ с Ривера и Малдини. Щипнал топката с крака, без да я пуска на земя, направи за смях русичкия германец Шнелингер. „Аспарухов е център-нападателят на моите мечти“, заяви Нерео Роко – треньор на адзурите.

А какво да кажем за головете срещу блестящия отбор на „Бенфика“ – един в София и два в Лисабон. Случва се нещо невиждано след мача. Целият звезден отбор на „Бенфика“ прави шпалир на Гунди след мача, ръкопляскайки му начело с унгарския треньор Бела Гутман. В шпалира са уникалните Еузебио, Торес, Симоес, Колуна, Джермано.

В „сините“ сърца са и трите гола срещу ЦСКА за 7 на 2 на 17 ноември 1968-а. Тогава прати в горната греда топката със задна ножица, която и днес малко футболисти могат да направят.

След смъртта му, едва през 80-те години, благодарение на Батето Славков бе направен филм за Гунди. В него говориха английската легенда сър Боби Чарлтън, любимец на Гунди, маджаринът Флориян Алберт и други знаменитости. Премиерата бе в малката заличка на Научно-техническите съюзи до ВИТИЗ. Едвам се уредих да вляза благодарение на приятелството ми със съпругата му Литка, с която се чувам и до днес. Властта не обичаше Гунди, защото народът го обичаше спонтанно, а трябваше да обичаме когото ни кажат... Георги Димитров, овчарчето Калитко и пр. Все пак благодарение на големия Иван Славков БНТ пусна филма. Махнаха само интервюто с игумена на Троянския манастир, където Гунди обичаше да ходи и да води приятели.

Горд съм, че като депутат организирах чудесен концерт по любими песни на Гунди за неговата 50-годишнина в Зала 1 на НДК със съдействието на Томас Лафчис и Христо Друмев в изпълнение на Театър 13 на Боньо Лунгов с прекрасни величия на художествената гимнастика като Лили Игнатова, Вили Бонева, Лили Георгиева. Най-любимата му песен според Литка бе хитът на Рубетс Sugar Baby Love, кoйто прозвучи на сцената.

През 2003-та, като председател на УС на ПФК „Левски“, ми дойде идеята да направим филм за Гунди. Тошко Батков развърза кесията, помогна и Спас Русев и Косьо Баждеков го взе присърце.

Така се роди филмът на моя приятел и голям левскар Олег Ковачев „Балада за Гунди“. Поклон на БНТ за предоставените кадри.

За Гунди се пишеха балади и гундиади. Една завършваше така: „Той паметник заслужи по-висок от Александър Невски, на който да се пише: Да живее „Левски“.

След 80 години нов Гунди не се е родил. Но ако се роди, нека го пазим и съхраним, а не да искаме да го унищожим!