Градът, в който е опасно да се диша: Толкова е смъртоносен, че властите го изтриха от картата 

 
 
Вероятно най-опасният град в света, австралийците го изтриха от официалната карта, затвориха пътищата, водещи до него и премахнаха всички пътни знаци, които го споменават, за да предпазят посетителите от вдишване на фините азбестови влакна, причиняващи рак и белодробни заболявания. 

Някога символ на икономически просперитет и богатство, град Wittenum сега е град-призрак в северозападната част на страната и е синоним на една от най-големите индустриални трагедии на Австралия на всички времена. Австралийският Чернобил, както понякога го наричат, доскоро имаше само двама останали жители, които продължиха да живеят там въпреки предупрежденията, че дори вдишването във Витенум може да им коства живота. 

От 20 000 жители, които са живели и работили в града или в близките мини, 2000 са починали от болести, свързани с азбеста, минерал, който е част от скалите и почвата. Докато е „оставен“ сам, азбестът в природата не представлява заплаха за здравето, но става опасен по време на добив, кариера или строителство. 

В крайна сметка Wittenum се оказа бомба със закъснител, тъй като никой не се интересуваше от отпадъчните продукти от мината. След натрупването на няколко тона хвост в близост до мините, тези вредни вещества започнаха да замърсяват въздуха, почвата и водата. 

Въпреки това, въпреки че са изминали почти шестдесет години от затварянето на мините, рискът за здравето все още е изключително висок. Поради това правителството спря водата и електричеството и постави множество предупредителни знаци. 

През 40-те години Wittenum привлича хиляди семейства, които се преместват там заради богатата си индустрия, но вместо по-добър живот им предлага болест. 

Сините азбестови мини най-накрая са затворени през 1966 г., но експертите казват, че Wittenum никога повече няма да бъде безопасно място за живеене, докато изчистването на природата от азбест не може да става и дума, защото е твърде скъпо. 

Лорейн Томас беше последният жител на Wittenum, който беше нейният дом и целият й свят, както и мястото, където беше погребан съпругът й. Лорейн най-накрая се изнесе миналата година и Wittenum официално стана град без жители.