Гигантски дупки в Сибир образувани от подземно “шампанско”

Огромна тайнствена дупка, открита на сибирския полуостров Ямал, развихри въображението на учени и интернет потребители и се превърна в една от сензациите на месец юли. Дни по-късно в близък район бяха открити още два мистериозни кратера. И макар изследователите да откриха бързо обяснение, което звучи правдоподобно, светът на социалните мрежи не се успокоява. Разрушава ли се Земята? Иде ли апокалипсисът? Дали това не е път към други измерения, или пък към ада? Откъде се появи внезапно ямалското чудо?

Трудно е да се установи кой откри първата странна дупка в Сибир. Интересът към нея обаче избухна със страшна сила, след като в мрежата се появи видео, заснето от хеликоптер на 10 юли. До момента то е гледано милиони пъти. На него се вижда страшният кратер, зейнал в средата на тундрата близо до Бованенковското находище на петрол и газ. Версиите започнаха да валят една след друга - от удар на метеорит през изпитания на непознато руско сеизмично оръжие до знак, оставен от извънземни. Фантазиите се развихриха, още повече че полуостров Ямал е известен като “краят на Земята”.

Диаметърът на първата и най-голяма дупка е около 60-80 м, а дълбочината - не по-малко от 70 м. Структурата е много крехка и затова човек не е слизал на дъното, а е била спусната единствено камера.

Според Василий Богоявленски от Института по проблемите на нефта и газа на това място съществува разлом, по който от голяма дълбочина излиза газ. Да изскочи навън, му пречат т. нар. похлупаци, в случая вечните ледове. В резултат газът оказва натиск върху похлупака, като едновременно загрява замръзналата скала (средната температура на газа е плюс 30 градуса, докато температурата на ледената покривка в тази зона е минус 9-10 градуса). В един момент тя вече не може да издържи на налягането - газът излиза на повърхността чрез пневматично (без наличие на пламък) изпускане. Предполага се, че именно това се е случило с ямалските дупки, макар да има и други аргументирани хипотези.

Хипотезата за мощно излизане на повърхността на метан се подкрепя и от археолога и изследовател на Арктика Андрей Плеханов. Той съобщи, че според направените измервания концентрацията на метан на дъното на кратера е 9,6%, докато обичайната концентрация не надвишава 0,000179%. Плеханов е убеден, че причината е в анормалната жега през 2012 и 2013 г., когато температурите се повишили с 5 градуса над нормата. Още тогава било забелязано топене на вечните ледове, при което от дълбините излизали струи метан. Изследователят посочва още, че около кратера няма следи от експлозия, което отхвърля тезата за падане на метеорит.

Други специалисти твърдят, че само два горещи сезона не са достатъчни, за да доведат до топене на ледовете и такова мощно изхвърляне на газ. Те се придържат към версията за влиянието на систематичното затопляне: през последните 20 г. ледовете на дълбочина 20 м са се нагрели с около 2 градуса, което предизвиква изхвърляне на метан.

За да се определи точната възраст на дупката, са необходими още изследвания. Учените са взели проби от почвата, въздуха и водата, необходими за анализите им. Те възнамеряват да използват и сателитни снимки.

Анна Курчатова от субарктическия научен център твърди, че кратерът е образуван от смесица от вода, сол и газ, която е предизвикала подземна експлозия. Глобалното затопляне предизвиква тревожно топене на подпочвените ледове и изпускане на газ, като се създава ефект, подобен на ваденето на тапата на шампанското, казва тя. С други думи появата на дупките може да се оприличи на гръмването на подземно “шампанско”.

Курчатова добавя, че докато преди 40 г. температурата на вечно замръзналата земя край Бованенково е била минус 8 градуса по Целзий, днес тя на места е не по-ниска от минус 3 градуса.

Марина Лейбман от Института за криосферата на Земята към сибирското отделение на Руската академия на науките оглавява един от научните екипи, “погледнали” в дупката. Тя твърди, че в естествени условия подобни явления са се наблюдавали преди 10 000 г., когато климатът е бил много по-горещ от сегашния. Така че вероятно дупката е резултат на локално затопляне, посочва тя. “Това е нещо ново и затова е притеснително. То може да представлява опасност за целия регион и затова трябва да бъде внимателно проучено", казва Лейбман, имайки предвид данните за още 2, а според някои и за три подобни кратера, разположени относително близо един от друг. Втората и третата дупка бяха намерени от еленовъди в Ямало-Ненецкия автономен окръг. Те обаче са доста по-скромни по размер от първата.

Богоявленски също е притеснен. До Бованенковското находище разстоянието е едва 28 км, по-малко от диаметъра на Москва. “Ако дупката се е образувала тук, тя лесно може да се появи и на друго място - да речем, под находището или тръбопровода”, казва експертът. Макар районът да е слабо населен, не е изключено един ден да пропадне цяло градче. “Трябва да разберем какво се случва, да го систематизираме и да можем да предвиждаме, като идентифицираме възможно най-опасните геопатогенни зони", добавя той.

Изследването на дупката е важно и по друга причина, смятат учените. Защото страстите около странното явление се разгорещиха дотолкова, че се заговори дори за край на света. На запад изследователи се усъмниха, че нещо около дупката не е наред, защото чуждестранни екипи до нея не бяха допуснати, така че те трябваше да се задоволят само със снимките в интернет. Руски сайтове цитираха учени от института по експериментална биохимия в Краков, според които появата на странните дупки в този труднодостъпен и слабо населен район вероятно се дължат на изпитание на секретно оръжие.

“Съдейки по това, че епицентърът на възможния контролиран взрив се намира дълбоко в земята, предполагаме, че руските военни са опитвали чрез намесата си да повлияят на тектонните плочи, е цитиран изследователят Ян Вранцевски. - Вероятно става дума за сеизмично оръжие, което предизвиква трусове в други, съвсем отдалечени райони

Ще съм доволен, ако не се окажа прав.”

В скоро време най-голямата дупка на Ямал може да се напълни с вода. Досега това не се е случило, защото по-ниско по хоризонтала има езеро, което събира всички подпочвени води. Но по-късно и тази дупка ще се превърне във водоем. Има теория, според която знаменитите ямалски кръгли езера навремето вероятно са се образували именно от изхвърляне на блатен газ. /24 часа/