Феноменално! Лекарят герой: Ножът е минал на милиметри от окото и на около сантиметър от мозъка

Лекари от Университетската болница в Плевен извършиха уникална операция на момиче със забит нож в главата, което било докарано от Свищов в сряда вечерта. В злополучната вечер Максимилиян Мирославов и 14-годишната му сестра Нина се скарали кой да ползва домашното DVD.

Свадата стигнала до бой. В гнева си младежът грабнал кухненски нож и с все сила го забил в челото на момичето. Снимките на Нина със забития в главата нож са разпространени от пресцентъра на Университетската болница в Плевен. Докторите са установили, че ножът е забит до дръжката в лицето на пациентката, пише Блиц.

С отстраняване на хладното оръжие веднага се е заел екип от Клиниката по носни, ушни и гърлени болести. Специалистите са успели да премахнат острието, без да бъдат засегнати важни органи като очите и мозъка на пострадалата. Според тях при операцията е имало висок риск за живота на момичето.

По повод поредната детска агресия  д-р Георги Николов, главен асистент в Клиниката по УНГ в МБАЛ – Плевен, оперирал 14-годишното момиче от с. Морава, Свищовско казва:

- Д-р Николов, извършили сте чудо с тази уникална оперативна намеса при пострадалото момиче…

- Не бих казал, че това са чудеса. Имаше си късмет детето, че ножът просто е преминал на по-малко от сантиметър покрай очната ябълка, на около сантиметър от мозъчните обвивки и абсолютен късмет, че не са засегнати. Нашата работа си я свършихме и смятам, че всичко с детето ще бъде наред.

- В бъдеще дали би могло момичето да има проблеми с мозъка?

- Ножът е преминал през лицевия скелет, от вътрешния ъгъл на лявото око, забит надолу, минава през синуса, носната кухина и през небцето излиза в устата. Върхът на острието се виждаше в устната кухина. Всичките области, през които е минал, са поразени. Може да се очаква след време да има проблем със синуса, но ако това се случи, се надявам да го овладеем.

- Как е в момента девойката?

- Добре е детенцето! Проблемът беше, че докато ножът беше забит в главата й, нямаше кървене – притискал е тъканите, през които е минал. Трябва, след като се извади ножът, моментално, бързо трябва да се работи, защото кръвта започва да шурти отвсякъде. Ножът беше като Ескалибур забит, двама души държат здраво главата й, аз дърпам ножа и не мога да го извадя… Още се чудя каква е била тази сила, как е забит…

- Трудно ви е било…

- Да, много трудно го извадихме. Но след това наистина е още по-трудно. То ако е забит в дърво или нещо друго, ще го поразклатиш, ще го извадиш. А това е мозъкът на едно невръстно дете! Не можех да си позволя да направя такова движение, защото мога да увредя мозъка, някои тъкани наоколо – трябваше да го извадя директно в същото посока, в която е влязъл.

- Колко време ви отне интервенцията?

- Един час беше цялата операция – изваждането стана за секунда. Но след това започна голямото кървене – от носа, от устата, от главата – отвсякъде, и трябваше да го овладеем много бързо. Освен аз в операцията участваха и анестезиологът Ивайло Стефанов, операционната сестра Мая Ангелова, и сестра Попова, с извинение, че не се сещам в момента за името й.

- Как протече интервенцията?

- Към 21 часа ме извикаха по спешност, видях детето, консултирах се с неврохирурга д-р Вълков, с очен лекар, разгледах рентгеновата графия, направиха скенер, за да сме наясно как, къде и какво е засегнал ножът, и отидох в другата ни база, за да си подготвя екипа. Подготвихме всички инструменти – като докарат детето, веднага да влезе в операционната.

- Д-р Николов, какво усетихте, като видяхте за пръв път момичето?

- Беше малко като гледка от филм на ужасите… Но няма връщане назад, трябва да се свърши работата. Не може да си държи това хладно оръжие в главата… Опасно си беше, знаех, че като успея без допълнителна травма да извадя ножа, ще спрем и кървенето. Но искам нещо друго да кажа. Случаят наистина е рядък. Важното е, че ние в клиниката всекидневно вършим „чудеса” – правим много, много по-сложни операции от тази. Онзи ден оперирахме бебе на 5 дни…Беше с недоразвити носни ходове и бяха непроходими. Беше интубирано, за да го обдишват, защото иначе нямаше да може да живее. И отворихме проходите! Всеки ден е това – преди да проведем разговора ни, ви помолих да ме изчакате, защото един пациент се задушаваше и трябваше да му помогна – и него интубирахме.

- Какво поражда според вас тази детска агресия? Много млади хора пострадаха…

- Не знам как и откъде тази агресия в това 16-годишно момче! Знам доста неща по случая от разследващите органи, но засега нищо не мога да ви кажа. Детската агресия е много дълга тема, самият аз имам наблюдения по въпроса. Многофакторни са нещата – от една страна, лошите отношения в семейството, наличието на много други проблеми освен безличното отношение един към друг.

От друга страна, медиите, и то основно филмите с насилие във всякакъв вариант, които младите гледат постоянно. Другото, което наблюдавам напоследък – вероятна причина за агресивното поведение е начинът на хранене.

Напоследък, всичко, с което се хранят децата ни, е натъпкано с хормони. Тези хормони на младия организъм му действат негативно – едно, че си бушува от хормони заради пубертета, пък и като му се внасят някакви стериодни и други елементи, допълнително усилват агресията. Много са факторите и не знам кога и дали въобще ще ги разрешим.