Екзорсистът отец Георги Гелеменов пред "Телеграф": Зли същества палят войните за забавление

Отец Георги Вилхелм Гелеменов е известен като единствения духовник у нас със западно образование за екзорсизъм (гонене на демони). Той обаче е считан и за първия изявен националист от зората на демокрацията в България. След 10 ноември през 1989 г., той регистрира първата политическа партия -Българска християндемократическа партия(център). През 1991 г. е посещавал школата на специалните части Алфа и ОМОН в Звенигород. Разговаряме с отец Гелеменов за неспирните войни и техния генезис, както и за последния случай с млад българин-националист, убит като доброволец на фронта в Украйна.

- Отче Гелеменов, вие като свещеник, но и родоначалник на националистическите партии у нас, как ще коментирате трагедията с момчето от България, което загина на фронта в Украйна?

- Да, това е една ужасна трагедия. Според мен той е бил изпратен от Боян Станков Расате, както стана вече ясно, който му закупил някакво военно оборудване със събрани 1500 лева.

- А не е ли било момчето, Бог да го прости, доброволец или наемник?

- Това момче сигурно не знае от къде се държи пушката. Не се прави така, ако искаш да служиш, се кандидатираш в някоя армия, където те обличат от глава до пети и те въоръжават до зъби. На мен не ми е ясно защо тук е трябвало да бъде оборудван и да бъде изпратен на смърт. Така че Расате би трябвало да носи отговорност при това съдебна за това, че е подтикнал и оборудвал този младеж да се бие срещу Русия. Дано прокуратурата се самосезира. Това момче Боян започна при мен навремето в Български национален съюз.

- Вие познавате ли младия мъж, който загина на фронта в Украйна?

- Не, но на тази възраст той не е ходил войник. Няма военна дисциплина, не е познавал вероятно тактиката и стратегията на военния бой. А там е много страшно. Ако е отишъл без някаква военна специалност, той значи е бил див кашик. Станал е пушечно месо, оттам идва израза кашимера. Те ги изпращат такива като него най-напред срещу огъня да ги избиват като кучета напразно. Аз тези момчета (националистите- б.р.) съм ги възпитавал в дух на любов към България и българщината, не на русофобия.

- Християнството при какви условия оправдава нарушаването на Шестата Божия заповед - „Не убивай“?

- Само при отбранителна ситуация, когато защитаваш дома, държавата и семейството си. Тогава, ако не убиеш ти, теб ще те погубят. За жалост в историята непрекъснато християни са водили войни едни срещу други. Както в момента се случва между Украйна и Русия, а целият свят ги гледа. За мен това е гражданска война между братски народи. Украйна, това е Киевска Рус, а първият им митрополит е българинът Киприан.

- Да, и дори по време на атеистичният режим в СССР мощите му се пазеха в Успенския катедрален храм на Кремъл...

- Да, така е.

- Чуват се гласове сред владици и миряни, че ако сме християни, не бива да наливаме масло в огъня, а през 2024 г. да поканим двете страни в София на мирни преговори – все пак нали нашата столица е единствената в света с името на Премъдростта Божия?

- Идеята е прекрасна, но трябва и държавна воля, както от нас, така и от другите две страни, в което се съмнявам. Реално повод и причина за тази война станаха бандеровците. Те са горели живи българи, бременни жени са убивали. От тази гледна точка руснаците смятат, че имат право да воюват. Сега чета, че натовски войски щели да влязат в Украйна. А Русия още не показала военната си мощ със страшните оръжия и какво ще става, Бог да ни е на помощ.

- Не е тайна, че войната раздели и родната Църква, една част от владиците я оправдават, а друга я заклеймяват. Реално обаче еднолично отговорният - руският президент Владимир Путин, можеше и да избегне войната. От християнско гледище може ли нещо да оправдае отнемането живота на над половин милион души и от двете страни на фронтовата линия до сега, без да броим останалите инвалиди?

- Така е, но виждате, че Путин има 80% рейтинг независимо от жертвите, които дадоха руснаците. В този ред на мисли ще ви кажа, че войни ще има винаги на нашата планета, защото войната е програмирана в битието на Човечеството. Мисля си вече дали народите, създадени от Твореца и неговите помощници, сега не служат за забавление на по-висши зли същества. Както ние сме организирали турнири, за да се бият гладиаторите, така може и Отгоре да ни използват за същото. Това е моя теория.

- Война пламна и в Светите земи, под чийто знак вероятно ще премине цялата 2024 г. Как ще коментирате факта, че тя също поляризира обществото ни?

- Ако прочетем книгата Битие от Библията, ще видите корена на войната там. Евреите бягат от Египет, а после Моисей ги е размотавал доста дълго през пустинята, докато пристигат до т. нар. Обетована земя. Но Обетованата земя е била Палестина, добре обработена и поддържана, която Бог им я бил обещал на юдеите. Когато Моисей умира на планината Синай, еврейските племена повежда Исус Навин. Той пристига в Палестина, като заповядва да се избива всеки независимо от възрастта му. Е, тази война за тези земи е оттогава до днес, вече 3000 г.

- Какво сте правили там?

- Бях два мандата наблюдател към ООН. При първия през 1994 г. бях като цивилен. Там трябваше да се потвърди или не изборът на Саддам Хюсеин за президент. А знаете как се гласуваше - 99,99% от бюлетините бяха за него.

- Почти като изборите в Русия в последно време?

- По-скоро като при нас по времето на комунизма. А вторият път ходих през 1997 г. като военен по времето на Кофи Анан начело на ООН. Тогава трябваше да проверим има ли химическо оръжие в седемте резиденции на Саддам – като че ли той би го скрил точно там. Е, не установихме нищо. Отидохме после в Тикрит, където ме приеха като много скъп гост. Мюсюлманите в знак на почит ми заклаха агне в краката и после ме изпратиха в едно секретно военно поделение. Там малко ги пообучавах (тъй като съм служил като артилерист) да стрелят с минохвъргачки – много слаби военни бяха иракчаните. На 45-ия ден се завърнах в България.

- Вие отдавна действате като свещеник на повикване за водосвети, опела и т.н. Как виждате състоянието на Църквата отстрани, по-добре ли стана, след като държавата осигури заплатите на клира?

- Положението в масовия случай е батак. По правило всеки митрополит дърпа чергата към себе си. Патриархът, който ме ръкоположи преди много време, реално е безгласна буква. Каквото и да му докладват, той казва „имате си митрополит“, той от своя страна препраща проблема към секретаря. И проблемите си трупат с години. Така че заплатите са най-малкият проблем.

- А кой е големият?

- Това е потисничеството на черното духовенство спрямо бялото - свещениците, които могат да се женят, да имат деца, между които съм и аз. Ние тичаме и зиме, и лете по гробища и водосвети, докато болшинството монаси, заели високите административни длъжности, се държат като калдъръм кокони. Стоят си в канцеларията, пушат си, пият си, докато селските попове тънат в мизерия. Реално, ако искаш да имаш добра енория, трябва да имаш мек гръбнак, да се кланяш и да лижеш подметки, казано на небогословски език. Църквата трябва да премине към презвитерианство, както е на Запад, без монашеските чинове. Който иска да е монах, отива в манастир. Все пак тази дума идва от гръцкото „монос“ т.е. сам, а не да са в канцеларията и на жълтите павета и да потискат свещеници, които реално служат сред хората.

- От кога е забранено на белите духовници да заемат архиерейски длъжности, да участват в избора или да бъдат избирани за патриарси?

- Това е от времето на Юстиниан, през втората фаза от управлението му. Тогава той разделя духовенството на бяло и черно. На вторите им дава големи права, облича ги в лъскави дрехи с корони като царе, по-скоро да им се подиграва. Оттогава тръгва да зее пропаст между бялото и черното духовенство. Значи владиката ти казва например така:

- Отче, от утре те прехвърлям от Хасково в Стара Загора.

- Ама, владико мой, имам деца, те ходят на училище в Хасково.

- Изпълнявай заповедта, защото ще те тикна в някоя селска енория, в която ще загинеш от глад.

Ето, преди няколко години се взе решение да не се нарича Църковно-народен събор, а само Църковен събор. Така че народът вече не участва в никакви такива процесии като плебесцити (референдуми).

- Миналата година срещнах пътуващия свещеник отец Петър от село Стежарово, Плевенско, да проповядва в столичен мол. Той се оплакваше, че е разпопен несправедливо от владиката. Може ли поп да бъде разпопен?

- Не, никой не може да те разпопи, защото Божествената благодат, която ти се предава от твоя епископ при ръкоположението, не може да се върне назад към Божествения свят откъдето слиза. Мога да ти отнемат енорията, но не и благодатта, познанията и свещеническите умения, нито любовта на хората. Така че това е празна приказка - разпопен свещеник няма, има лишен от енорийско служение.

- Оплакваме се, че гетата в Българя са изкушени от протестантски или мюсюлмански проповедници, но реално православието прави ли нещо да приласкае или да превъзпита хората там чрез библейския морал?

- Тези проповедници ги подкупват с храни и парични дарения особено в ромските квартали, където хората мизерстват. Поради тази причина тези ереси възрастват все повече и повече. Не можем да кажем обаче, че всички евангелисти, например са черни. Сред тях има и свестни хора като пастор Павел Игнатов например. Но пристигащите отвън проповедници имат големи финансови възможности и ги заглушават.

- Много от нашите емигранти в Италия през 90-те години намериха спасение с топла храна и дрехи в католическите храмове. Сега, връщайки се у нас, мнозина питат защо православната църква не се грижи за бедните така. Ето в София само църквата „Св. Петка-Стара“ дава безплатен обяд в четвъртък и това е?

- Католиците имат организацията „Каритас“, която има за задача да облича, да изхранва, да се грижи за бедните и онеправданите. Ние за жалост нямаме такава организация. Някои свещеници на свободна воля се грижат за бедните и скръбните, следвайки завета на Христос да обичаме ближния като себе си.

- Казвате няколко, но той е само един – отец Иван, който направи приюта за сираци и бездомници в село Нови хан. Не е ли тъжно, че само той сред клира остави всичко и последва Христос в името на ближния?

- Тъжно и печално е. Той се бие като река в бряг сам толкова години и разчита на добрината и милосърдието на хора, на фирми и бизнесмени тук-там. Никой не го подкрепя - нито държавата, нито Църквата, нито някое от безбройните НПО-та. За съжаление той е на години, аз съм на 69, Иван е на 78 г. Той също е болен и неговата мисия на Земята май скоро ще приключи.

- В притчите си Христос поучава, че който иска да го следва, трябва да раздаде имуществото си на бедните. В доста жития четем, че праведници преди само 100-200 г са го правили, но днес не се случва. Вяра ли ни липсва?

- Това трябва да го правят главно монасите. Те трябва да предадат цялото си имущество на църквата, но не го правят. Даже измежду тях има приказно богати люде. Защото няма какво да се лъжем, парата е във висшия клир, а как се управлява тя, никой не знае. Църквата получава няколко милиона на година от държавата, които изчезват незнайно къде. Св. Синод има имоти, които отдава под наем, има приходи от храмовете, с които могат да развиват много по-голяма социална дейност.

- Вие колко получавате заплата?

- Аз от 1989 г. не съм на заплата, тъй като бях низвергнат. Задето направих една панихида за католика Йежи Попелушко. Той е убит от служители на полската държавна сигурност и е обявен за блажен от католическата църква. След това 30 г. бях гробищен свещеник. И днес хората си ме знаят и ме търсят.

- Значи съдбата от отец Петър и вас е застигнала?

- Да и аз съм без енория, но това не е лишаване от сан, мога да служа.

Източник: Телеграф.бг.