Екстремни суши и наводнения заплашват Европа: Континентът се затопля най-бързо в света 

 
 
2024 г. беше най-топлата година в историята на измерванията в Европа с тревожни последици за хората, екосистемите и икономиката. Нов доклад за климата разкрива предстоящите заплахи и предизвикателства. 

Изменението на климата вече не е въпрос на бъдещето – то е реалност. Европа, според последния климатичен доклад от програмата Коперник и Световната метеорологична организация, се затопля по-бързо от всеки друг континент. Докладът, публикуван на 16 април 2025 г., показва, че 2024 г. е била най-топлата година в Европа от началото на измерванията, със средно повишаване на температурата от 2, 4°C над прединдустриалните нива. 

Тази тенденция е два пъти по-интензивна от средната глобална стойност, която е 1, 3°C. Единственото изключение беше Исландия, където температурите останаха под средните. Но в останалата част на Европа се наблюдава горещина над средната, което води до сериозни последствия, като масово топене на ледници, рекордни температури на морето и продължаващо покачване на нивата на океана. 

Естеството на климатичната заплаха 
"Температурите на морето бяха изключително високи, морското равнище продължи да се покачва, а ледниците продължиха да се оттеглят. Тези данни ни казват, че климатичната криза е дълбока и неотложна", каза Саманта Бърджис, един от водещите автори на доклада. 

В допълнение към рекордните температури, Европа се изправи пред поредица от екстремни климатични условия миналата година. Повечето от щетите идват от наводнения и суши, които стават все по-чести и опустошителни. 

В Испания, в района на Валенсия, есенните наводнения през октомври и ноември отнеха над 220 живота. Само за няколко часа паднаха количества валежи, които счупиха всички досегашни рекорди. Водата разруши домове, унищожи пътища и коли, а щетите се оценяват на над 16 милиарда евро. 

През същия период бурята Борис причини наводнения в осем източноевропейски страни. По официални данни 413 000 души са пряко засегнати, а най-малко 335 души са загубили живота си. 

Вторият най-горещ топлинен стрес в историята 
Според доклада 2024 г. е имала втория най-голям брой дни с екстремен топлинен стрес в историята. Източна Европа беше особено засегната от високите температури и сушите, дори през зимата. В същото време Западна Европа беше изправена пред обилни валежи, невиждани от 1950 г. 

Тази комбинация от суша и обилни валежи създава допълнителен риск – твърдата, изсъхнала почва не може да абсорбира вода и дори умерените дъждове могат да причинят опасни наводнения. 

„Необходима е адаптация“ 
„Всяко допълнително повишаване на температурите увеличава заплахата за нашия живот, икономики и екосистеми. Необходима е адаптация – сега“, каза Селесте Сауло, генерален секретар на Световната метеорологична организация. 

Експертите предупреждават, че изменението на климата не е абстрактен глобален феномен – то има реални, преки последствия на местно ниво. Следователно градовете, регионите и националните правителства трябва да инвестират в мерки за адаптиране, защита на критичната инфраструктура и подобряване на системите за ранно предупреждение. 

Положителни развития – но недостатъчни 
Въпреки че докладът сочи тревожни тенденции, има и някои положителни показатели. Някои страни, като Германия, официално са изпълнили целите за климата, въпреки че някои от тези резултати се дължат на временни икономически и енергийни условия, а не на устойчиви структурни промени. 

Въпреки нарастващата осведоменост и усилията за намаляване на емисиите, концентрацията на парникови газове в атмосферата продължава да расте, достигайки рекордни нива през 2024 г. 

Заключение 
Докладът „Състоянието на европейския климат за 2024 г. “ е ярко напомняне, че Европа е на предната линия в борбата с климата. Горещите вълни, наводненията, сушите и други екстремни явления ще станат още по-интензивни и чести, освен ако не се вземат спешни и решителни мерки – не само в световен мащаб, но и на местно ниво. 

Промените вече са тук. Отговорът зависи от нас.  

Превод, сн. vesti mk