Доказателства, че прераждането съществува

Колкото и да ни се иска за момента, вечният живот си остава само нещо бленувано, но непостижимо. Дали заради страха от смъртта и неизвестността, която я съпътства, или защото прекалено много обичаме близките си, за да допуснем, че се разделяме с тях веднъж и завинаги, у нас се прокрадва идеята, че може би това не е краят и можем да получим втори шанс, само че в друго тяло.

Прераждането би ни донесло възможността да поправим грешките си, да изкупим вината си или да направим всичко онова, за което времето не ни е стигнало. Но дали помним предишния си живот, как се определя в какво ще се преродим и може ли отново да се съберем с близките си - теориите са много, а скептиците още повече. Въпреки това все повече учени проявяват интерес към темата, а някои от изследванията им стигат до такива разкрития, че дори и тези, които отричат идеята за минали животи, започват да се съмняват в правотата си. Ето някои примери.

Родено с рани

от куршум

Професор Ян Стивънсън описва случай на дете, родено в Турция. То си спомняло свой минал живот, в който било мъж, убит в престрелка. В документацията на болницата се споменава за мъж, умрял шест дни след като бил приет за лечение на рани, получени от дясната страна на черепа. Въпросното момче се родило с малформация на дясното ухо и недоразвита дясна страна. Това накарало професора да се запита дали наистина починалият мъж не се е преродил в момчето.

Лекарят става пациент

Доктор Браян Уейс започнал да вярва в преражданията след сеанс със своя пациентка, дошла в клиниката му.

Катрин твърдяла, че си спомняла предишен свой живот, за което психиатърът бил много скептичен в началото. Това се променило, когато Катрин започнала да му разказва подробности от неговия личен живот, които лекарят не бил разкривал. Тя му обяснила, че иска да му предаде съобщение от баща му, който бил починал, и от сина му, който имал проблеми със сърцето.

Сеансът с Катрин шокирал Уейс и го накарал да промени мисленето си, което преобърнало живота и кариерата му.

Да убиеш и да се ожениш за сина си

Браян Уейс, който ръководи клиника в Маями, разказва за своя пациентка - Диян, която си спомнила за предишен свой живот като заселничка в Северна Америка.Тя описала бягството си от индианците със сина си. Той имал белег във формата на луна на ръката си. Пациентката се криела с момчето, което започнало да плаче. В желанието си да го накара да спре, майката притиснала с ръка устата му и без да иска го задушила. По време на лечението си Диян се запознала с пациент на клиниката, който страдал от астма. Диян с изненада разбрала, че той има същия белег. Няколко месеца по-късно двамата се оженили.

Белезите

викат душата

В някои части на Азия, когато човек умре, роднините оставяли белег по тялото му с надежда, че душата на починалия ще се прероди в същото семейство. През 2012 г. двама професори от Вирджиния изследват семейства, в които децата са родени с белези, съвпадащи с белезите на починалите им роднини. В един от случаите момче се ражда с белег на лявата си ръка на същото място, където е бил белязан починалият му дядо. Дядото умира 11 месеца преди раждането на момчето. Когато то навършило две години, започнало да се обръща към баба си по същия начин, по който към нея се обръщал съпругът .

Да споделиш

съдбата на брат си

През 1979 г. Кевин Кристенсън умира на 2-годишна възраст. Момчето се разболява от рак и въпреки химиотерапията не успява да го победи. Кевин има и тумор, който влошава зрението на лявото му око, а направената операция оставя белези на главата му. Дванадесет години по-късно майката на Кевин се омъжила повторно и родила син - Патрик. Детето се ражда с белези на същите места като починалия си брат и започва да разказва за операция, която е претърпяло. Оплаква се и от нарушение на зрението, въпреки че няма причини за това. Детето дори започва да разпитва майка си за старата им къща. В описанията на Патрик къщата била абсолютно същата като тази, в която живял Кевин.

Спомени от манастира

В своята книга "Твоите минали животи и процесът на лечение" психиатърът Ейндриян Финкелщайн разказва за момче на име Робин, което често говорело на майка си на език, който тя не можела да разбере. Тъй като това продължило няколко месеца, накрая жената се свързала с професор по източни езици. Той се срещнал с момчето, изслушал го и определил езика като диалект, говорен в някои райони на Тибет.

Робин обаче не се ограничил само с говоренето на странния език, той разказвал как преди много години ходил на училище в манастир, именно там научил езика. Само че момчето било твърде малко, за да ходи на училище и още не можело да чете и пише.

След срещата професорът проучил внимателно всичко, което момчето му разказало, и установил, че действително съществува манастир, който точно отговарял на описанията на Робин и се намирал в същата част на Тибет, но преди много, много години.

Почеркът

разкрива

6-годишно момче от Индия упорито твърдяло, че носи друго име, различно от това, дадено от родителите му, живее в друг град и било убито при инцидент. Детето подробно описва как се прибирало от училище, носейки учебниците си и било блъснато от кола. Момчето разказвало как учебниците били прогизнали от кръвта му и дори уточнявало колко пари носело в портфейла си. Когато баща не издържал и започнал да разследва случая, той установил, че действително съществува такова дете, което загинало по описания от сина му начин. Когато сравнили почерка на мъртвото момче и почеркът на индийчето, установили, че съвпада напълно въпреки че шестгодишното момче още не се било научило да пише.

Котешки

спомени

Когато Джон бил прострелян шест пъти през 1992 г., той оставил дъщеря Дорийн без баща. Дорийн родила момче през 1997 г. и го кръстила Уилям. Уилям бил диагностициран със заболяване, при което кръвта от сърцето отивала в дробовете. Дясната камера на сърцето му също била деформирана. Състоянието му било много близко до това на Джон, след като бил прострелян. Когато пораснало, момчето започнало да разказва и за котка, която семейството имало преди много години, когато Джон бил още жив и дори посочило името, с което дядо му я наричал.

Да се родиш, знаейки шведски

Зад "ксеноглосия" се крие способността да говориш език, който не се използва на мястото, където си роден, нито се говори от хора в твоето обкръжение. Дефиницията се използва от Чарлс Ричет между 1905 и 1907 г. Един от най-известните случаи, свързан с това явление, е за 37-годишна американка, родена и отгледана във Филаделфия.

Родителите говорели английски, полски и руски, а тя учила френски в училище. Въпреки това по време на редица сеанси жената твърдяла, че в предишен живот била селянка в Швеция и за да го докаже, започнала да говори на шведски.

След редица тестове, на които тя била подложена, докато била под хипноза, терапевтът бил принуден да признае, че въпреки липсата на логично обяснение жената владее език, който никога не била учила.

Момичето

войник

Друго от изследванията на професор Стивънсън се съсредоточава върху момиче от Бирма, което твърдяло, че е прероден японски войник, който бил пленен, завързан за дърво и оставен да изгори.

Момичето отказало да приеме религията на родителите си и говорело за себе си като за чужденец. То само подстригвало косата си къса, обличало се в момчешки дрехи и се биело със съучениците си.

Освен това било родено с белези на ръцете и краката, които много приличали на белези, оставени от горящо въже... /Труд.бг