Димитър Маринов: Премиерата на филма за Гунди надмина нивото на Холивуд

- Г-н Маринов, Вие дойдохте в България, специално за гала премиерата на игралния филм за неповторимия ни футболист Георги Аспарухов - “Гунди - Легенда за любовта”. Какви са Вашите впечатления от това събитие?
- Ще кажа само едно, че съм бил на много премиери в Холивуд - в Китайския театър и в Долби Тиътър, които са известните киносалони с най-големите холивудски премиери, но това, което видях там, дори не може да се доближи до грандиозността на тази премиера и за разлика от Холивуд, тя бе направена с толкова много вкус и любов.

Творческият дух на дизайнерите и създателите на всичко това бе впечатляващ! Бях сразен от удоволствие и гордост - премиерата на 9-ти октомври надмина нивото на Холивуд! 

- Успяхте ли да се срещнете с някои от популярните ни футболисти след гала премиерата и кои отзиви Ви докоснаха най-много?
- Разбрах, че и Наско Сираков е бил там. Моят брат, който дойде от Берлин за премиерата е седял до него, но в тази зала с над 8000 души, беше абсурд да се видим. Освен това, всички актьори бяхме в един медиен шпалир, от който нямаше как да се измъкнем, а много исках да се видя и с Илиана Раева, защото в моите младежки години, тя беше голям символ.

Откровено казано, заради тази медийна обсада на премиерата, не можах да получа почти никакви отзиви. Голям комплимент за мен беше ремарката на Влади Въргала, който дойде при мен и ми каза: “Митак, само едно ще ти кажа, аз съм в този филм лаладжия-смешко, докато ти имаш един кадър, който като отида вкъщи, ще го извадя и ще ти го покажа. В него, камерата е фиксирана на твоето лице и така ми въздейства, че да знаеш - от утре започвам да пиша сценарий за този образ!

” Това наистина е комплимент. Много приятен разговор имах и със сина на Гунди и внук на Аспарух - Андрей Аспарухов. Преди да гледа филма, той беше леко скептично настроен, но след премиерата ми каза:

“Не мога да си представя дядо ми, представен от друг!” След това просълзен ми призна: “Така го помня дядо. Когато почина татко, той се отстрани от всички, беше толкова депресиран и вече нищо не го интересуваше -живееше с Гунди, а вие сте предали толкова добре душата и чувствителността на дядо ми Аспарух!”

- Как се подготвяхте за ролята на бащата на Гунди - Аспарух? 
- Най-голямото предизвикателство беше фактът, че никой нищо не знае за Аспарух - няма документ, няма налични материали, ровил съм се и по вестници от 60-те и 70-те години, но не открих нищо. Работих единствено по прекрасния сценарий на Емил Бонев, но в един момент се запитах: “Кой реално е Аспарух - как мога аз да разбера кой е той - от къде да знам?!

Много просто, от сина му!” Гунди реално е създаден, възпитан и израснал в своето семейство, а децата са огледалото на родителите и четейки сцените, започнах да се замислям, че ако Гунди има този морал, чест, амбиция и любов в себе си - тя идва от баща му, от майка му и от семейството.

От филма ще видите и това, че Георги Аспарухов цял живот се стреми към дом и семейство, той иска това, което е имал и иска да го продължи. Във филма ще видите също, че баща му Аспарух е много чувствителен - често плаче и е човек на честта.

И при Гунди е уникално това, че всеки път се обръща и подава ръка на този, който го е фаулирал! Така започнах да изследвам бащата чрез сина и всичко си дойде на мястото. Просто се опитах да бъда корена на едно дърво.

 В ролята на Аспарух - бащата на Гунди

- Открихте ли общи неща между Вас и Аспарух, по време на работния процес над ролята?
- Аз също съм баща на футболист - големият ми син Йордан е в челната петица на САЩ при юношите. Той е втори капитан на шампиона на Щатите и го искаха в най-големите колежи, но избра колеж извън системата, който не е държавен, защото трябваха 80 хиляди на година, а аз такива пари нямам! Той ми каза: “Татко, аз ще се погрижа!”, за мен това беше шок.

Гордея се с него - той е с президентска диплома, има академична стипендия, при това най-висока в щата, има и стипендия като футболист. Йордан, две седмици благородно ни лъга, че ходи на тренировки, а той бил на доброволческа работа, като сега получава и ректорска стипендия. На мен ми обясни:

“Нали помниш, че от малък си ми казвал винаги да имам план “Б” и да си планирам.” След това се пошегува: “Сега разбрах и кой е твоят план “Б” - България!” Освен, че е баща на футболист, Аспарух ми е близък и по тази причина, че той самият не е спортист, а труженик - работник в завод. Бил е шлосер и монтьор. Имаме допирни точки също като морал и дух.

- А според Вас, кой футболист от следващите поколения се доближава най-много до легендата Гунди?
- За мен, най-много до Гунди се доближава Бербатов - като характер, любов, дори интелект. Уникално момче е и само който не е разговарял с него, не го е усетил. Впечатлен съм от това момче. Миналото лято, синът ми дойде за първи път за проба в “Левски”. Благодарение на това, той имаше среща и с Бербатов, който го попитал: “Добре, ти играеш в шампионски отбор в Щатите - защо България, ти чрез Америка можеш да отидеш навсякъде!?” А синът ми казал: “Г-н Бербатов, аз искам да играя като българин.” Гордея се с него!

- А опитвате ли се да дадете на вашите синове това, което Ви е липсвало в детството, защото сте израснали без баща?
- Да, до една степен, защото аз имах втори баща, с който бяхме много близки и се грижеше за мен. С родния ми баща се видяхме за седем минути, когато бях на 21 години, а той само мълчеше и накрая ми каза да си отида. Искам да дам на моите деца не толкова бащинското отношение, колкото приятелското - онази връзка с човека, на когото можеш да разчиташ. Възпитавам децата си в самостоятелност.

Съпругата ми беше решила, че децата ни ще са музиканти - артисти, така че аз непрекъснато им свиря, пея и има музика у нас. Когато синът ни Йордан стана на 3-4 години, обаче разбрахме, че “мечка му е стъпила на ухото” и няма музикален слух, така че реших да не настояваме.

Родителите са за да дадат структура, дисциплина, любов и възпитание на детето. В днешно време липсва тази любов, а детето има нужда от любов. Всяка вечер, аз чета приказки и целувам за лека нощ - всеки божи ден, а в 18:30 е закон всички да сме на масата за вечеря. Йордан е в колежа от три месец и ми сподели, че много му липсват точно тези семейни вечери. Той сега е на 19, а малкият е на 11 години.

- В момента работите ли над нови роли в Холивуд?
- Да, дори имаше голям проблем, заради идването ми тук и трябваше три пъти да променяме датата на самолетния ми билет за Америка, защото в момента снимаме пети сезон на известния сериал “For All Mankind”. Аз бях и в четвърти сезон. Трябваше да снимам на 17-ти октомври, но го промениха за 24-ти и живот и здраве, имам още два епизода до края на сезона.

Преди месец в САЩ ударих джакпота при рекламите и снимах в продължение на 12 дни за новата международна кампания на Амазон. От края на октомври аз ще съм лицето им в тази кампания. Получи се нещо уникално, защото сюжетът е по реалната история на композитора на “Момичето от Ипанема”! Аз съм главния герой в нея - ще ви омръзне да ме гледате! (Смее се.) В тази кампания няма да ме чуете да говоря, аз през цялото време пея.

Димитър Маринов на червения килим на Оскарите.

- А в първите Ви години в Америка, когато сте бил принуден да работите какво ли не - не се ли обезверихте?
- Имам силна вяра, че много неща са предначертани. Имах навремето един лаф - “ако знаех, че ми е писано, щях да се отпиша.” Откровено казано, целият ми опит в Холивуд е една огромна изненада.

В началото, моите агенти там ми казаха: “Ти си вече на 45 години и си чужденец, няма да имаш много кастинги, но постепенно ще стане!” В четвъртък подписах с тях, а в петък беше първият кастинг, който спечелих.

Във вторник, следващата седмица, беше вторият кастинг, който също спечелих и всичко тръгна като лавина и оттогава не съм се спрял! Никога не съм предполагал, че ще стане така. Имам и 8 години кариера в театъра - аз съм първият българин на Бродуей. Имах централна роля в спектакъла “Казанова: животински инстинкт” и играх Казанова. Щастлив съм, че спечелих престиж и награди от работата ми в театъра.

- Имали ли сте необикновени съвпадения в живота Ви?
- Имах дежа вю, когато се явих на кастинга за рекламата на Амазон. Какво се случи - отивам на този кастинг, където до последния момент нямах идея за какво кандидатствам - всичко се пазеше в тайна. Оказа се, че трябва да играя ролята на нощен чистач в театър, който непрекъснато си пее, а в един момент всички негови колеги спират и го слушат.

Един ден получава изненада -купуват му концертно сако, дават му микрофон и му казват - пей! По този повод се сетих как, когато излязох от затвора бях обявен за враг на народа и Родината и получих характеристика с пет печата.

След това, където и да кандидатствах за работа я отварят и четат, а после никъде не ми даваха работа. Тогава, със осиновителката ми живеехме с наследствената є пенсия от 40 лева - ние бяхме в кухнята, а в другите две стаи и хола беше настанено тричленно семейство.

Чувствах се без изход - аз нямах работа, а тя вече беше възрастна и болна. Съвсем случайно, една вечер бях в барчето на театър “Сълза и смях”, заедно с приятели-музиканти и си говорим нещо, но в един момент чух Вельо Горанов да казва, че нощният чистач е избягал и не иска повече да работи. Обърнах се и казах: “Аз с удоволствие бих свършил тази работа...” Разбрахме се да отида в театъра към 1-2 часа. На следващия ден директорът на “Сълза и смях”, само като видя характеристиката ми, ме погледна и каза:

“Аз знам какво пише и няма да я отворя! Започваш работа довечера - една грешка и се връщаш, откъдето си дошъл!” Така започнах работа като нощен чистач - първата ми работа извън актьорството в България. 45 години по-късно аз печеля работа, точно с ролята на нощен чистач!

Това си е чудо! Както и с филма за Гунди. Като ми предложиха ролята, бях потресен, защото се сетих, че вкъщи имам албумче със снимки от 70-та година, подарък за рождения ми ден. Тогава осиновителката ми беше подарила и една малка черно-бяла снимка на Гунди, която си бях залепил на цяла страница в албума и съм написал: “Само “Левски” и бате Гунди!” Още едно невероятно съвпадение!

- Преди да заминете в Америка сте имали много трудности в България - били сте дори в затвора за две години и половина, след опит за бягство от страната ни. Как Ви се отрази това и не Ви ли пречупи?
- Има една мисъл, която винаги я казвам със сарказъм: “Попаднах в затвора при хора и станах човек!” Затворът не само ме пречупи, свали на земята и ми показа, че има друг вид хора, болшинството от които не са достойни дори за внимание, но там срещнах и хора - политически затворници - умовете на България. Бях там едва на 19-годишна възраст и след две години приятелства и живот заедно с тях - научих много неща и излязох пораснал поне с 15 години.

Не говорим за кошмарите, побоищата и ужасното отношение към мен, само заради факта, че съм искал да избягам в Америка. Надзирателите бяха зверски настроени към мен. Дори след излизането ми от затвора, това, че бях обявен за враг на Родината беше причина да не ме допускат дори да кандидатствам във ВИТИЗ. Считаха ме за враг, а всичките ми приятели се страхуваха дори да се срещнем. 86-та година, се намери един ангел - Петко Петков, Бог да го прости, който беше директор на Видинския театър и ми каза: “Хайде с мен във Видин!

” По член 9, можеше да станеш професионален актьор без висше образование, като защитаваш това с ролите си. После спечелих Националната награда за драма в Плевен. Връчи ми я Тодор Колев, а тогава имаше задочно обучение във ВИТИЗ и беше последната възможност за мен да кандидатствам. Спомням си, че Тодор Колев и Крикор Азарян, дори отидоха при Георги Йорданов за разрешение поне да кандидатствам - получих го и тогава влязох! 

- Много млади актьори си мечтаят за Вашия успех. Какво бихте ги посъветвали?
- Първият съвет е - изобщо да не се опитват да бъдат като мен, а да си намерят своя път и своето аз. Апостол Карамитев и Наум Шопов бяха мои идоли, но никога не съм искал да бъда тях, а себе си. Това, което наричат успех - не е успех, а реализация. Въпросът е до работа и отдаденост, не трябва да мислят за успех, а да си свършат добре работата. Въпрос на мисия, цел и вяра в себе си.

Нашият гост

Димитър Маринов е първият български актьор с успешна кариера в Холивуд и на Бродуей. Той е и първият, който се качва на сцената на Оскарите, след като продукцията с негово участие - “Зелената книга” спечели наградата за “Най-добър филм” през 2019-та година.

Пътят му до Холивуд въобще не е лесен и минава през редица перипетии, вкл. и престой в затвора по политически причини, заради опит за бягство от България. Въпреки трудностите, следващи от политическата присъда, успява да кандидатства отново и да завърши ВИТИЗ, в класа на проф. Крикор Азарян.

През 1990-та участва в турне в САЩ и Канада и там решава да не се връща в България. В началото, за да се прехранва е принуден да свири на цигулка на улицата и да работи в пицария, преди да отвори свой ресторант. Кариерата му на актьор започва през 1999 г. Тогава среща и бъдещата си половинка - Дженифър, с която имат двама сина - Йордан и Михаил.

В Холивуд, Димитър Маринов се е снимал в известни филми и сериали, заедно със звезди като Аштън Кътчър, Селена Гомес, Матю Пери, София Вергара, Кийфър Съдърланд и др. В момента също е ангажиран със снимките на известен сериал, но заради премиерата на филма “Гунди - Легенда за любовта” отново е в България. Филмът тръгва по родните кина от 18 октомври.

Интервю и източник Trud.bg