Дете спаси отвлечени ученички, изнасилени и оставени да умрат

15-годишно момче откри в безпомощно състояние две от отвлечените от „Боко Харам“ ученички в Нигерия. Те били с издраскани и окървавени лица, разкъсани ученически униформи, целите в мръсотия. Така били открити от 15-годишния Баба Гони и неговия екип, след като били вързани с въжета за дърветата в гората и изоставени от терористите да умрат, съобщава „Дейли Мейл“.В ръцете на терористите от „Боко Харам“ останаха 223 ученички на възраст от 16 до 18 години. Те бяха похитени от училище в град Чибок и завлечени в контролирани от групировката райони. И докато светът е подел интернет кампанията „Върнете ни момичетата“ и текат заплахи за война, местните жителите се самоорганизират в групи, които претърсват горите и селата, за да помогнат на момичетата, пише Блиц.

15-годишният Баба Гони е водач на патрулираща група – организация на полицията. Те се натъкнали на двете изнасилени и влачени по земята момичета, които все пак били живи. Те едва ли щели да оцелеят дълго заради горещия климат и влажността в горите в този регион.

„Седяха до земята, до корените на дърветата, краката им бяга изпънати напред, почти бяха в безсъзнание“, разказва момчето. Момичетата били открити седмица след похищението и доста преди шумния международен отзвук.

Групите с издирващи, като тази на Баба, които кръстосват горите с пикапи, са единствената надежда на отвлечените момичета. По думите на момчето, надеждата не е особено голяма, тъй като хората, живеещи в селата, контролирани от „Боко Харам“, не смеят да се показват, още по-малко да говорят. Нещата, които той все пак успял да научи, потвърждават най-големите страхове на родителите на 223-те момичета.

Местни хора разказали на Баба, че четири момичета били убити от похитителите си, защото „били упорити и не искал да сътрудничат“. Телата им били изгорени, а терористите се преместили на друго място. „Всеки, с когото говорим, е изпълнен със страх. Не искат да излязат от домовете си, не искат да ни покажат гробовете. Показаха ни само една следа“, разказва той,

Малкото селце Баале, намиращо се на пътя между Чибок и Дамбоа, в окупирания от терористите щат Борно, не е могло по никакъв начин да се изправи срещу терористите от „Боко Харам“, които минали през него с камионите си, в които били натикали ученичките, след като запалили училището им.

С ножа на Баба били срязани въжетата на двете момичета, открити близо до същото село. „Чух как момичетата плачат и казват на другите, че са били изнасилени и оставени тук. Били са с други момичета от Чибок, всички отвлечени от училището посред нощ от въоръжени мъже с униформи“, казва Баба.

„Не можахме да направим много за тях. Те не искаха да говорят с никакви мъже. Всичко, което можехме да направим, е да ги качим в колата и да ги закараме на безопасно място в полицията в Дамбоа. Те не говореха, само се държаха една за друга и плачеха“, допълва той.

15-годишното момче, син на фермер, което никога не е напускало земеделския щат Борно, било шокирано да види обезчестените и насилени млади момичета, жертва на печално известните терористи, които той познавал много добре. Неговият живот, обаче, също е изпълнен с трагедии и той казва, че е виждал „и по-лошо“.

Селото на Баба, който е мюсюлманин от племето канури, е завладяно от „Боко Харам“ през 2009 година. Групировката организира атаки срещу християните и изисква от местните мюсюлмани да й помагат и да я информират. Момчетата от селата били насила набирани за бойци на групировката, която извършва банкови обири и организирани нападения. Съседите по селата пък се шпионирали едни други от страх.

Една вечер, докато си търсели информатори, бойците нахлули в къщата на Баба и застреляли чичо му, който стоял точно до него. „Това беше краят на детството ми, краят на всичко“, казва момчето. Той самият бил завлечен от терористите в камион и държан в лагера им в гората цели две години. Много бойци живеели с жени, които пристигали доброволно. Никога не е виждал отвлечени момичета, затова сегашната ситуация му изглежда много странна. Имало отвлечени момчета, които като него били ползвани като слуги. Той не смеел да се сприятели с никого, тъй като не знаел на кого може да се довери.

Мъжете се молели по пет пъти на ден, след което се мятали на мотори и камиони и отивали да се забавляват като убиват хора. „Знам, че в началото всички са били свети хора, но сега ги виждам като престъпници, със заредени оръжия и боеприпаси“, казва Баба. Когато пораснал, го научили как да използва автомат „Калашников“, как да го разглобява, чисти и да стреля с него.

Той не разбира какво кара бойците да се държат така. Те не пият, не се дрогират, макар че ги виждал да пушат трева. Те били чудовища, убедени, че са луди. Като гледал колко диви, откачени и непредвидими са бойците, Баба решил, че не иска да е един от тях.

Един ден му дали специална задача, с която да тестват лоялността му. Пратили го да си отиде вкъщи, придружен от по-възрастни мъже, пред които да застреля баща си. Нямал време да планира нищо, тъй като бил качен на мотор, приклещен между двама по-възрастни. „Престорих се, че искам да изпълня задачата. Взех колана с патроните и се хванах здраво, докато се возехме през храстите. Когато стигнахме на по-малко от миля от най-близкото село, хвърлих колана с патроните на земята и се престорих, че съм го изпуснал. Те спряха, за да го взема. Вместо това, аз побягнах толкова бързо, колкото можех през храстите. Не ме интересуваха драскотините или змиите или каквито и да било. Стреляха по мен и чух как куршумът се забива в дърво, но не исках да спирам. Стигнах до селото и едни добри хора ме пуснаха да вляза“, споделя Баба.

Той смята, че изстрелите са били чути от патрулиращи групи, затова и терористите не са го последвали. На следващия ден той се прибрал вкъщи и си се видял с близките си, които го оплаквали от две години. Той, обаче, не могъл да остане, тъй като от „Боко Харам“ обявили награда от 12 000 британски лири за главата му. Той отишъл в Дамбоа, където обяснил всичко на патрулиращите групи – местната полиция. Баба им казал, че иска да работи за тях и знаел, че постъпва правилно.