Чудо! 340 болести лекува икона в лопушанския манастир „Свети Йоан Предтеча“

Куци се редят на опашка, за да се докоснат до нея или пък да заврат крайник в дупката в стената, където ликът на божията майка е престоял по незнайни причини цели 168 години. След минути на мълчаливо смирение правят кръст и бавно потеглят за дома си. Бездетни палят свещи в очакване на благата вест, че след визитата в метоха най-сетне ще се сдобият с лелеяна рожба. В аванс я отрупват с кърпи, детски шушони, шоколадови бонбони и цветя.

Тайната на иконата според епископ Сионний, викарий на видинския владика Дометиан, е скрита в сребърния обков над главите на Девата и Младенеца. Среброто е един от малкото метали, които имат качеството да пречистват организма на болния. Ако се вярва на древните предания, колкото е по-старо, толкова повече болести лекува. Благородният метал в новооткритата икона е на 340 години, което ще рече, че с негова помощ и благословия могат да се церят 340 болежки.

Лопушанската Богородица с Младенеца

Един ден телефонът на светата обител звънял на пожар. Мъжете в расо трябвало да прекъснат поредната си литургия, за да видя на кого толкова са притрябвали навръх коледните празници. Оказало се, че ги търси някаква жена, която се представила за Мария от София. Гласът й звучал развълнувано и тя обяснила, че имала пророчески сън.

Когато разгънали парцала, той се разпаднал в ръцете им, но пък ликът на Богородица засиял в цялото си достолепие.

Отчетата били единодушни, че намирането на иконата е знамение за цялата страна и благословия за новата 2014 година.

Веднага я изнесли на слънце, за да я почистят от мухъл и „върнат“ към живот. Разгледали я внимателно и стигнали до извода, че някога е била притежание на стария храм, който е унищожен от турците при потушаването на Чипровското въстание от 1688 година.

Голяма част от местното население било избито. Малцината оцелели били принудени да търсят спасение в други краища на страната. Те нямали право да се завръщат в родния край в продължение на 30 години.

Според една от версиите именно тогава нечия вярваща в Бог ръка е зазидала иконата на Богородица с младенеца в стената с надеждата, че един ден ще се върне и ще я постави на полагащото и се място.

Друга хипотеза гласи, че през 1850 г. строителите на новия манастирски храм попаднали на масова гробкостница на над 2000 човека. Скелетите били закопани доста плитко в земята, което притеснило работниците и те преустановили строежа. Спешно подхванали изграждането на гробница по християнските църковни правила и тогава зазидали иконата.

„Иконата е интересна със сребърния си обков. Това говори, че е била на голяма почит някога и че е извършвала чудеса. Смятало се, че когато някой човек получи изцеление свише, трябва да направи икона със сребърен или златен обков и да я дари. Иконата е била осветена още преди векове, затова

няма да я освещаваме отново.

Просто я положихме на достойното централно място, зад стъкло. Този вид изображения са истински духовни паметници. Вярвам, че Девата тепърва ще помага на народа ни. Не случайно избра да се „появи“ в трудни за България времена. Ако имаме доверие в нея, тя ще сбъдне всичките ни мечти“, коментира игуменът.

Вода от чешмата лекува десетки болести

Иконата е дело на неизвестен майстор. По времето на ранното българско възраждане не било прието творците да увековечават имената си по иконите. Допуска се, че е направена в Чипровската златарска школа. Зад гърба на Дева Мария са нарисувани два зелени кипариса, които са символ на непреходността на православието и безсмъртието на човешкия живот. Между тях е изографисана финикова палма – символ на божията благодат.

Ясно личи също, че някога е била в храм, където е имало пожар, защото на гърба е леко обгоряла.

Най-радостни от откритието са хората от Георги Дамяново и околните села. Те вярват, че иконата ще насочи вниманието на медиите и на туристите към техния край, който икономически изнемогва през последните две десетилетия и всеки втори тук стои без работа. Наричат иконата с Девата и Младенеца Небесен дар и разбира се, са сред първите, които отишли да й се преклонят с надеждата, че нещо в живота им ще се промени. Смятат себе си за благословени, най-малко защото зимата, в която бе намерено светото изображение, се оказала мека, та не се наложило да купуват тонове дърва.

Над 6000 българи вече са посетили светинята. В събота и неделя стотици туристи пристигат с автобуси от всички краища на страната. Сред тях била и тайнствената Мария с двамата синове. Тя се разплакала пред иконата със сребърния обков, но не пожелала да разкаже нищо от личния си живот пред монасите.

Така мистерията с личността й се задълбала и дала повод за редица неприятни слухове, един от които е, че такова лице въобще не съществува.

Продават целебни камъни по лев

Невероятно красиви камъчета, всяко едно на стойност от левче, продават във входа на светата обител. Те са от мраморни късове, събирани по бреговете на Бяло море в подножието на Атонския манастир – място, строго забранено за жени.

Изографисани са за здраве и късмет и най-вече за божия благодат на човека, който ги притежава. Странните символи, нарисувани с червено, цвят – символ на кръвта на Христос, са на старогръцки и в превод на български означават едно от завещанията божии: „Аз съм началото и краят, алфата и омегата на всичко. Да нямаш други богове освен мен“.

„Господ е победител“, пише на друго. Общо взето, всяко едно от тях носи вяра, надежда и любов за по-добро бъдеще.

Има и такива, които са изрисувани с риба. Според един от игумените тя е символ на мъдростта и началото. Далеч преди да се появят съвременните икони с ликове на светци с ореол на главите и църквата да почне да канонизира мъже за нетленни, християните рисували морските обитатели.

Средствата, събрани от продажбата на камъчетата, също отиват в манастирската хазна.

Монасите били закъсали за пари

Зад дувара на манастира упорито върлува слухът, че има нещо твърде загадъчно в новопоявилата се икона, която щяла да е спасение предимно за поповете.

Според мълвата към „Свети Йоан Предтеча“ се строял хотелски комплекс, който погълнал част от даренията на набожни хора. Събраните средства стигнали колкото да се обзаведат няколко килии, да се направи механа, катерушки за децата, къщички за птиците и няколко чешми.

Отчетата се чудели как ще вържат двата края през зимата, когато потокът от миряни значително намалява. И макар че строго се придържали към всички църковни пости, изпитвали затруднения от всякакво естество.

За да излязат от ситуацията, мъжете в расо решили да заложат на знамение, което да трогне душите на християните. Хрумнала им идеята да „възкресят“ стара чудодейна творба, която да привлича феновете на религиозния туризъм у нас. Така се появила иконата на Дева Мария и младенеца със сребърния обков, за която алармирала столичанката Мария, чиято фамилия така и не стана известна на широката общественост.

Този слух обаче има малко привърженици, въпреки че населението на Монтанско не се отличава с голяма набожност.

Лековита вода тече от манастирската чешма

Вярва се, че всеки, който измие очите си в нея, може да премахне перде в зрителния си орган или да се отърве завинаги от болест. Пиенето й пречиства цялостно организма, защото във високите части на Стара планина, където е разположен манастирът, няма никакво замърсяване.

Измиването на лицето гарантира пречистване от негативната енергия, с която лошите очи могат да навредят на човек, здраве и дълголетие. Монтанчани вече се запасяват с туби от вълшебната течност.

Видяла лика на Богородица, зазидан в една от манастирските стени. Светата жена била облечена в червени дрехи и имала сребърен ореол на главата. Почти телепатично предала на софиянката, че иска да излезе на свобода и да помага на християните.

Мария се събудила доста притеснена. Картината от съня ясно се запечатила в главата й. Тя била на сто процента убедена, че виденията й са истински, защото всичко сънувано видяла в цвят. Това според поверието значело, че нещата наистина съществуват някъде в пространството, а в случая – манастирът край монтанското село Георги Дамяново.

„Присъни ми се чудотворна икона. Това не беше като сън, беше нещо повече. Сякаш участвах в него, сякаш чувах и знаех предварително всяка дума. Виждах различни цветове, образи. Убедена съм, че е Божие знамение.

Светият Дух ми показа точното място, където е зазидана иконата. Тя вече искаше да излезе, да помага на българите. Не ми обясни защо е зазидана и кой го е направил. Вероятно някой е искал да я спаси от пожар, от грабеж. Аз съм вярно чадо на църквата, приемам светото причастие с тялото и кръвта Христови, кълна се! Имате голямо богатство във вашата църква и дори не подозирате за това, вярвайте ми! Нека възкръсне“, почти през сълзи наредила пред игумена на Лопушанския манастир Сионний Мария.

Без да е стъпвала никога в района на манастира, тя описала с изключителна прецизност прозорците. Наставленията й били да копаят на метър и половина височина в храма, като за ориентир ползват левия прозорец на храма. Разказала, че от външната страна на прозореца има много икони, но те са съвременни и дори изброила имената на светците, изографисани по тях. Това шашардисало свещениците, които набързо спретнали съвет и трескаво обсъждали какво да правят.

В манастира вече имало икона на Богородица, която отдавна помагала на местното население и доказала на дело привързаността си към него. Така например в кървавото потушаване на Септемврийското въстание през 1923 година проплакала с истински сълзи. Те били прозрачни и наподобявали миро. Тогава десетки монтанчани се изредили пред нея, за да се убедят с очите и с ръцете си в чудото. Други се опитали да събират сълзите в шишенца, за да си имат чудотворен запас, а трети се задоволявали с паленето на свещичка.

Като повечето икони с изображението на божията майка така и тази помагала на бездетни, които я обкичвали с всевъзможни дарове и дребни банкноти. От тях се искало единствено да бъдат искрени в молитвата си, вярващи в Бог и изпълнени с добри намерения към ближния.

Чудесата от новата икона на Богородица тепърва се очакват. Засега няма сведения да е плакала, нито да е помогнала някому.

„Всичко започва и завършва с вярата. Има специална притча за нея и за това как тя помага на онези хора, които я носят в сърцето си. А тези, които са я загубили някъде, механично се молят в Бог, механично се кръстят, посещават църкви – просто ей така, без да носят любов в сърцето, техните желания не се сбъдват. Защото надеждата е необходима, но не и достатъчна. Любовта е изключително важна, но как да я имаме, ако нямаме вяра в ближния и в това, което искаме да ни се случи все някога. Вярващият върви напред, не знае що е страх, защото знае, че има един Отец над всички и всичко, който го закриля и ще го закриля дори след смъртта.

Вярващият винаги лови риба в реката, невярващият – се връща с празен кош“, обобщава друг игумен, който е свидетел на намирането на иконата.

Разбиването на стената станало бързо. Още с първия удар в нея се чуло, че чука на кухо. Отворила се малка ниша, от която се показвал наяден от молци стар месал.