Човек, който ценеше славата и парите повече от семейството: Наричаха го гений, но той се отказа от собственото си дете 

 
 
В цяла галерия от сложни филмови герои Хопкинс остави незаличима следа – както в историята на филма, така и в колективното съзнание на публиката по света. 

Великата актьорска игра на Уелс, сър Антъни Хопкинс, винаги е бил смятан за човек с необичайна актьорска енергия, почти ужасяваща харизма и изключителна интензивност. Най-известните му роли често са били запазени за сложни, емоционално разбити или психологически нестабилни персонажи – мъже, които се люлеят на ръба на лудостта, носещи дълбоки травми или въплъщаващи чисто зло. 

Върхът на кариерата му идва в началото на 90-те години, когато през 1991 г. застава пред камерите в ролята, с която ще бъде запомнен завинаги - сериен убиец-канибал Ханибал Лектър във филма "Мълчанието на агнетата". До него се отличи и младата Джоди Фостър, но всички погледи бяха вперени в Хопкинс. Неговата интерпретация на Лектор беше зловещо внушителна, интелектуално студена и в същото време магнетично привлекателна. Въпреки че се появява във филма само за 17 минути, това му беше достатъчно, за да получи най-престижната филмова награда – Оскар за най-добър актьор. Интересното е, че точно тази роля е най-кратката в историята на Оскар, печелила статуетката в основната категория. 

Филмът се превърна в глобален феномен, печелейки всички големи награди, включително Оскар за най-добър филм, режисьор и най-добра актриса. Ханибал Лектър, изобразен от Хопкинс, беше обявен за най-великия филмов злодей на всички времена от Американския филмов институт. Хопкинс се връща към този герой още два пъти – в „Ханибал” (2001) и „Червеният дракон” (2002), като всеки път шокира публиката с начина, по който разкрива тъмната страна на човешката психика. 

Но зад актьорския си блясък на екрана, в личния си живот Хопкинс често изглеждаше затворен, непредсказуем и – както самият той признава – емоционално дистанциран. 

Първият му брак е с Пенелопе Бартли, за която се жени през 1968 г. Въпреки че началото изглежда идилично, само след няколко месеца бракът им се превръща в поредица от разочарования и нарастващо разочарование. През този период Хопкинс започва да пие и алкохолът става част от ежедневието му. Вместо да се посвети на семейството си, той постави на първо място кариерата си – нещо, което дълбоко нарани жена му. На следващата година се ражда дъщеря им Абигейл, но дори появата на детето не е достатъчно, за да спаси брака. След развода Антъни бързо се дистанцира емоционално от дъщеря си. 

През 1973 г. той се жени за актрисата и режисьор Дженифър Лейтън, за която остава женен почти три десетилетия. Въпреки че тази връзка беше по-силна, тя също не издържа изпитанието на времето - двойката се разведе през 2002 г. 

Не след дълго Антъни среща любовта на живота си – аржентинката Стела Арояве, която описва като „най-хубавото нещо, което някога му се е случвало“. Както казва той, тя му помогнала да се пребори с демоните от миналото, да преодолее депресията и да се откаже завинаги от алкохола. Днес двамата все още са щастливо женени и рядко се появяват на публични места. 

Но въпреки всичките си актьорски успехи и признания, Хопкинс остава в светлината на общественото внимание поради проблемните си отношения с дъщеря му. Той често шокира обществеността с брутално откровени изказвания. Той открито призна, че няма контакти с Абигейл, че не се интересува от живота й, нито възнамерява да създава връзка. „Не ме интересуват семейните разногласия“, каза той в интервю, като добави, че е „доста безразличен“ към сега 48-годишната си дъщеря. 

Мнозина оцениха думите му като студени и жестоки, а обществеността и медиите не скриха шока си. Докато светът продължава да слави артистичните му приноси, остава въпросът – дали зад маската на брилянтен актьор се крие човек, който съзнателно е избрал самотата, дори и с цената на собствената си кръв?