Честит ден на пчеларя! На трудолюбивите фермери и Господ им помага да оцеляват в кризите 

 
 
На 10 февруари Православната ни църква отбелязва Деня на Св. Харалампий, покровителят на пчелите и на пчеларите. Народната ни традиция повелява да се занесе паничка мед в църквата и след освещаването на меда да се раздаде с медена погача за здраве и берекет, за добра селскостопанска година, за здраве и богато роене на пчелите, за голям добив на мед през настоящата година. 

Само трудолюбивите хора, дето не се отказват в тежки кризи, трудни условия и капризите на природата, успяват да устоят на ветровете на времето, да запазят кошерите и поминъка си и да продължават да го развиват. Пример за подражание в това отношение е Теодор Пушкаров от село Меляне, Монтана,представя го "Български фермер" .

Той е на Христовата възраст, 33 години, но целия си съзнателен живот се е занимавал с пчеларство. Има традиции в неговия род, всъщност пчеларството съществува като поминък от векове в този район на Северозападна България. Но онези в рода на Теодор, които започнали този занаят, се знаят още от дядо Александър, три пъти прадядото на Теодор. В селото много често хората носели имената Иван или Александър. А днес, пет поколения по-късно в рода на Теодор е и малката му дъщеричка с това име – Александра. 

Има приемственост и в пчеларството в този род, започнал от три пъти прадядото, после преминал в дядо Асен, който гледал помалко пчели с онези ръчно плетени конусовидни кошове за кошери, от много старо време. Следващото поколение, с бащата на Теодор, Ивайло, пчеларството почти замряло. Нямало интерес към него, но пък у малкия Теодор се възродил. Теодор обикалял с приятеля си Емил в игра край кошерите на неговия дядо, а той сладкодумно им обяснявал подробностите и уменията за гледането на пчелите. Когато Теодор завършил средно образование, записал и станал зооинженер в Пловдив, специалност пчеларство. Тогава решил, че това е бъдещето му, започнал с един-два кошера, съвременни, нови. Някой му подарил един, после си купил още няколко и така започнал да се занимава целенасочено с пчеларството. А, сега довършва магистратурата си по пчеларство в същия институт. 

Днес кошерите му са около 150 и младият фермер смята, че засега това му е пределът. Казва, че не е важна бройката, а как гледаш кошерите и как отглеждаш пчелите, как се грижиш за тях. 

- Ние сме в Предбалкана, трябва да си много точен в работата си, казва Теодор и добавя: - Кошерите си имат специфики. Ако имаш някаква работа по тях, трябва веднага да я свършиш, а не да я отлагаш за по-късно, после вече не се свършва. Ако трябва да ги разшириш, да се съобразиш с роево състояние, с естественото им деление, изпуснеш ли ги - край. 

Според някои пчелари, изминалата година била трудна и нямало мед. 

- Няма, защото не си ги уловил навреме, иначе имаше достатъчно мед. - отбелязва Теодор и обяснява: 

- Миналата година беше съвсем нормална година. При мен обикновено най-много се вади акация и букет. При нас пашата е ливади и гора. Тази зима е много топла. Мекото време подлъгва пчелите, младите майки снасят обилно и пчелите трябва да се хранят повече. Това време подлъгва кошерите, те се развиват, но после ако настъпи студ, се появява проблемът. Сега в кошерите се хаби много ресурс. През такава мека зима, за да се отгледат сто пчели, умират хиляда, лъжовното време ги обърква. Младите майки сега са просто полудели - започват да снасят и да ядат много храна, продължават да снасят и така. Но ние трябва да се приспособяваме към особеностите на природата, да се нагаждаме според реалностите на сезона. Когато времето е топло до късно, започваме да подхранваме постоянно, за да се задържи пилото. Ако стегне студът, не се знае, какво ще стане и как ще спасяваме пчелите. 

Младият фермер има пълната подкрепа и при необходимост помощ от своето семейство. 

- По време на вадене на меда ми помага баща ми и съпругата ми Зорница. В останалото време съм сам, казва той. 

Често ли го жилят, питам Теодор, а той отговаря с усмивка: - Многократно, всеки път, когато съм при тях, по няколко пъти се случва. Имам колеги, които с времето от множеството ужилвания развиват алергии към жилото, тогава трябва да се разделят с пчеларството. Има други, които знаят, че са алергични, обличат пет чифта дрехи, но не става, трябва да се примириш. Пчелите са специфично нещо, те жилят, неприятно е, но няма как. Трябва да свикнеш с това. Някои използват мляко, сол, орбазол, чесън при ужилвания, но то за десетина минути трябва да се изтърпи и това е. 

Опитът си сред кошерите Теодор допълва и със солидни знания, които придобива по време на обучението си като магистър по пчеларство. Дали други хора идват при него за съвети, питам. - Да, идват понякога, отговаря младият фермер и допълва: - Аз обяснявам подробно, показвам, но после изглежда се плашат и не развиват дейност. Всичко, каквото зная от опит и от други знания споделям, но няма желаещи да се учат и да се занимават с това. Неотдавна дойде едно младо момче, питаше, искаше да му направя кошери, но го видях, че няма трайно желание да се занимава. 

Асортиментът, който предлага младият фермер на пазара се състои от мед, пчелен прашец, няколко вида восък, прополис, смес прополис, прашец и мед. – Обикновено цялата палитра на пчелните продукти, посочва Теодор Пушкаров и допълва с усмивка, че хората предпочитат евтиния. 

- Килограм акация струва 12 лв., букетът е 16 лв. Пак е малко, но работим според конкуренцията, когато пределните цени са такива, не мога да ги вдигна повече. В момента на моята сергия на пазара предлагам повече акация и букет, по-рядко магарешки бодил, още по-рядко манов, защото районът ни е такъв, обилен за производство предимно на акация и на букет, полифлорен мед, казва фермерът. 

Предпочита да продава продукцията си лично на пазара. 

– Наблюдавам, че тук на пазара най-много се разви търговията. Хората ме питат, разпитват, аз разказвам, обяснявам. Имам доставки и за няколко заведения, но основно съм тук, на пазара в сряда пред Министерство на земеделието. При мен букетът си остава класика, споделя пчеларят. Теодор и съпругата му са сред първите при появата на фермерските пазари в столицата и други градове на страната. И ако в началото през 2008 г. Теодор продавал на дребно около десетина буркана мед, впоследствие стига до 6 тона годишно и то изцяло на дребно. С

времето работата в стопанството се увеличава, потребностите от разширяване на оборудването за производство и обработката на пчелните продукти също. Започнал бизнеса от гаража си, днес работи в съвременни условия в своята работилница. Пчеларството е основният му поминък, с него успява да изхранва семейството си – съпруга и две дъщерички, но и да произвежда чист пчелен мед за пазара, дошъл директно от природата. Решава да остане в този по-слабо развит икономически Северозапад на страната, устоява на кризите и промените, работи всеотдайно и си обича, види се, пчелите. А, този живот и дейност очевидно го прави щастлив човек.