Черна дупка глътнала мистериозно изчезналия малайзийски самолет?
След "Експеримента Филаделфия" моряците изчезват или полудяват
Изчезването на малайзийския граждански самолет миналата година твърде много напомня за един от най-мистериозните експерименти на миналия век, извършен от двамата велики учени - Никола Тесла и Алберт Айнщайн. Спорът дали става въпрос за откриването на телепортацията или за нещо друго продължава и днес. Защото като убеден пацифист, авторът на теорията на относителността решава да унищожи последните си трудове, след като участва в един военен проект, който остава в историята като "Експериментът Филаделфия" или "Проект Рейнбоу" ("Слънчева дъга").
Автор на теоретичната разработка е самият Айнщайн, а техническото изпълнение на проекта е поверено на един друг гениален откривател - Никола Тесла, пише "Стандарт". През 1943 г. се стига до финализирането на проекта и до неговото практическо експериментиране. По това време Втората световна война е в разгара си. Като съюзник на Англия и СССР, САЩ доставят с морски конвои в Европа хиляди тонове храни, дрехи, медикаменти и оръжие. Но в Атлантическия океан дебнат "вълчите глутници" както са наричали подводните ескадрили на германския адмирал Дьониц.
Именно поради тази причина Айнщайн се съгласява да участва в проекта, чиято цел е била да направи невидими за хитлеристките радари съюзнически кораби. За тази цел е бил изработен т.нар. "генератор на невидимостта". Под ръководството на Тесла той е бил монтиран на лекия разрушител от военноморския флот на САЩ "Елдридж DE-173". Според участвали в проекта очевидци, експерименталното електронно оборудване се е състояло от два много мощни 75-киловатови генератора, които са захранвали 4 гигантски магнитни бобини. Те са били монтирани под палубата на кораба. Към тези основни елементи били навързани и още цял куп други електронни устройства.
За първи път "генераторът на невидимостта" бил тестван в акваторията на Филаделфийското военноморско пристанище на 22 юли 1943 г. Освен от кея, експериментът бил наблюдаван и от борда на военния кораб "Андрю Фюръсет". Именно на него по това време служел матросът Карлос Мигел Аленде. През 50-те години на миналия век той е очевидецът, който първи дръзва да разкаже пред медиите за експеримента под псевдонима A.K.A.
Точно в 9 часа екипажът на "Елдридж" включва захранването на бобините. Малко след това наблюдателите от брега и съседните кораби забелязват, че съдът е обхванат от някаква зеленикава мъгла
В следващия момент тя изчезва заедно с целия кораб. Посветените в тайните на експеримента висши офицери остават изумени, тъй като те очаквали, че "Елдридж" ще изчезне само от екраните на следящите го радари. След няколко минути корабът отново се появява на радарите и в залива. Качилите се на борда офицери и учени установяват, че част от членовете на екипажа са дезориентирани, а на други им се гади и повръщат. Пазеният в строга тайна проект не дава възможност да се разбере какво точно става през следващите 3 месеца, но е известно, че участващите в експеримента учени и експерти доработват нещо по инсталацията на "Елдридж".
Следващият тест се провежда на същото място и година на 28 октомври в 17,15 ч. Този път корабът изчезва, но не съвсем, тъй като през първите няколко секунди очевидците виждат неговото слабо призрачно очертание върху водата. После "Елдридж" е обхванат от заслепяващо синкаво сияние, след което разрушителят изчезва от хоризонта. В следващите няколко секунди корабът се появява на стотици километри в залива на Норфолк в щата Вирджиния, където е наблюдаван в продължение на няколко минути от моряците във военната марина. В един момент "Елдридж" изчезва от залива в Норфолк по същия мистериозен начин, по който се е и появил, за да се завърне отново на рейда във Филаделфия.
Качилите се на борда му учени и медици установяват, че почти всички членове на екипажа са сериозно болни. Някои не са на себе си, а други направо са откачили. Петима от моряците пък са буквално изпържени върху палубата. Впоследствие дори и тези, които не полудяват окончателно, не могат да възвърнат нормалното си състояние и са малко или повече с психически отклонения. С това се слага край на първия СТЕЛТ-проект, тъй като никой не е очаквал, че корабът ще се телепортира и че екипажът му ще пострада толкова сериозно. Години след края на "Експеримента Филаделфия" с моряците и офицерите от "Елдридж" ставали странни неща. Някои от тях "замръзвали" за различни периоди и изпадали от реалния ход на времето, а други направо се разтваряли във въздуха и изчезвали завинаги.
В същата 1943 г. Никола Тесла внезапно почива, затова военните лесно засекретяват целия му архив. Независимо от наложеното пълно информационно табу, слуховете за случилото се с екипажа не заглъхва и до ден-днешен. Темата става още по-гореща, след като разследващите журналисти се добират до документи, потвърждаващи, че през 1943 и 1944 г. Айнщайн е бил на служба в морското министерство във Вашингтон. По заповед "отгоре" е прибран в сейфа и бордовият дневник на придружаващия кораб "Андрю Фюръсет". И всички официални доклади по случая отричат да е провеждан какъвто и да е експеримент.
В наши дни става ясно, че ръкописите на Айнщайн по "Проекта Филаделфия" биха могли да хвърлят нова светлина не само за случилото се с "Елдридж", но и за природата на някои феномени като паралелни светове, СТЕЛТ-технологии, телепортация и машина на времето. По всяка вероятност идеята на Айнщайн е била да изкриви с помощта на мощно електромагнитно поле пространството около разрушителя по такъв начин, че той да се превърне в невидима за окото капсула. През последните години учените стигнаха до извода, че изкривеното и затворено в гравитационен колапс пространство образува т.нар. Сфера на Шварцшилд или черна дупка. В една такава сфера може да бъде затворена цялата Вселена, твърдят учените.
След "Експеримента Филаделфия" Айнщайн се убеждава на практика, че е открехнал вратата към други измерения и паралелно съществуващи светове. И, тъй като е бил наясно, че човечеството още не е готово да използва разумно това познание, той вероятно е предпочел да отнесе прозренията си в гроба, вместо да ги довери на своите все още неузрели за тях съвременници. Така, както се смята, че прави с част от откритията си друг гений от друга епоха - Леонардо да Винчи.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.