Българин участвал в екзекуцията на Мусолини в Милано

Нашенец дал рамо на една от най-грозните екзекуции, извършени през XX век. На 29 април 1945 г. тялото на Бенито Мусолини е закачено с главата надолу на площад "Лорето" в Милано. Заедно с диктатора, като отстрелян дивеч, са овесени още шест трупа, пише 24 часа.

Историкът Емил Николов пише: "Куриозното е, че и един българин - Слави Методиев от Плевен, се намесва със "свой принос" във финалния акт, като твърди, че е участвал в екзекутирането на Мусолини..."

За бесило е използван трегерът на бензиностанция. Здравенякът Слави вдигал труповете, други ги връзвали, трети ги нагласяли с лице към тълпата.

Множеството ревяло от възторг.

Каква е предисторията на този зловещ спектакъл?

През юли 1943 г. съюзниците правят десант в Южна Италия и Мусолини става неудобен. Великият фашистки съвет сваля доверието си от него. Дино Гранди, един от най-близките сподвижници на Дуче, му казва в очите: "Италия престана да съществува в онзи ден, когато вие се накичихте със златните маршалски еполети. Хвърлете тези нелепи украшения!"

Виктор Емануил III също се дистанцира. "Дуче - започва той с леден тон, - в Италия всичко се руши, войниците не искат да воюват... Аз разбирам колко ви е тежко да осъзнаете, че сте станали най-ненавистният човек в страната..."

Мусолини се опитва да каже нещо, но кралят го срязва: "Не възразявайте! Колкото и да е горчиво, това е така!"

Диктаторът е арестуван и пратен в планината Гран Сасо. Намесва се обаче Адолф Хитлер. По негова заповед спецотряд прониква в гората и освобождава Мусолини.

Лебедовата песен на Дуче е тъй наречената Италианска социална република, която се крепи на щиковете на Вермахта.

През април 1945 г. изкуствената държава е превзета от съюзниците и Мусолини е принуден да бяга. Охранявана от германски бойни машини, неговата "Алфа Ромео" поема към швейцарската граница.

Бенито Мусолини е в компанията на любовницата си Клара Петачи, но не забравя и съпругата Ракеле. По време на пътя той пише писмо, в което я убеждава да го последва в Швейцария. "Твой Бенито, Комо, 27 април 1945", подписва се Дуче и добавя: "Година XIII от Фашистката ера."

Беглецът предвидливо е сложил германски шинел и каска, но е забравил да смени панталоните си. Мусолини носел генералски бричове с червена ивица по канта. Тъкмо те се оказват фатални.

На 27 април следобед партизани спират колоната в градчето Донго край езерото Комо.

Гащите го издават и диктаторът е арестуван.

Заедно с Петачи е откаран в селцето Джиулино ди Мецегра. Двамата са затворени в някаква ферма.

Партизаните пращат вест до Националния комитет за освобождение на Северна Италия. От там иде заповед косъм да не падне от главата на Мусолини. Дори ако се опита да бяга, да не се стреля, гласи нареждането.

Нещата обаче се променят. Първа американска бронирана дивизия дърпа напред и бързо се приближава.

Бенито Мусолини може да попадне в нейни ръце, притеснява се Палмиро Толиати. Той е генерален секретар на Италианската комунистическа партия и вицепремиер. Отговаря за прочистването на страната от фашистката измет.

Макар и съюзници, за Толиати янките са чужди елементи. Ако сложат ръка на Мусолини, съдбата на тиранина ще се проточи. Буржоазната демокрация обича съдебни процеси и прочее глупости. Трябва бърза разправа, преценява марксистът.

И нарежда разстрел.

За екзекутор е избран Валтер Аудизио с партизанско име Полковник Валерио. Той е член на Главното командване на корпуса Доброволци на свободата.

През 1934 г. е помилван лично от Мусолини, което не му пречи да приеме мисията. На 28 април Полковник Валерио влиза при Мусолини и Петачи. Казва им, че е дошъл да ги спаси. Автомобил ги откарва до близката Вила Белмонте. Слизат.

Валерио вдига автомат и Мусолини разбира какво ще се случи. Къса ризата си - вика да го застреля в гърдите. Екзекуторът натиска спусъка, но оръжието засича. Вади пистолет, който също отказва да гръмне. Тогава му подават друг автомат.

С няколко откоса Валерио поваля обречената двойка. Разстреляните са поставени под охрана, а антифашистът отива в Донго да продължи клането.

Нарежда да бъдат изведени още 15 арестувани. Дава им три минути да се изповядат.

После командва "Огън!"

Някои от жертвите нямат никакви прегрешения към италианския народ.

Пиетро Калистри например е военен пилот, защитавал небето на Италия от англоамериканците така, както са го правили и нашите авиатори.

Неговият грях е, че през 1942 г. Дуче закачил на гърдите му орден за храброст.

На следващия ден телата са откарани в Милано, за да аранжират бензиностанцията на площад "Лорето". След зрелището тялото на Мусолини е свалено, аутопсирано и погребано в миланското гробище "Маджоре".

Операцията е извършена тайно, но издайник запомня анонимния гроб. Година по-късно трима почитатели на Дуче изравят ковчега и полагат останките в малък кивот.

Реликвата е пренесена в манастира "Чертоза" край град Павиа. Тук местният началник на полицията конфискува сандъчето, но не огласява придобивката.

Цели 10 години го пази в полицейското управление. След многобройни молби от страна на Ракеле Мусолини властите предават тленните останки.

На 1 септември 1957 г. те са погребани във фамилната гробница в Предапио, родния град на Бенито Мусолини.

Същата година Валтер Аудизио дарява оръжието на екзекуцията на албанския народ. Посланието е Албания уверено да крачи към комунизма, като ликвидира всеки класов враг.

Автоматът, който не отказва да гръмне, е калибър 7.65, френска направа, модел 1938 г.

За първи път бе показан през август 2004 г. Пази се в Националния исторически музей в Тирана.