Българин отиде пеша до Париж

Пешеходен подвиг извърши Григор Захариев Тошков. През 1900 г. той триумфално влезе в Париж. Разстоянието от София до френската столица измина крачешком, за да докаже, че коравият нашенец не се спира пред нищо, пише 24 часа.бг.

По този начин Григор приветства зората на ХХ век. Неговите крачки първи начертаха пътя на отечеството към Обединена Европа. Делото му още тогава ни приближи към историческия акт, осъществен в наши дни.

Подвигът на Григор Тошков е възпят от Любомир Бобевски, автор на прочутите песни "Съюзници, разбойници" и "О, Добруджански край".

В радости и скърби Бобевски винаги е грабвал лирата и по вазовски е възторгвал или тешил народната душа. "Пътуване пешком от София до Париж" се нарича хрониката на поета, в която диша неподправена героика.

На 3 юни 1900 г. Григор Тошков става в ранни зори.

Облича пътни

одежди, обува

гумени обуща,

нахлупва каскет, а през гърдите премята националния трибагреник. Върху трикольора на български, френски и немски е изписано: "Пешком от София до Париж".

После Григор проверява съдържанието на кожената си чанта. "Провизия, душевна храна (няколко научни книжки), пътнишкият албум, паспорта, туристическа аптека, кама, револвер... и дебела и неокастрена тояга в ръце, това бе всичкият багаж, който се намираше върху му", описва екипировката Бобевски.

Пътешественикът отива на гарата, но не за да хване трена, а за да бъде акламиран от своите изпращачи. Тук го чакат гимнастици от дружество "Сокол", чиято гордост е Тошков. Едни крепко му стискат десницата, други го целуват в устата, трети просълзени немеят.

Григор се представя на гаровия подначалник, който заверява пешеходния му дневник.

Жепеецът отбелязва състоянието на времето, вписва часът и минутата на тръгване и слага параф. След това Сокола здраво стиска тоягата и

прави първата крачка

към безсмъртието

В Сливница Григор сяда да отдъхне в едно кафене. Неколцина клиенти прочитат надписа върху гърдите му и го съветват да се откаже. Деветдесет и девет на сто няма да се добере жив до целта, уверяват го те.

Колебание разклаща вярата на мъжа. Той си спомня обаче, че е в Сливница, напоена с кръвта на хиляди юнаци. Тошков решително става, отърсва се от съмнението и продължава напред.

Преспива в Драгоман, а на другия ден стига пограничния Цариброд. Визира паспорта си и минава в Сръбско. Страшна жега тегне над изпечената земя. Няма дърво, което да го подслони, не се вижда извор да утоли жаждата му. "Втора Сахара!", отронват напуканите устни на пътешественика. И за да забрави теглото, запява:

Напред! Назад

не се повръщай,

зад тебе зеят:

мрак, застой,

регрес.

Напред! Назад

не се обръщай,

пред теб

стоят: борба,

успех, прогрес.

В 6 часа вечерта с Божията помощ Григор пристига в Пирот. Тук го чака тържествено посрещане. В негова чест гимнастическото дружество "Душан Силний" дава банкет в хотел "Национал".

Вдигат се тостове,

държат се речи

"Аплодисментите нямаха край, виковете "живио" и "ура" се повтаряха ежеминутно - всички присъствующи бяха в екстаз!", свидетелства хрониката на пътешествието.

Между Пирот и Ниш Григор преодолява куп премеждия. Овчарски кучета го връхлитат, но той ги разгонва със сопата. Порой се излива и го накисва до кости. Губи пътя в планината и налучква посоката по кози и дърварски пътеки.

В Цървена река Тошков среща двама странници - французин и немец. Когато разбира, че българинът се е запътил пешком за Париж, французинът бурно излива възторга си.

Опиянен, Григор цяла нощ не може да мигне. Още в 3 часа става, облича се и поема напред. Минава Ниш и на 11 юни влиза в Белград. Тук отмаря три дни, нашият дипломатически агент заверява дневника му, пътешествието продължава.

Вече в Австро-Унгария,

двама конни

стражари

го предупреждават:

"Бъди внимателен, пази се, защото местността, през която пътуваш е препълнена с крадци убийци!" Григор проверява пищова и ускорява крачка.

Ето го и Нови Сад. Скиталецът излиза на Дунава и дълго съзерцава тихите бели води. "Спомни си за Ботева, за четата му, за Козлодуй... за всичко", пише неговият биограф. Духът на Христо Ботев дава нови сили на Григор и той храбро продължава към целта.

В Будапеща пешеходецът е посрещнат от местния "Атлетически клуб". След еднодневна почивка Тошков потегля към австрийската столица. "Виена, ето че и нея турнах в джоба си!", бърше потно чело нашият Сокол, като стига града.

Линц - Залцбург - Мюнхен - Щутгарт е по-нататъшният му маршрут. Сега трябва да нагази в Алпите, където на всяка крачка дебнат опасности.

Хищници обитават

тъмните гори,

ледници пресичат пътеките, които се вият покрай страховити бездни.

"Те са исторически планини, те прибраха в утробата си, в ненаситния си алчен желудък (търбух) десетки, за да не кажа стотина хиляди человека от армията на великия и прочут картагенски вожд - Ханибал", прави алюзия между пълководеца и пешеходеца патриотът Бобевски.

"Че щял съм да загина, та какво от това? Нищо, абсолютно нищо!", утешава се философски Григор, докато броди из лесовете. Когато преваля билото, върху него налита глутница вълци. Оцелява като по чудо.

Между Рехинген и Аврикур пък попада в разбойнически капан. Засадата е толкова внезапна, че българинът не сколасва да извади револвера.

Шайката го пребърква

и прибира

последните 47 лева,

срещу които му подарява живота.

На 9 август пътешественикът е в Нанси, на 14-и е в Шалон, а на 18-и зърва предградията на Париж.

"Ето го - сочи Любомир Бобевски - той е в дъното на хаоса, в центъра на притесненията, жестокостите, варварствата. Тъй, той е в кръга на разорението и унищожението, той е в царството на тиранията и инквизищината. Да, той е в зародиша на сиромашията, на нещастията, на отчаянието..."

Тази картина, която наподобява Ботевия "Смешен плач", драматично осмисля подвига на Григор Тошков. Той изминава стотици километри, за да влезе във "вертепа, населен с хора, неимеющи сърца и състрадание, разсъдък и чувства".

С българския трибагреник през гърдите и дряновица в десницата славният Сокол Григор Тошков крачи по "Шан-з-Елизе" и стига до Триумфалната арка. Тук спира за миг, за да постегне одеждите си.

После минава под арката, в чиято каменна снага се вгражда името на още един герой.

Идеята за арката е на Наполеон, строена е цели 30 години

Три десетилетия е изграждана Триумфалната арка в Париж. Идеята за монумента е на Наполеон Бонапарт след победата му при Аустерлиц.

През 1806 г. той поръчва проекта на архитекта Жан Шалгрен, който разработва неокласическа версия на римската Арка на Тит.

Две години се наливат само основите. През 1811 г. Шалгрен умира и работата е поета от Жан-Никола Уйо.

По време на реставрацията на монархията строежът е прекратен. Завършен е през 1836 г. по волята на крал Луи-Филип.

През 1840 г. тленните останки на Наполеон минават под арката, за да бъдат препогребани в Дома на инвалидите.

Освен с пълководеца Наполеон и пешеходеца Григор Тошков, Триумфалната арка е свързана и с други исторически личности.

В нощта на 22 май 1885 г. под нея е изложено тялото на Виктор Юго. През 1940 г. на монумента се любува завоевателят Адолф Хитлер, а през 1944 г. му отдава чест освободителят Шарл дьо Гол.

Олимпиецът Васил Венков се състезава по терлици в Париж през 1924 г.

За втори път Париж е изумен от жилавите български нозе през 1924 г. Тогава нашият атлет Васил Венков излиза по терлици на Осмите олимпийски игри. Въпреки нестандартната екипировка той се класира достойно в бягането на 10 000 метра.

Освен Васил Венков в българската делегация е и Александър Цветанов. Сашо е надут, напомпан със самочувствие. Васко обратното - свит и скромен. По-бързият обаче е Венков, той е побеждавал Цветанов, който му завижда. Олимпийците потеглят с влак. На границата отварят куфарите за проверка. Цветанов наднича в багажа на Венков и съзира гуменките му.

Дяволска мисъл

светва в главата

на завистника

"Много са стари, ще ни изложат пред света!", отбелязва Сашо, грабва обувките и ги изхвърля през прозореца. Щом пристигнат, ще му купи нови, обещава спортният Салиери. В Париж обаче Цветанов екипира само себе си, а на Венков казва да бяга с терлици, защото са по-леки и удобни от гуменетките.

В дисциплината 10 000 метра двамата излизат на стадион "Коломб" и стъпват на пистата, покрита с кълцан кокс. По тогавашните стандарти това е най-добрата настилка. "Бях обул терлиците от майка ми - разказва Венков - и понеже ми бяха доста широки, завързах ги здраво с канапа, нанизан на отвора. Първоначално мислех да бягам бос, но в съблекалнята не видях нито един бос състезател и ме досрамя."

"Освен Цветанов с гуменки имаше още няколко души, а останалите бяха с нови шпайкове. Много мъчно ми стана, като ги гледах. Мислех си - толкова ли скъпо щяха да струват на държавата едни шпайкове?", тюхка се терличеният маратонец.

Съдията дава сигнал и състезателите хукват да гонят славата.

25 обиколки трябва

да навъртят

до финала

Васил Венков си спомня: "Правехме вече четвърта обиколка, когато бях успял да заема седмо място. Цветанов не видях къде е, защото назад имаше компактна маса бегачи и вероятно той се намираше някъде между тях. Повече от седми не можах да се придвижа, защото отведнъж задуха силен вятър и след малко се изсипа пороен дъжд."

Метеорологическата обстановка рязко влошава положението на Васко. Терлиците му започват да се пълнят с вода и сгурия. "Постепенно водата се изцеждаше, но сгурията оставаше - описва мъките си бегачът. - Тежината на терлиците ми се увеличи до такава степен, че бягането ми стана невъзможно, а да не говорим за острите частици. Болката стана вече нетърпима, та реших, каквото и да става - дали някой ще се смее, или не, да хвърля терлиците."

Васко пробва да отвърже канапа, но той е попил влага и се е затегнал. "Намирах се в страшен капан - продължава разказа си страдалецът. - Единственото, което ми оставаше, бе да се навеждам и от време на време да изхвърлям с пръсти сгурията от терлиците. При всяко навеждане обаче губех ценно време и бегачите зад мене постепенно ме задминаваха, докато разбрах, че съм останал предпоследен. Зад мене беше само един индус, с коса като на жена, завързана в кок на темето. Цветанов също отдавна ме беше задминал."

На деветнадесетата обиколка Венков

най-сетне успява

да се отърве

от кошмарните пранги

Като волна птица литва напред, за да навакса загубеното. До финиша успява да изпревари около 30 състезатели. Класира се 13-ти. Цветанов е на крачка пред него, благодарение на гуменките той взема 12-то място.

След състезанието френският президент Гастон Думерг се среща с Васил Венков. Стиска му десницата и казва: "Малък господине, наблюдавах вашето бягане и вашите невероятни усилия и това ме накара да ви видя по-отблизо. Вие бягахте така, както някога са бягали първите олимпийци в древна Гърция. Вие ни доставихте това удоволствие да се пренесем в ония стари времена, когато са започнали първите олимпийски състезания."

Думерг декорира гърдите на българина с възпоменателен медал и го кани на прием в Елисейския дворец. "Все пак, изглежда, че не съм се представил толкова лошо, щом президентът на републиката ми оказа внимание", заключава героят на терличения бяг Васил Венков.