Българин обучава доброволци за украинската гвардия

От април досега българинът Калин Димитров 4 пъти пътува до размирна Украйна. Първия път - от любопитство, а след това с конкретни идеи за подготовката на украинската национална гвардия - аналог на нашата жандармерия. Крайната цел на съвместната работа с украинците е изграждане на съвременен център за обучение на специалисти, както и на доброволци, които не са минали през местната казарма, пише 24 часа.

Калин е 39-годишен, от 20 г. се занимава с оръжия и боеприпаси. Завършил е Школа за запасни офицери, но макар че не е професионален военен, си е извоювал авторитет на ходеща оръжейна енциклопедия

"За щастие успях да превърна хобито си в професия", коментира Димитров. Покрай работата си участва в доста военни тренировки и курсове, а някои води сам. Минава през инструктор, военен супервайзър и главен (мастър) инструктор за България на тренировките с маркиращи боеприпаси. Освен от оръжейни системи започва да се интересува и от съвременна тактика и модерни методики за обучение на бойците. Все пак оръжието е само част от системата и ако човек не познава съвременната тактика, всичките знания по материалната част са безсмислени.

А контактът с Киев станал съвсем случайно в интернет. След събитията на Майдана в началото на годината Калин започнал редовно да следи по-големите украински сайтове. Така се запознал с Юрий Бутусов, главен редактор на един от най-влиятелните украински сайтове - Цензор.НЕТ. След като разбрал от какво имат нужда, им пратил събирани от него с години методически указания и наставления за военно обучение и тактика. Бутусов бил във възторг и веднага го поканил на място да се запознае с обстановката. Калин изобщо не се колебал и в края на април взел първия самолет за Киев. Платил си билета сам, а като пристигнал, обяснил на домакините си, че няма да откаже тяхното гостоприемство, но пари няма да приеме дори да му предлагат

Бутусов предложил да отидат до Днепропетровск, който по това време практически представлявал предната линия на проукраинските сили. Там българинът станал свидетел на сформирането на един от първите доброволчески батальони - "Днепър", наблюдавал и подбора на кадри за останалите батальони от териториалната самоотбрана. Хаосът бил невероятен. От 1200-2000 доброволци едва 80-100 притежавали военна подготовка. Другите или не били служили в армията, или като студенти били минали само през т.нар. военни катедри. Снабдяването с оръжие било оставено на въображението на хората - някои си носели свое лично, повечето нямали нищо.

Липсвали и единни униформи - всеки се обличал както намери. При първото пътуване Калин се запознал с Генадий Корбан, Борис Филатов и Светослав Олейник- хората, които в Украйна движат нещата от името на украинския милиардер Игор Коломойски. Богаташът патриот живее в Швейцария и от време на време прелита с частния си самолет до родината. Той регулярно отпускал пари за екипировка и снаряжение, но за обучението на хората били нужни инструктори. Как обаче да ги наемеш, като изобщо ги няма?!

Първото пътуване на Калин траяло десетина дни. В края на май получил официална покана за второ пътуване лично от министъра на вътрешните работи Арсен Аваков. Не се колебал и веднага пуснал нова молба за отпуск. Завели го директно в Центъра за обучение на националната гвардия "Новые Петровци" край Киев. Там видял с очите си колко неефективно е обучението на доброволците. Дал препоръки, но разбрал, че и това пътуване няма да е последно.

Освен с вътрешния министър и неговите съветници Димитров се запознал и със Семьон Семьонченко - командир на батальон "Донбас", който вече е депутат. Запознат е и с повечето батальони, като "Азов" - единствения, който приема в своите редове и чужденци, както и с отрядите на ДУК (Доброволчески украински корпус) на т.нар Правый (Десен) сектор.

Калин с усмивка споделя, че обикновено тръгва за Украйна с пълен сак и се връща почти без багаж

Всеки път раздава голяма част от екипировката си - дрехи, тактически очила и ръкавици, както и багажни системи. Това са все неща, които мъчно се намират в Украйна. За него не е проблем да си ги поръча по интернет или купи в българските магазини, докато за приятелите му от Киев и Днепропетровск това било практически невъзможно.

Третото пътуване - през август, организирал почти сам, като мислел да пообиколи Украйна като турист. Но кацнал в Днепропетровск и там си и останал - вместо на екскурзия се оказал наблюдател на драмата в Иловайск и обграждането на батальон "Донбас". По време на третото му посещение интересът вече бил директен - от страна на националната гвардия и МВР на Украйна го попитали може ли да доведе със себе си още български инструктори и с тях да изградят програма за обучение. Настоявали за българи първо, защото се убедили в техния професионализъм, и второ, заради липсата на езикова бариера. Българите от по-старото поколение владеят руски, а голяма част от тях - и английски.

Само след месец - през втората половина на септември, Калин Димитров пристигнал отново в Украйна за пилотен курс в Националната академия на гвардията в Харков.

На базата на видяното в Украйна Димитров убедено твърди, че качествените български военни инструктори не са един или двама и са истинско национално богатство

Според него у нас има уникални кадри, но, за съжаление, малцина от тях използват знанията и уменията си по предназначение. Едни пътуват по чужди кораби, вербувани от международни фирми за борба с пиратството, а други изкарват по някой месец в горещи точки на света, наети от охранителни компании. Като военни инструктори обаче работели малцина.

Трите седмици на четвъртото посещение минали в Харков. Там директно бистрили концепцията за изграждане на съвременен център за подготовка на националната гвардия на Украйна, в който да работят и български инструктори.

Веднъж приятел от махалата го попитал дали помага на украинците, защото мрази руснаците. Калин реагирал, че само глупак може да мрази цели народи, още повече когато е израснал с произведенията на титани като Пушкин и Лермонтов, Некрасов и Достоевски. Ако нещо не му се нрави - това не е руската нация, а имперската политика на Путин.