Богдана Карадочева и Стефан Димитров изгубиха делото за над 514 хил. лв. срещу хотелиери 

 
 
Богдана Карадочева и Стефан Димитров окончателно търпят провал в дело, по което са били измамени със съсобственост в хотел в Слънчев бряг. 

Това става ясно от съобщение на ВКС, като решението на последната инстанция, естествено, е окончателно. 

Семейството известни естрадни изпълнители е подало иск срещу двама души - някои си Златка Миткова и Атанас Митков по обвинението за измама. 

Карадочева и Димитров твърдят, че Митков ги е измамили с 300 000 долара. През лятото на 1999 г. хотелиерът им предложил да се включат заедно с него в приватизацията на хотел "Зефир" в Слънчев бряг. Те се познавали с него още от 1992 г., тъй като отсядали в един от хотелите му в Слънчев бряг и му имали доверие. В общата компания често се включвали Лили Иванова и Васил Найденов. 

Артистичното семейство наброило на хотелиера Атанас Митков 300 000 долара, а той обещал, че след като придобие хотела, ще ги впише като равноправни съдружници в него. На 23 септември 1999 г. Агенцията по приватизацията продава "Зефир" на ЕТ „Атанас Митков“ за 500 000 долара. Той плаща първоначална вноска от 150 000 долара, а после изплаща цялата сума. Но и до ден-днешен не е вписал Богдана и Стефан като съсобственици, гласи кратката версия на казуса. 

Още софийският районен съд през 2016 г. обаче оправдава двамата подсъдими. 

Казусът веднъж се превърта през СГС, той отново оправдава Миткови, но с решение на Апелативния съд делото се връща на Градския за ново разглеждане. 

Така през 2021 г. СГС излиза с ново решение - като напълно отменя оправдателната присъда и прекратяванаказателното производство, защото е изтекла абсолютната давност. 

Певицата и известният композитор обаче продължават да настояват, че са били държани в 8-годишно заблуждение, че ще станат съсобственици на хотел "Зефир" и така, преследвайки имотна облага, отсрещната страна им е причинила вреда в особено големи размери - 514 720 лв., налагащо квалифициране на измамата като "особено тежък случай". 

ВКС приема, че правилно СГС е приложил закона, който го задължава при изтичане на срока на абсолютната погасителна давност да отмени първоинстанционната присъда и да прекрати наказателното производство, като единственото условие е - да е изтекъл определен период от време. 

Ако продължаваното престъпение, т. е. - периода, в който са поддържали заблуждението у "инвеститорите", е от 1999 г. до 2007 г., наказателното преследване за това деяние се изключва след изтичане на срок от 15 години от довършването му. 

Върховните съдии посочват и някои от причините, които са довели до тази развръзка: 

- здравословното състояние на един от подсъдимите, но и 

- късното внасяне на обвинението от страна на прокуратурата за разглеждане в съда, както и 

- историята се бави и заради пропуск на първия съдебен състав на СГС да констатира, че спрямо негов член съществува основателно съмнение за отвод - трябвало е въпросният член да се отведе, защото е участвал преди това и в разследването. Така делото би било застрашено да се произнесе по него "незаконен състав". 

И въпреки, че държавното обвинение е описало объркано и неясно към коя дата приключва прстъплението,... 

„... Към 31. 12. 2022 г. срокът на давността за наказателно преследване е изтекъл, поради което, при изричното искане на подсъдимите за прекратяването на наказателното производство, по-нататъшното му разглеждане и решаване е недопустимо", категорични са върховните съдии. 

Ето и съобщението от пресслужбата на ВКС в оригинал: 

ВКС потвърди решението на СГС, с което поради изтекла давност е прекратено делото срещу Златка и Атанас Миткови по обвинение, че са поддържали у Богдана К. и Стефан Д. заблуждение, че ще станат съсобственици на хотел в к. к. „Слънчев бряг“ 

С Решение № 249/06. 07. 2023 г. по наказателно дело № 433/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Софийския градски съд (СГС) по в. н. о. х. д. № 5116/2021 г. Решението не подлежи на обжалване. 

Делото е образувано по касационна жалба на частните обвинители Богдана К. и Стефан Д. срещу решението на СГС, с което е отменена присъдата по н. о. х. д. № 20079/2016 г. на Софийския районен съд (СРС) и е прекратено наказателното производство срещу Златка Миткова и Атанас Митков по обвинението за измама. 

Делото е разгледано от СГС повторно след постановените от Софийския апелативен съд възобновяване и отмяна на предходното въззивно решение на СГС, с което е потвърдена присъдата на СРС за оправдаване на Златка Миткова и Атанас Митков по обвинението, че са поддържали у пострадалите 8-годишно заблуждение, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир“ в к. к. „Слънчев бряг“ и така, преследвайки имотна облага, са им причинили вреда в особено големи размери (514 720 лв.), налагащо квалифициране на измамата като „особено тежък случай“. 

Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Развитите в нея доводи не почиват на закона – разпоредбата на чл. 334, т. 4 от НПК задължава въззивния съд при изтичане на срока на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване да отмени първоинстанционната присъда и да прекрати наказателното производство, като за упражняването на това правомощие е достатъчно единствено наличието на една предпоставка с материално-правен характер – изтекъл определен период от време. Забавянето на производството се дължи не само на причини, произтичащи от здравословното състояние на един от подсъдимите, но също така и поради късното внасяне на обвинението за разглеждане в съдебно производство, както и в пропуска на първия съдебен състав на СГС да констатира, че спрямо негов член съществува основателно съмнение за обстоятелствата по чл. 29, ал. 2 от НПК и невъзможността му да участва в този съдебен състав поради опасността по делото да се произнесе „незаконен състав“. Според върховните съдии е спорно дали забавянето на производството с произнасянето на въззивното решение след изтичане на давностния срок и след изтичане на инструктивните срокове представлява процесуално нарушение, доколкото сроковете за изготвяне на съдебни актове са всякога с инструктивен характер. Същественото е, че дори и да се сподели тезата за естеството на коментираното действие на съдията по изготвяне на въззивното решение, то не може нито да бъде поправено, нито да бъде отстранено при евентуалната отмяна на съдебния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. 

Съдебният състав на ВКС констатира, че въззивният съд правилно е приложил института на давността, като е спазил процесуалните изисквания – подсъдимите ясно и недвусмислено са изразили становище, че желаят производството да се прекрати поради изтекла давност, което потвърждават и в изявленията си пред касационния съд. Установено е, че подсъдимите са били предадени на съд за продължавано престъпление, извършено в периода от месец юли 1999 г. до 2007 г. Без съмнение, давностният срок за наказателно преследване започва да тече от датата на довършване на престъплението, а при продължаваните престъпления – от датата на последното включено в него деяние. Санкцията на престъплението по чл. 211, пр. 1 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години. Независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване за това деяние се изключва след изтичане на срок от 15 години от довършването му. „Следователно към 31. 12. 2022 г. срокът на давността за наказателно преследване е изтекъл, поради което, при изричното искане на подсъдимите за прекратяването на наказателното производство, по-нататъшното му разглеждане и решаване е недопустимо“, категорични са върховните съдии. Независимо от споровете, произтичащи от неясно формулираното обвинение за крайния момент на довършване на престъплението, относно това от кой момент започва да тече давностният срок, той е изтекъл и към най-късната възможна дата – 31. 12. 2022 г., както правилно е приел и въззивният съд. травел нюз