4.5.1903 г.: В сражение с турците загива лидерът на ВМОРО Гоце Делчев

На 4 май 1903 г. в сражение с турския аскер в с. Баница (сега в Гърция) загива лидерът на ВМОРО Гоце Делчев с още четирима четници.Предходни събития

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста, намиращ се на железопътната линия Солун - Одрин. Разрушени са железопътен мост на река Ангиста и тунел, прекъснати са телеграфните връзки по линията Цариград - Солун. Тази акция е първият опит да се внесе нов анархотерористичен елемент в тактиката на ВМОРО, като целта е да се засегнат инвестициите на западните държави в Османската империя, а чрез тях да предизвика интереса им към разрешаване на македонския въпрос.

След много дискусии, ВМОРО решава да започне въоръжено въстание. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Даме Груев. Двамата отчитат, че след като решението вече е взето (без да е консултирано с тях двамата) и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение.

Битката

На 3 май 1903 г., на път за среща с водачите на революционния окръг в Сяр четата и Делчев решават да пренощуват в село Баница, Серско. На следващата сутрин те изненадващо са обкръжени от потеря, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити.

Тефиков е съвипускник на Делчев от военното училище в София. Тъй като не се изявявал като добър стрелец, Делчев и Борис Дрангов стреляли на изпита по стрелба и в неговата мишена, за да не го откомандироват. Затова не са никак странни свидетелства на очевидци на турската акция в Баница, че Тефиков сигнализира за приближаването на потерята със стрелба. Това предупреждение обаче не е разбрано от четата.

Делчев решава незабавно да напуснат селото, за да го спасят от опожаряване. По негов знак четата прави опит да се оттегли незабелязано към спасителните склонове на планината.

„Тогава наскоро беше издадено от Цариград секретно разпореждане да се унищожава всяко село, в което се намери революционна чета. Така бяха изгорени селата Балдево (Неврокопско), Карбинци (Щипско), Смърдеш (Костурско) и още някои. Гоце поисква да излезе вън от Баница, преди да бъде запалена, дано по тоя начин я спаси. И затова, наместо да причака нощния мрак укрепен в каменна къща и тогава да се втурне върху турските редове, той заповядва на момчетата да бъдат готови за излазяне след него. С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда малката си дружина срещу неприятеля. Обаче подир минута обсадителите изсипват с викове върху тях градушка от няколкостотин куршума.” (Пейо Яворов)

Делчев е улучен от куршум, изстрелян при залповата стрелба на турските войници. Останалите живи влизат в една плевня, откъдето яростно се отбраняват.

След 15-часово сражение, от четата на Делчев загиват Димитър Гущанов, Евстати Арнаутчето, Стефчо Търлишянчето от Търлис и Консулата от Волак, а Георги Савеклията от Савек е тежко ранен и заловен от турците. Оцелелите четници успяват да се измъкнат от горящото село.

Тленните останки на Гоце Делчев

След като Тефиков забранява на хората си да не се гаврят с труповете на Делчев и неговите четници, останките им за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт, след което те са погребани в общ гроб в лобното им място село Баница.

Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков и до 1946 г. се пазят в урна в „Илинденската организация.

По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен. На 3 май 1943 г., върху общ гроб в окрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: "В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката-родина България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово - войвода. Стефан Духов от с. Търлис - четник; Стоян Захариев от с. Баница - революционер; Димитър Палянков от с. Броди - революционер. Заветът им бе - Свобода или смърт!”

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от СФР Югославия и директен натиск от страна на СССР, БКП предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата културна автономия на Пиринска Македония. Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „... един българин без значение за освободителните борби“, костите са приети от македонската държава и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас, където са и днес.“

След 1948 г. България постепенно се връща към старата си теза, че македонците са българи, но вече е прекалено късно, тъй като в Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой, като същевременно и днес в Скопие (днешна Република Македония) се внушава, че Гоце Делчев е македонец и че е убит не без политическата намеса на България. Впрочем костите на войводата са в град, който той никога не е посещавал (Скопие) и служат за кауза, която Делчев никога не е изповядвал.

Последици

Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците му и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. За кратко организацията се съвзема от смъртта на Делчев, когато неин лидер става Даме Груев, който организира конгрес на ВМОРО в Рилския манастир през 1905 г., за да се изясни бъдещето на ВМОРО.

След като Груев също е убит от турска потеря през 1906 г., се стига до окончателно разцепление в ВМОРО и настъпват години на разкол и междуособни борби, в които братоубийствата между левите и десните крила на ВМОРО бележат цялата по-нататъшна история на движението за освобождение на Македония и по-късната поява на ВМРО (наследник на ВМОРО) през 1919 г. под лидерството на Тодор Александров.

ВМРО влиза в задочни конфликти с български правителства, участва косвено в Деветоюнския преврат и в потушаването на Септемврийското въстание, а след обявяването на прокомунистическия Майски манифест ВМРО губи част от доверието към себе си в България и Западна Европа.

Организацията търпи разцепление в собствените си редици, в следствие на което ръководителят ѝ Тодор Александров е убит през 1924 г. Самата ВМРО е забранена през 1934 г. след като е постоянно разкъсвана от междуособици и вътрешни борби, също като нейния предшественик ВМОРО след убийствата на Гоце Делчев и Даме Груев.

Село Баница след Междусъюзническата война

През Междусъюзническата война от 1913 г. родният град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място село Баница са опожарени от гръцката армия, населението им е избито или прогонено в България, а самото село Баница е присъединено към Гърция и през 1922 г. е прекръстено на "Карие".

Днес селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната над селото през 1883 г. на която ясно личи надпис на български език с името на строителя ѝ „Мастора Георги Диму[в] Жилюв“.

Запазена е също източната стена на църквата, на която се различават ясно останки от стенописите. До олтара на църквата е бил разположен първият гроб на Гоце Делчев от 1906 до 1917 г. По българска инициатива и с разрешението на гръцките власти през юли 2013 г. е поставена паметна плоча на лобното място на Гоце Делчев./Блиц