10 версии защо e заловен Левски

Hай-спорният епизод в българската история е залавянето на Васил Левски на Коледа преди 142 г. Как така този Апостол на свободата и демон на три империи (Турска, Руска и Австро-Унгарска) се е оставил да го заловят безславно?

Колкото повече време минава от онзи фатален ден, толкова по-фантастични и произволни стават интерпретациите на случилото се тогава. А какво се смята за доказано, че се е случило?

На 26 декември 1872 г. следобед Левски поема пеша от Ловеч за Търново. С него е Никола Цвятков на кон, в чийто самар е зашит комитетският архив, пише "24 часа". Двамата се натъкват на конен патрул на Пази мост. Левски казва на заптиетата, че отива да нагледа лозето си. Кривва към лозята и след около 3 км се връща на пътя при Гьола в местността Гешовският въртоп, където го чака Никола. Двамата стигат до хана в Къкрина по тъмно. Заловени са в него от потеря, в която участва едното заптие от моста.

След Освобождението се утвърждава мнение, че тогава Левски е станал жертва на предателство. В този случай срещата на Пази мост няма значение за съдбата на Левски - някой в Ловеч е издал, че той ще преспи в Къкринския хан. Но за онези, които отричат предателството, тази среща е непресъхващ извор на вдъхновение.

Ето кратък преглед на техните интерпретации с цел да изкарат, че за залавянето Левски си е виновен сам. Общото между всички тях е, че няма как да оставят образа на Апостола неопетнен. Другото общо е, че се изграждат с анахронична далновидност - описват залавянето по такъв начин, че да оборят версията за предателството, сякаш тя е била налична още в онзи момент:

1. Необразованост

На Левски му липсвала школовката да прави конспирации, която дават разузнавателните отдели в руската или в австрийската военна академия. Той подценил модернизираната междувременно турска полиция и направил 3 фатални грешки: появил се в обхванат от арести район; отишъл лично да прибере архива, а тази работа можел да свърши някой с по-малък ранг; отседнал да нощува в хан, а хановете в оная нощ били претърсвани наред.

Всъщност Левски е имал военна подготовка от двете легии и е бил с несравнимо по-голям боен и конспиративен опит от заловилите го заптиета. Арестите в района на Ловеч са престанали 2 месеца по-рано. Никой друг хан в онази нощ не е бил претърсван. След Пази мост по пътя е имало два хана, в Къкрина - също два, а в Горно Павликене - един. Но в това село попът и първенците вече са отказали на Левски да създават комитет и той не е имал явка там. Няма данни за претърсвания в онези дни на селото и на колибите в лозята. Другите села наоколо били турски и в тях българите не замръквали.

2. Самонадеяност

Левски проявил небрежност и било цяло чудо, че не е заловен още на Пази мост. Толкова се бил одързостил от чувството си за безнаказаност и превъзходство, че казал на заптието Хасан Али чауш: “Не ме ли познаваш? Аз съм дякона Левски”. Фатално сбъркал, като казал, че отива да работи на лозето. Заптиетата знаели, че никой християнин не работи на Коледа.

Всъщност Левски не носел мотика и не казва, че отива да копае, а че ще нагледа колко тор са стоварили кираджиите. Той умело контрира въпроса на заптието кой е с насрещен въпрос: “Не ме ли познаваш? Аз те познавам. От Ловеч съм”. Това му дава психологическо предимство. Човекът срещу него е ловко подведен да мисли, че наистина са се виждали, и се мъчи да си спомни кога и къде. Явно този трик успява, защото Левски е оставен да се отдалечи спокойно.

3. Небрежност

Левски проявил небрежност, понеже се навел да пие вода от една чешма до моста и дръжката на пищова в пояса му се открила. Заптиетата я видели и разбрали, че е комита. Но при изравнени сили - двама на двама, не посмели да пристъпят към арест. Препуснали към Ловеч, докладвали в конака и потерята потеглила.

Всъщност чешмата, от която Левски пие, е на почти 50 м встрани от моста. От такова разстояние е невъзможно да се различи дръжка на пищов, дори и да се е подала от пояса му.

4. Лош акцент

Левски бил облечен по турски, но не успял да заблуди заптиетата, че е турчин. По акцента му те усетили, че е предрешен българин, т.е. комита. Така компрометирал легендата и дегизировката си.

Тази версия се дължи на невежество. Погрешно се тълкува изразът “облечен по турски”. По онова време “по турски” са се обличали не само турците. Всъщност мъжкото обличане е било два вида: - “по турски”, тоест с потури, антерия, пояс и калцуни или навуща; и “по европейски”, тоест с панталон, риза, вратовръзка, сако и чепици. Разбира се, за праводоподобие на легендата му Левски е трябвало да бъде във вехти селски дрехи. Николай Хайтов е изследвал подробно какви. Потури с късо дъно (бир бочук гьотлъ) и антерия в тъмночервен цвят (вишне гуру), пояс, калцуни от бяла аба, които обвиват стъпалото и крака до коляното, и япанджак (ямурлук). Освен това Хасан Али чауш не е турчин, а помак и няма защо разговорът да е бил на турски. Но дори да са говорили на турски, Левски е нямал причина да се преструва на турчин или арнаутин. Заптиетата на моста са били наясно, че и двамата пътници са българи. Затова питат Николчо дали се познават. Той отрича.

5. Отчаяние

Левски дотолкова се бил отчаял от разгрома на комитетската мрежа, издадена от Димитър Общи, че го обзело безразличие за собствената му съдба и станал нехаен. Давал си сметка, че го издирват и е въпрос на време да го заловят. Чувството на обреченост и фрустрацията от пропадналото дело притъпили бдителността му и той не забелязал, че заптиетата гледат подире му.

Видели как излиза на пътя, преценили, че ще нощува в Къкрина, отишли там и го заловили.

За душевното състояние на Левски може да се фантазира съвсем свободно. Няма риск от оборване с факти. Но дали тогава е имало видимост от Пази мост до Гьола - това може да се провери. И в края на 2012 г. екип от топографи го направи по идея на в. “168 часа”.

Срещата със заптиетата е на мост, а всеки шофьор знае, че мостовете са най-ниските точки на пътищата. Реките под тях са оси на водосборни зони, така че от всеки мост и в двете посоки на пътя има баири, които ограничават видимостта. До колко? На Пази мост - до 514 метра в посока към Гьола според нивелационния профил на местността. Една седловина пречи да се види оттатък. Трябвало е конете на заптиетата да са високи 32 м, за да могат ездачите им да надникнат от моста отвъд седловината.

6. Проследяване

Хасан Али чауш се усъмнил в Левски и пратил другото заптие по петите му да види наистина ли отива на лозе. Онзи се прокрадвал след Апостола цял час, видял го как отива при Гьола и се върнал да каже на чауша. Така се сетили къде да завардят Левски.

Никой от споделящите тази версия не е бил на моста. Повечето узнаха съвсем наскоро, че той още съществува. Не знаят и къде е бил Гьола, който сега е пресушен. Най-драстична е грешката на проф. Димитър Панчовски. В книгата си “Последните дни на Васил Левски” той твърди, че Пази мост е в местността Пиклин дол на километри встрани. Поне до 1987 г., а може би и до 2001 г. дори уредникът на музея в Ловеч Иван Лалев не е знаел за моста, пък камо ли каква е видимостта оттам.

Колкото до проследяването на Левски, дори при максимална пъргавост на заптието и минимална бдителност на Левски то е невъзможно заради бързо спускащия се мрак в онзи зимен ден.

7. Малко муниции

Левски имал 6 патрона. Ако се бил запасил с повече боеприпаси, можел да води бой от ханчето, без да се налага да изскача на открито и да се излага на прицел.

Оръжието на Левски е австрийски “Гасер 16671”, производство 1870 г. - хубав, голям револвер с дълга цев и барабан с шест гнезда за патроните. Набавен му е от Христо Иванов-Големия и се пази във Военноисторическия музей в София. Но при залавянето гасерът не е у него. Левски е носел друг револвер, а за да си пробие път извън хана, взема и пищова на ханджията Христо Цонев. Стреля едновременно с двата от един прозорец и изскача от вратичката на обора в задната част на хана. Там е обстрелян, куршум облизва костта над ухото, турците се нахвърлят, порязват дълбоко с нож същото ухо, повалят Левски и го връзват.

Само човек, който не е стрелял с револвер, но пък е гледал много уестърни, може да припише на Левски недостиг на боеприпаси. Оръжие с къса цев не става за водене на бой, нужна е пушка. С револвер може да се улучи човек на 10-20, нека да са 40 м, но само при дневна светлина, неподвижна мишена, опора на ръката и с “пристрелване”, т.е. след един-два изстрела за въвеждане на корекции в стрелбата. Ако нищо такова не е налице, ти остава само да се казваш Клинт Истууд. Дори да е носел две сандъчета с патрони, Левски нямало да оцелее под огъня на 10-15 пушки, камо ли да избие заптиетата.

8. Тероризъм

През 1871 г. Левски осъзнал, че членският внос не пълни касата на организацията му. Парите едва стигали да се поддържа тайната поща. За да набави оръжие за въстанието, той прибягнал до революционен терор. Почнал да праща заплашителни писма на чорбаджии, организирал и сам участвал в изнудвания, обири, грабежи и убийства.

Така след година Левски се превърнал от светла личност в бос на бандитска групировка, убиец, терорист и рекетьор. Тази промяна фатално предопределила и ускорила края му, тъй като народът се уплашил и съратниците му ужасени го изоставяли един след друг. А и той се отчуждил от другите, ставал все по-радикален и придобил психиката на атентатор. Заради нея се бил хвърлил право срещу дулата на заптиетата в Къкрина. Действал като камикадзе

9. Подмяна с двойник

На 16 декември 1872 г. европейските консули били уведомени, че Левски е заловен в Хърсово при опит да премине в Румъния и е откаран в София. Но това било дезинформация, тъй като заловеният е турчин на име Осман.

Нейната цел е в Ловеч да се яви двойник на Левски, който да бъде “заловен” в Къкрина, така че поп Кръстьо далновидно да бъде накиснат за предател на Апостола. Инструктирали двойника да избягва попа в Ловеч, да не би той да забележи подмяната. Операцията била дело на австрийското разузнаване и я координирал австро-унгарският консул в Русе Оскар Мотлонг.

10. Левски не е Левски

Роденият на 18 юли 1837 г. в Карлово Васил Кунчев не бил Васил Левски. Истинският Левски бил роден през 1848 г. и е връстник на Христо Ботев. Двамата Василовци са се познавали, взаимно са се представяли един за друг. В Къкрина е заловен по-големият и му приписват подвизите на по-малкия. Той упорито отричал, но го обесват и адашът му благоразумно изчезнал.