Заловеният пиян дрогиран зад волана в Банско актьор Я. Бахаров, атакува във ВАС наредбата, по която се определя употребата на наркотици

Актьорът Явор Бахаров иска от Върховния административен съд (ВАС) да отмени осем текста от наредбата, по която се установява употребата на алкохол и наркотици. Преди два месеца районният съд в Разлог осъди Бахаров ефективно на една година затвор и му отне шофьорската книжка, след като на 8 февруари тази година полицаи го бяха заловили в Банско да кара криволичейки, под влияние на алкохол и наркотици.

С това дело актьорът, чрез защитника си Любомир Таков, мотивира пред ВАС и правния си интерес да оспори текстовете от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От години в практиката на съдилищата има противоречия, свързани с доказването на употребата на наркотици при шофирането и специално на влиянието им върху шофьора.

Проблемът е и заради много по-общия текст в Наказателния кодекс (НК), по който са подвеждани под отговорност шофьорите, употребили наркотици. Според чл. 343б пияните шофьори носят наказателна отговорност, ако концентрацията на алкохол в кръвта им е над 1,2 промила и е установена по надлежния ред, пише сайтът Lex.bg. За употребата на наркотици обаче няма въведена долна граница, нито надлежен ред, по който се установява.

Така едни съдии приемат, че за доказването на употребата на наркотици няма предвиден ред и ограничения, но пък други препращат към наредбата. Освен това има противоречива практика и за това дали за съставомерността на деянието е необходимо деецът да е бил повлиян от наркотиците.

Преди година и депутати предложиха промени в НК в тази насока, но те така и не бяха приети, а и тогава Върховният касационен съд призова да не се бърза с промените, защото и те крият опасности. Причината е, че и наредбата не решава проблема, тъй като няма точни критерии при тестовете, при които да се разграничава употребата на наркотици от метаболити на някои разрешени за употреба лекарства.

Така, в най-добрия за обвиняемия или подсъдимия случай, съдиите изискват доказването на употребата на наркотици да е по предвидения в наредбата ред, но пък той също крие много неясноти.

Лабораториите не са акредитирани

Основен акцент в жалбата на Бахаров пред ВАС е, че трябва да бъде отменен изцяло чл. 20 от наредбата, в който са изброени лабораториите за изследване на проби от кръв и урина. Те твърдят, че са направили проучване, което показва, че нито една от лабораториите няма акредитация за тази си дейност.

Изискването да бъдат акредитирани произтича от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. Самата акредитация трябва да се извърши от изпълнителната агенция „Българска служба по акредитация“.

Според Бахаров най-често изследванията се извършват от неакредитираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА или други по-малки лаборатории в страната, които също са без акредитации. В жалбата се казва, че липсата на акредитация на тези лаборатории неимоверно нарушава правото на защита и на справедлив процес на обвиняемите и подсъдимите. Актьорът и защитата му напомнят, че както гражданските съдилища изискват акредитация при събиране на доказателства за качество на положена пътна настилка, за годност на хранителни добавки и др., така би следвало да се изисква акредитация и тези, които изследват проби за употребата на наркотици.

„Компрометираността на взетите, съхранявани и изследвани от неакредитирани лаборатории проби, които служат като основа на обвинението, от своя страна би довела до невалидност на предявеното обвинение, което може да се окачестви като правен non sense“, се казва в жалбата до съда.

Липса на референтни стойности

Другият съществен момент в нея е възражението срещу неравното третиране при търсене на наказателна отговорност от пияни и от дрогирани шофьори, тъй като за употребилите наркотици няма въведена долна граница, под която те да не биват преследвани от закона. Това обаче не произтича от наредбата, а от Наказателния кодекс, който в чл. 343б, не предвижда допустима употреба на дрога зад волана.

Защитникът на Бахаров настоява също, че трябва безспорно и несъмнено да бъде доказано, че приемът на наркотици е довел и до промяна в съзнанието или поведението му, които са го направили и опасен за движението.

„Казано по друг начин, не е достатъчно само да се установят следи от наркотични вещества в кръвта на водача или в издишания от него въздух, необходимо е поведението му да е повлияно от техния прием, а това следва да се установи с допустимите от НПК доказателствени средства. Това от своя страна значи да има законово предвидени референтни стойности, в които да се счита, че деецът е бил повлиян и това нещо се е отразило на възприятията му и поведението или действието на наркотичните вещество, макар и открито в организма му, отдавна да е отминало, и това по никакъв начин да не се отразява на неговото поведение“, пише адвокат Таков .

Според него с различното третиране на пияни и дрогирани шофьори е нарушен и т. нар. „дух на закона“, тъй като и двете престъпления са описани в един член на НК, което сочи, че трябва да следват и еднаква логика на законодателя.

„По този начин се създава една законодателна дискриминация при сравнение на идентични случаи – управление на МПС след употреба на алкохол и след употреба на наркотици“, казва адвокат Таков.

Той твърди, че и в страните от ЕС има подходи или на нулев толеранс към двата вида престъпления, при който обаче са декриминализирани и се наказват само с глоби, или пък са въведени стойности, над които деянието е престъпление, а при по-ниски граници се наказва само с глоби.

Адвокатът на Бахаров отбелязва още, че мерната единица, в която се измерва наличието на метаболити от наркотици в кръвта е в съотношение 1:100 000, а не както при алкохола 1:1 000.

„Улавят се метаболити в много по-ниски нива, а толерантността е нулева, макар един такъв водач по никакъв начин да не би представлявал опасност за останалите участници в движението“, подчертава защитникът.

Други текстове от наредбата, които Бахаров иска да бъдат отменени, касаят температурата за съхранение на пробите (чл. 18) и различното третиране (чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал.1) на употребата на дрога и алкохол – кръвните изследвания за алкохол се извършват двукратно с указани допустими отклонения, каквито при тестовете за наркотици няма.

Делото във ВАС е образувано преди месец, а първоначално наредбата е била оспорена само от майката на мъж от Габрово, който също като Бахаров е подсъдим за шофиране след употреба на наркотици. Съдът обаче не допусна жалбата ѝ, защото прие, че тя няма правен интерес. След това обаче като жалбоподател беше конституиран синът, а жалбата му е идентична с тази на Бахаров, като и в нея основен акцент е липсата на акредитации на лабораториите, които извършват изследванията за употреба на наркотици.

Той обаче иска да бъде отменен и чл. 27, ал. 3 от наредбата, според който изследваният за наркотици може да поиска второ изследване за своя сметка в седемдневен срок от връчване н наказателното постановление или от предявяване на обвинението по чл. 343б от НК. Това право важи за една година, какъвто е срокът за съхранение на пробите.

Според мъжа от Габрово този текст нарушава правото на защита и той настоява правото на втора проба да не бъде ограничавано от срок.

„Твърдя, че законово аргументирано и целесъобразно, а също така и с оглед духа на закона и гарантиране правото на защита, не следва да има срок за такова поискване от страна на заинтересованото лице, а същото да има възможност да упражни това си право едва до приключване на производството пред компетентния съд по същество“, се казва в жалбата му.

ВАС е насрочил делото за 16 март догодина.