След 16 години: ВКС призна подсъдимите по делото за смъртта на А. Димитров – Чората за виновни, но не ги наказа

 Давността за наказателно преследване е изтекла. 

Върховният касационен съд (ВКС) окончателно сложи точкa на делото за смъртта на благоевградчанина Ангел Димитров-Чората, след като призна петимата подсъдими полицаи за виновни, но не ги наказа. Припомняме, че Чората почина при задържане в благоевградския квартал "Освобождение" на 10 ноември 2005 г., по време на акция "Респект", когато вътрешен министър беше Румен Петков.

Ето какво бе решението на въховните магистрати:

С Решение № 29/05.03.2021 г. по наказателно дело № 1202/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението на Военно-апелативния съд в частта относно прекратяването на наказателното производство поради изтекла давност за престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК, в извършването на което подсъдимите Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски са признати за виновни, както и в частта относно направените разноски по делото.

На основание чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК съдебният състав на ВКС прилага закона за давността и не наказва подсъдимите за престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК.

Съдът ги осъжда да заплатят направените разноски пред въззивната инстанция в размер на по 1501,57 лв. за всеки един от тях поотделно, както и направените разноски пред ВКС в размер на по 1898 лв. за всеки един от тях поотделно. Върховните съдии потвърждават въззивното решение в останалата му част. Решението не може да се обжалва.

Тричленният състав на ВКС приема, че петимата подсъдими са извършили непредпазливо убийство по чл. 122, ал. 1 от Наказателния кодекс чрез бездействие. То се е изразило в това, че след поставяне на белезниците на Ангел Димитров и полагането му на земята и след като той многократно е викал, че се задушава, не са предприели необходимите действия за опазване на живота му.

Нарушен е общият принцип за дължимата грижа, категорични са върховните съдии. Те приемат, че за извършеното престъпление е изтекла давността за наказателно преследване, поради което подсъдимите са признати от съда за виновни, но не са наказани.

В мотивите се казва, че след като подсъдимите са възприели виковете на пострадалия, недвусмислено насочващи към затруднение в дишането, което състояние принципно е животозастрашаващо, са били длъжни, изхождайки от общовалидното правило за полагане на дължимата грижа, да вземат всички предпазни мерки, така че да попречат на настъпването на общественоопасния резултат – смъртта на пострадалия – например да го обърнат по гръб или настрани, да го изправят и дори да му свалят белезниците. Всеки един от тях е могъл да стори това, доколкото не е имало причини от обективен характер, които да са им попречили. Именно поради тяхното противоправно бездействие е настъпил общественоопасният резултат.

Ангел Димитров-Чората

Подсъдимите са имали реална възможност да попречат на настъпването на смъртта, тъй като видно от устните разяснения на вещите лица от арбитражната експертиза пред Военно-апелативния съд, ако в първия стадий и до средата на втория стадий от асфиктичния процес на пострадалия е била дадена възможност да продиша, е било възможно смъртта да не настъпи. Изложените съображения обосновават и пряката причинно-следствена връзка между тяхното престъпно бездействие и съставомерния резултат.

Тричленният състав на ВКС подчертава, че наказателната отговорност като правна последица се свързва само с онова противоправно бездействие, което е извършено виновно.

Съдът приема, че от субективна страна деянието е извършено при втората форма на непредпазливостта – небрежност. Характерно за небрежността е липсата на конкретна представа у дееца относно възможното настъпване на общественоопасните последици, като за него обаче е било възможно да предвиди тези последици – бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Съдебният състав на ВКС приема, че подсъдимите не са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, те обаче са могли и са били длъжни да ги предвидят.

„От една страна, това е така, тъй като пострадалият многократно, в хода на целия процес по задържането му, чрез виковете си е сигнализирал за проблем с дишането, който с оглед на естеството си, в нито една ситуация не бива да бъде подценяван.

Подсъдимите не са проявили дължимата грижа и внимание в такава голяма степен, че са пренебрегнали очевидното за всеки друг в същата ситуация. Те са чули виковете на пострадалия Димитров за това, че не може да диша и са възприели особеностите на неговата фигура, а именно наднорменото тегло, т. е. те обективно са могли да възприемат със съзнанието си всички факти и обстоятелства, необходими за предвиждане на съставомерните последици, а и реално са разполагали с необходимото време (Димитров е повтарял, че не може да диша още от началото на задържането му) за протичане на онези мисловни процеси, които да доведат до предвиждане на резултата и до възможност за избор на своето поведение.

Ето защо, при подсъдимите е била налице обективна възможност за предвиждане на общественоопасните последици“, пише в решението. Тричленният състав на ВКС подчертава, че подсъдимите са полицейски служители, специално обучени в провеждането на полицейски акции по задържане на лица, преминали инструктаж относно правилата за безопасност при извършване на задържане.

Според върховните съдии подсъдимите са действали в условията на независимо съпричиняване на резултата. Всеки един от петимата е възприел виковете на пострадалия, че се задушава, както и неговото телосложение, поради което е могъл и е бил длъжен да предвиди, че след поставянето му на земята по корем и с белезници на ръцете отзад, е възможно да настъпи смърт, ако не вземе мерки за опазване живота му.

В съдебното решение се казва още, че изтекла погасителна давност по отношение на вземането на гражданските ищци не е налице. Максималните суми, до които биха могли да се уважат гражданските претенции, са 80 000 лв. за Райчо Д. и по 30 000 лв. за Анита В., Адриана Д. и за Райчо Д., тъй като с първата осъдителна присъда гражданските искове са били уважени до посочените суми, като срещу присъдата не са били подадени жалби от гражданските ищци.

Върховните съдии посочват, че Военно-апелативният съд е отчел всички обстоятелства, значими за определяне размера на обезвредата за неимуществените вреди на наследниците на починалия Ангел Димитров – неговия син, майка, баща и жената, с която той е живял на съпружески начала. „Доколкото петимата подсъдими са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК при независимо съпричиняване, законосъобразно Военно-апелативният съд е осъдил всеки един от тях, солидарно с гражданския ответник, да заплати съответната част от присъдените обезщетения на гражданските ищци“ – пише в решението на ВКС.