Поп В. Ноцков съзря застрахователна измама за 1,8 млн. долара

Българите в Чикаго, които искат църквата “Св. Иван Рилски” да мине от Американската православна църква /ОСА/ към Българската православна църква /БПЦ/, целели всъщност да подпалят сградата, за да приберат огромната застраховка от 1,8 милиона долара.

Това обяви поп Валентин Ноцков от Благоевград в заключителната фаза на процеса срещу него, който миналата седмица приключи в чикагския Daley Center. По време на продължилото два месеца дело 74-годишният свещеник, когото пресата в САЩ единодушно нарича “скандален”, на няколко пъти взривява публиката и съдебния състав с нелепи и недоказуеми твърдения, с нежеланието си да отговаря директно на зададените му въпроси и като във вица за краставицата - при всеки отговор да стига до случка, в която е участвал заедно с покойния епископ Кирил /бивш глава на българския диоцез към ОСА/.

Делото премина при изключително строги мерки за сигурност, съобщават българските медии, излизащи в Чикаго. Преди всеки разпит на отец Ноцков охраната събирала фотоапаратите на журналистите, а съдия Моше Джакобиус лично се уверявал, че присъстващите представители на български медии не записват разговорите в съдебната зала. Позволявало се единствено на съдебните художници да правят скици на съдебния състав и двете страни по делото.

За процеса Джакобиус си донесъл лаптоп, на който собственоръчно протоколирал отговорите на разпитваните и доста често подсказвал на стенографката какво е пропуснала. Освен Ноцков доста хаос внесъл и преводачът Ед Чилиян, на когото съдията непрекъснато правел забележки. Медиите в Чикаго открили, че Чилиян е бивш банкер и специалист по недвижими имоти, който имал и предишни проблеми с превода по имиграционно дело, след което за определен период от време му било забранено да практикува новия си занаят в съдебна зала. По време на процеса Чилиян затвърдил славата си на крайно неумел преводач, след като не успял да преведе на английски думата “подиграха” и се наложило на помощ да му се притече не кой да е, а самият съдия, пишат допуснатите до съдебните заседания медии. Според тях преводът е козът и на двете страни в процеса, които отсега се готвят да го използват като мотив за обжалване, ако решението на съда не е в тяхна полза.

Припомняме, че делото започна миналия ноември по жалба от 2005 г. на Георги Иванов /бивш президент на “Св. Иван Рилски” и един от най-щедрите дарители на църквата/, Крум Гърков /бивш касиер/ и още 40 българи от църковното настоятелство. През пролетта на 2005 г. Ноцков ги отстрани от ръководството на църквата, защото малко по-рано те подписаха петиция с искане да се проведе годишно отчетно-изборно събрание.

Предисторията е от 27 февруари 1996, когато Ноцков и зет му Божидар Димов основават в Чикаго църквата и канят да я освети покойния митрополит Кирил, глава на българския диоцез към ОСА. Това предопределя и съдбата на “Св. Иван Рилски”, както и мотивите за настоящото дело - според поп Божидар от самото начало църквата е под егидата на ОСА, българите в Чикаго обаче настояват тя да е под егидата на БПЦ.

Още при основаването на храма патриарсите Максим и алтернативният Пимен, при когото по-рано Ноцков служеше, реагират крайно отрицателно на вестта. Според митрополит Йосиф, който е глава на БПЦ за САЩ, Канада и Австрия, двамата свещеници са разпопени и нямат право да отслужват литургии, да кръщават и бракосъчетават. В писмо от 2 януари 1997 г. Пимен пък уточнява, че “бившият ни свещеник В. Ноцков за тежки църковни провинения многократно бе наказван с мъмрене, освобождаване от служба за неопределено време, уволнение и др. От 27 февруари 1993 г. Ноцков и Димов са уволнени от длъжност завинаги без право на църковно служение. Да не се влиза в църковно общение с горепосочените лица”.

Освен няколкото писма и изказвания БПЦ не прави нищо друго да защити собствеността си в Чикаго и така ангажиментът пада върху плещите на живеещите българи, чийто неформален водач се явява Георги Иванов.

Веднага след последните разпити на Ноцков и дъщеря му Силвия Димова преди десетина дни съдия Джакобиъс даде указания на адвокатите да се готвят за пледоарии на 14 март, което означава край на процеса.

Според ищците, ако те загубят делото, ОСА ще назначи в храма англоговорящи свещеници и в църквата “Св. Иван Рилски” вече няма да има нищо българско освен името. Като пример в полза на тезата си те дават и едно скандалното изказване на новоназначения епископ на българския диоцез в ОСА - руснакът Александър Галицин. Още преди да е встъпил в длъжност, в радио интервю Галицин обяви, че вярващите в българския диоцез на ОСА са всъщност “деца и внуци на славяни, живеещи в северна Гърция. Те всички говорят перфектно гръцки, защото не са имали право да говорят родния си език - също като кюрдите в Турция”. В същото интервю Галицин прави и още прозрения за балканската история и география - като например това, че “българският език е диалект на сръбския, който се е говорил в южната част на Югославия”. Галицин признава, че не познава в детайли цялата история на българския диоцез към ОСА и не знае колко са църквите в нея - “според мен са 15 или 16”.

Заради непреходната историческа и географска стойност на това интервю българските медии в САЩ качиха линкове към него на сайтовете си, от няколко дни откъси от култовото изказване могат да бъдат намерени и в световните социални мрежи, но до момента по този пореден скандал няма официална позиция нито от страна на българските държавни институции, нито на Светия синод.