Кметски син преби 15-г. момче, бащата грабна брадва да посече родителите на жертвата

34-годишният син на кмета на село Лъжница, община Гоце Делчев, Байрам Разманов - Баки Разманов, който е компютърен специалист и с претенции за един от най-интелигентните млади мъже, преби 15-годишния ни син Джевджет, съобщиха родителите на пострадалия Невсе и Джевджет Зърбашеви. Ето какво разказаха те за инцидента:

Отидохме в дома на кмета Разманов да искаме обяснение защо се е стигнало до жестокия побой и с какво нашият 15-годишен син е заслужил такава жестокост. Вместо като родители да се разберем и да изясним причините, Байрам Разманов грабна брадвата, а синът му, побойникът Баки - дебело желязо, и се втурнаха да ни гонят. Ако не бяхме побягнали, щяха да ни убият на улицата.

Синът ни Джевджет е с тежки контузни рани по цялото тяло, включително лицето и главата, от ритниците и силните удари, които му нанесъл Баки Разманов с помощта на кметския внук Байрам, който носи името на дядо си, кмета. Джевджет е прегледан веднага от доктора на селото, пред когото изгуби съзнание в резултат на силните болки от ударите в главата. Това наложи веднага да заведем сина си за по-обстоен преглед и лечение в болница "Иван Скендеров" в гр. Гоце Делчев. В медицинското свидетелство, издадено от личния лекар на семейството д-р Баракова, пише, че битият Джевджет от силните удари е получил сериозни травми по цялото тяло, има видими наранявания и охлузвания.

Същия ден дъщеря ми имаше рожден ден и децата се бяха събрали в едно от заведенията на селото да празнуват. Синът ми Джевджет по време на празника бил извикан от пратеници на кметския син Баки Разманов да излезе. На улицата Баки и неговият племенник Байрам пред очите на десетки жители на селото го повалили на земята и без обяснения озверели и започнали да го ритат и удрят, все едно че искат да му вземат душата. С такава радост децата чакаха рождения ден на дъщеря ни, а в крайна сметка побойниците, които години наред владеят и командват селото ни, замалко не убиха детето ни и нас самите. Причината за побоя над Джевджет е детска свада, заради която едва ли нормален родител би стигнал до такова падение, в което изпадна кметът Байрам Разманов. Той и децата му живеят със самочувствието че всички сме им длъжници и трябва да им се подчиняваме. Предната вечер кметският внук Байрам, който е една година по-малък от Джевджет, се нахвърлил да бие приятелче на сина ми и той се намесил да ги разтърве и да прекрати скандала. За това, че синът ми предотвратил сбиването между двете момчета, кметският внук завел на следващия ден чичо си да мъсти. Ето това е причината, заради която ние и детето ни едва не бяхме убити от тези злобни хора. Като видяхме детето си цялото в кръв и синини, едва не умряхме със съпругата ми. Досега не сме си позволили да ударим децата си, те са кротки и възпитани и са за пример пред цялото село. Ние също сме кротко семейство, допреди по-малко от година живеехме в Гоце Делчев и се върнахме в Лъжница, защото ни съкратиха от работа. Живели сме дълги години и в чужбина, но никога не съм си представял, че такава силна злоба и завист е пропила хора от нашето село. Цяла нощ не мигнахме, като видяхме в какво състояние е детето ни. Още вечерта го закарахме за преглед в болницата в Гоце Делчев. Чакахме дълго, но дежурният лекар д-р Феодор Фидошев не дойде. Вчера отново отидохме да го търсим, за да назначи лечение и да издаде медицинско за нанесения побой над сина ни, но ни отказа директно в очите. Излезе и ни заяви да си ходим и няма да прегледа детето ни. В момента, когато д-р Фидошев отвори вратата, видяхме, че вътре при него бяха кметът Байрам Разманов и неговият син Баки. Докторът под тяхно давление отказа да прегледа детето ни и да издаде медицинско за нанесените му травми. Така д-р Фидошев стана техен защитник, като наруши задълженията си на лекар. Принудихме се да отидем при личния ни лекар д-р Баракова да назначи лечение, защото повече от 24 часа детето ни бе със силни болки, тя издаде медицинско свидетелство за нанесените му травми.

Не знам как ще намерим правдата в случая, в полицията също очакваме да защитят побойниците. И в съда ще е същото, тогава за каква демокрация говорим в нашата държава, като властниците каквото и да направят, са невинни, а ние колкото и да сме прави, винаги ще сме виновни. За случая ще уведомя лично министъра на здравеопазването и ще настоявам да се търси отговорност от д-р Феодор Фидошев. Предполагам, че от страх никой от селото няма да дойде да свидетелства в съда, въпреки че десетки хора видяха как пребиха детото ми и това как едва не ни посече с брадвата кметът Разманов и синът му Баки. Впили са се като пиявици във всички възлови длъжности в селото от десетки години. Навсякъде кметът е назначил най-близките си хора и ние, обикновените жители на селото, не можем да търсим нито правда, нито защита при подобни издевателства. Той е кмет на село Лъжница от БСП отпреди 1989 година и връзките му с институциите, които трябва да се произнесат по случая, са му бетонни. Когато наближат избори, със заплахи и изнудвания ни карат да гласуваме. Хората, въпреки че искат промяна, ги е страх. Искам да напусна селото със семейството си завинаги, въпреки че ми е много мило, но децата ми трябва да живеят и растат спокойно. Не знам какво ще ни се случи след тази публикация, но със сигурност ще има отмъщения, защото и властта, и парите са у тях. Ако съдът не ги осъди за стореното, нека Господ ги съди, защото е най-справедливияг съдия и всеки рано или късно си плаща за всичко.

Не мога да си обясня защо у хората се натлачи толкова много злоба, омраза и завист. Правовите и контролните институции според мен носят немалка вина за това, защото на нас, обикновените хора, ясно ни се показва и доказва, че законите и наказанията за такива като нас и за властниците са много различни. Няма виновни кметове и техни роднини и протежета, виновни сме ние, че си нямаме място под чадъра. Категорични сме, че въпреки всичко ще заведем дело срещу кметския син Баки Разманов и баща му Байрам за нанесения побой над непълнолетния ни син и нападението и опита за убийство с брадва на мен и жена ми, заключи Джевджет Зърбашев.