Ив. Иванов: За 1 лев хората на Пл. Галев ми избиха зъбите, той ми каза: Объркали са нещо...

Пламен Галев в 5-минутната почивка в съдебна зала в присъствието на съдия Мирослав Начев с тихи и отчетливи думи утеши Тоци и Стъклето: Ще ги разбием на пух и прах. Това са глупости, спокойно, я се вземете в ръцете. Така ще ги пребием, че цяла България ще ги види.
От смъртоносния поглед на Пламен Галев опонентите му Пламен Миланов и Антонио Якимов бяха изтръпнали. Те се намираха точно зад двамата подсъдими Владимир Ангелов-Стъклето и Апостол Чакалов-Тоци. Съдията, тъй като беше зает с подготовка на снимков материал в компютъра, не забеляза сцената, която се разигра само за секунди. След паузата Пламен Миланов поиска изявление пред съдията и обяви: Чувствам се застрашен. И разказа случилото се. Чух Пламен Галев да изрича: “Така ще ги пребием”, като гледаше към нас, “че цяла България ще ги види”. Сега вече не се чувствам спокоен никак.
Думите му бяха документирани.
Потресаващи сцени на кърваво насилие над таксиметрови шофьори в автентичните разкази на потърпевши бяха разкрити на третото поред заседание на Кюстендилския окръжен съд, което за разлика от предишните беше открито за журналисти и обществеността. Думата бе дадена на Пламен Миланов, който повтори за пореден път за многогодишния рекет, упражняван над него от Пламен Галев. Плащах му с месечни вноски от 2 до 7 хиляди лева, или 50 процента от приходите на двете ми фирми, едната от които бях заставен да прехвърля на Владимир Ангелов. Владко не осъществяваше никаква дейност, той не е участвал в дейността на фирмата, той ми е комшия, познати сме. Не познава и съвсем шофьорите, познава ги от едно-две предизборни събрания, в които трябваше да им каже, че за кмет на Дупница трябва да бъде избран човекът на Пламен Галев Атанас Янев. Имал съм няколко срещи с Пламен Галев, на които той с нетърпящ възражение тон ми заяви, че моите фирми стават и негови, че моят бизнес ще бъде и негов, че обединява всичките таксиметрови шофьори в една фирма и аз ще бъда управител на всички. Впоследствие към моите две фирми прибави само една кола, на лансираната от местното общинско ръководство в момента фирма на Богдан Пенев, негов личен приятел.
Голямата новина, която не беше огласявал досега Пламен Миланов, е свързана с крупна инвестиция на Пламен Галев в Дупница. Пламен Галев е инвестирал 250 000 евро за изграждане на бетонов център, като го дислоцирал точно срещу бетоновия център на Пламен Миланов. Каза ми: Адаш, ще те компенсиран за всичко, което съм ти взел, ще направим общ бетонов възел, ти ще го ръководиш.
Започнахме работа, аз бях ръководител, нищо не ми плати. Дори внесох 2000 лева за пясък и му позвъних да ми плати за него, а и по изграждането, но той мълчаливо ми отказа. Аз си изтеглих пясъка и в крайна сметка просто фалира моят бетонов възел.
Бетоновият възел се намира по пътя към София и отдалече се вижда суперлуксозната инсталация. Пламен Миланов уточни още, че сделката по прехвърлянето на фирмите му е извършена при жената на председателя на Общинския съвет в Дупница Явор Тодоров, която е нотариус.
Най-силно впечатление в съдебната зала с поразяващата си откровеност внесе Ивайло Иванов, таксиметров шофьор от село Ресилово, той заяви: Пребиха ме гардовете на Галев за един лев, аз съм бивш служител на МВР и не ме е страх, няма от какво да се страхувам, защото съм чист, за да кажа истината. Работих при Пламен Миланов преди осем години. С лично мой автомобил работех. Никога не стъпвах на пиацата на автогарата, защото знаех за какво става дума, знаех, че е платена. Жена ми работи на автогарата. Влязох, обядвах, тръгнах да излизам, качих се в колата. В същия момент пред мен паркира пловдивски автобус и от него слезе една жена, която ме стопира и ме помоли да я закарам до Хлебозавода. Веднага бях открит от Апостол Чакалов с въпроса: Защо взе клиентка? Аз знам кой му беше телефонирал, това бяха мои колеги от автогарата, които си плащаха на него. Обясних на Тоци какво се е случило. Той каза: “Добре”, звънна на Пламен Галев, отдалечи се от мен на разстояние колкото оттук до вратата на съдебната зала, след което каза: “Вземи, разговаряй с Пламен Галев” и ми даде джиесема. И на него обясних какво се е случило. И се бях отпуснал така до колата, когато Тоци ме удари с нещо метално, мисля, че беше дръжка на пистолет. После ме доутрепаха Мелчето и Стоил. А изобщо не съм подозирал, че може да ме пребият за един лев.
В деня на инцидента веднага отидох в полицията. Там ударих на камък. Не пуснах и жалба. Но моите колеги, всички момчета, бяха научили, тъй като съм лежал в локва кръв, никой не ми е оказвал помощ. Но други колеги бяха научили и дойдоха да ме подкрепят и да ме защитят в полицията. Окупираха входа. След случая аз се прибрах, нито виждах, нито чувах, окото ми беше огромно, имах два избити горни зъба, от главата ми течеше кръв, беше ми пукната. Дойде вкъщи в същия момент Георги Градевски-Конъна. И ми вика: Бате, Пламен каза да дойдеш в “Империал”.