45 дни няма нито вест, нито кост от 75-г. баща на футболен шеф №1 в Пиринско

За мен брат ми не е жив, убит е в джамия, една нощ не е изкарал жив в Истанбул, най-малкия ми брат Александър го убиха на Рилския манастир, каза пред репортер на “Струма” най-възрастният от фамилията, 81-годишният Стоян Кабзималски.

75-годишният Димитър Кабзималски, както съобщихме, изчезна от хотела в турският мегаполис Истанбул само 1 час след като се настани в него със съпругата си Мария. Двамата съпрузи бяха от състава на туристическа група от град Рила, пристигнала в Истанбул преди обяд на 25 септември. След панорамна обиколка на града туристите отиват в хотела, настаняват ги в стаите в 13.30, екскурзоводката им казва да си починат и в 16 часа да слязат във фоайето. Мария ляга да поспи, а Димитър й казва, че иска да се обръсне, влиза в банята и изчезва. Оттогава, вече 45 дни, няма буквално нито вест, нито кост от Димитър Кабзималски. Според ширещите си в Рила слухове Димитър е убит, вдигайки скандал в джамия, според други е хвърлен в морето, а врачка казала на близките му, че е в шахта с решетка. По нареждане на дъщеря си, която е магистрат в София, Мария - съпругата на изчезналия отказва да говори с медиите. Синът му Александър Кабзималски е шеф на областния футболен съюз в Благоевград. Репортер на вестника разговаря със Стоян Кабзималски, брат на изчезналия Димитър, къщите са им една до друга в град Рила. Стоян е пенсионер, започва трудовата си кариера като строител на ВЕЦ "Калин", работил е на тунелите, свързващи язовирите "Калин" и "Карагьол", 4 години по-късно спуска трупи по въжените линии в с. Сушица, община Симитли. Ето какво каза най-големият от тримата братя:

За мен брат ми не е жив, аз съм приключил с този случай, стигам до това заключение след като разпитах останалите участници в групата. За съжаление някои от тях крият нещо, но това си е за тяхна сметка. За мен брат ми е бил неадекватен, за това говори фактът, че е излязъл от хотела по чорапи, с една риза на гърба и без пари в джоба си. Че не е бил адекватен, говори следното: първо е объркал стаите, вместо в тяхната влязъл в отсрещната, след като го упътили, слязъл един етаж по-долу и поискал да влезе в друга стая. В нея имало две жени, които вместо да извикат съпругата му, за да си го прибере, се заключили при повторното му чукане по вратата им. Помислили си, че ги задява, вместо да му помогнат. От вас разбирам, че е искал вода, за да се обръсне, от камериерката на хотела, която била изселничка от Кърджали, знаела български и му казала да се прибере в стаята, защото е по чорапи, и го качила на асансьора. Че брат ми не е бил на себе си, говори и фактът, че при нощувката предната нощ в Димитровград също се е загубил, но са го намерили веднага, скитащ по улиците около хотела. В Истанбул това не е станало, защото според мен е влязъл в джамията срещу хотела. В нея са се молили, а Димитър си беше малко заядлив. Сигурно нещо е тръгнал да ги поучава или да им иска сметка защо молитвите гърмят из целия град от микрофоните, и те са го бастисали. Попаднал в неподходящ момент на неподходящо място, само така е станало. Затова никой, нито полицаи, нито ваксаджията пред хотела, не е видял нещо. Така и Димитър загина нелепо като другият ми брат-Александър. На Петровден 1956 г. Александър тръгна с теснолинейката за Рилския манастир, поиска палтото ми, дадох му го, замина с още двама приятели - бившият кмет, вече покойник, Димитър Чалашканов и съфамилникът му Васил Чалашканов. Настанили се в хотела към манастира, но там един от Кочериново го ударил с бирена бутилка в слепоочието и си отиде на 25 години.