Градът на купоните, нощния живот и блясъка умря

Градът на купоните, нощния живот и блясъка е замрял, чак страх да те хване да ходиш по обезлюдените му улици. Тягостна тишина и безвремие. Това е Благоевград през лятото.

Причината за “падналата бомба” в града е, че студентите си заминаха. Над 30 хиляди младежи учат в двата вуза - Югозападния университет “Неофит Рилски” и Американския университет в България. Когато се върнат по родните си места, Благоевград се стопява до 70 хиляди души. Поне 20 хиляди от тях обаче са на гурбет в чужбина, други хиляди работят или почиват по нашите курорти, трети са по родните си села. Така иначе пълният и шумен град се превръща в мъртъв.

“Цял ден висим като паяци, лъскаме масите по три пъти от прахоляка, но няма кьорав клиент. Така е, защото студентите си заминаха, а с тях и преподавателите. Тука кой остана? Само бабите и внучетата, а ние стотинка оборот не можем да направим”, жалва се Стефан Николов, управител на бар-ресторант на иначе оборотно място в центъра.
“А ние пък, дето имаме кафенета, разчитаме само на младите хора. Сега като ги няма, се опитваме да правим всякакви промоции, кафето намалихме, кифлички даваме безплатно, ама никой не се хваща на тези номера. Просто в града няма хора”, оплакват се и сервитьорките от централните заведения. Собствениците опитаха да бъдат гъвкави, намалиха цената на кафето до 50 стотинки сутрин, но и това не събуди бизнеса им.

“Има и нещо друго - откакто влезе забраната за пушене, рязко ни падна оборотът. В Благоевград е адска жега, никой не иска да стои на открито, а вътре има климатик, ама като не се пуши - ядец. Затова хората си стоят по офисите или у дома”, жалва се Кирил Гутев, собственик на барче.

Един от управителите на заведение пък припомни, че и през зимата са имали два мъртви месеца. През декември и януари повечето студенти в града излезли в по-дълга ваканция заради икономии на гориво. Тогава няколко ресторантьори дори ходили накрака при ректора на Югозападния университет да се молят да съкрати
студентската ваканция.

Даже били готови да платят разходите за топлото на вуза, само и само да се върнат клиентите.

Ресторантьорите вече толкова са се “изучили”, че даже и образователната реформа я разбират. Именно с нея обясняват тазгодишната суша. “Матурата е виновна! Преди през юли идваха хиляди кандидат-студенти и пак нещо покривахме, а сега на младите не им се полагат изпити, всичко живо разчита да стана студент само с оценките от матурата. Ето тази година за един ден дойдоха 1000 деца за теста по български език и това беше за цялата кампания”, философства кафеджия, докато бърше нервно несъществуващи прашинки по барплота.

Нощният живот в града също е замрял. Дискотеките и чалготеките, които на вечер побираха десетина хиляди младежи, сега работят само два пъти в седмицата и задължително осигуряват певачки с пищни форми на живо, защото иначе никой няма да влезе.

Същото бедствие е сполетяло и магазините. Продажбите на дрехи и обувки са направо в клинична смърт, както се изразяват продавачките. Само в събота алъш-веришът се съживява леко. Тогава идват по два-три автобуса с гръцки домакини, но и те започнали да пазаруват евтини стоки и оборотът от тях не е впечатляващ.

Най-доволни от мъртвилото са... полицаите

Защото дори престъпниците не виреят през лятото в напечения град. Униформените дават пример с прочутата местна банда на Пламен Илиев-Джудиста, която бе заловена чак край Поморие да точи банкомати.

Точно през лятото се вижда колко крехка е всъщност местната икономика, крепяща се изцяло на обслужването.

Допреди 20 години районът имаше силна промишленост, но т.нар. преход и криминалната приватизация стопиха заводите до сладове и шивашки цехове. Сериозни инвестиции в производство не бяха направени и Благоевград постепенно се превърна в един административен център и студентски град. Заради младите бяха построени над 500 кафенета и заведения както и десетки хотелчета. Бизнесът се завъртя около изхранването и забавляването на студентите. При бума на строителството се наляха пари в молове и бизнес сгради, които сега стоят празни.

След срива на строителния бранш лъсна безпомощността на местната икономика, която не откри друга пазарна ниша и не успя да предложи никаква алтернатива за армията от 10% безработни, особено за квалифицираните кадри.