Етно фиеста под рилското небе: Смочевските баби пяха с млади музиканти от четири континента

В един от най-живописните дялове на величествена Рила планина, месец септември на 2013 година започна със спиращи дъха ритми от цял свят. Мелодиите и напевите от 12 държави на света, се събраха обединени в Етно фестивал, наречен „Музика под рилското небе".

23-ма младежи от четири континенти се събраха в първите дни на септември в планинското градче Рила, където в продължение на 10 дни ще останат в България. По проект на фондация „Арденца” и общината в Рила, именно тук е избрано мястото за реализация на втория по рода си у нас Етно Фестивал. Той се организира по модела на самодейните етнофестивали в цял свят, чиято идея е да обхване и обедини независими един от друг творци, които правят общи музикални изпълнения.

И тази година младите музиканти се събраха под рилското небе и заедно с музикалните и певческите групи от Пастра и Смочево, спретнаха неповторима етнофиеста и заредиха град Рила с виртуозните си умения, естествен чар и неповторима свежест.

Чистота струи от зениците им, светлина изпълва пространството около тях, но докоснат ли инструментите си, целият ефир се преобразява и понася вълшебните ритми отвъд планината.

Те са Мириям и Илахим – и двамата от Белгия, София, Антон и Ема от Швеция, Ангелина от Австрия, Керън от Австралия, Елин, Райна, Ана-Мария и Виктор от България, Зофка от Чехия, Лора от САЩ, Томас от Чили, Естер от Испания, германецът Ян и мексиканецът Херардо.

Събират се и се запознават точно тук, край най-живописната част на величествената Рила планина. Обединени от една идея, която за всеки един от тях е смисъл на живот – музиката.

Всеки един от младите музиканти иначе изкарва хляба си с професия, която, с изключение няколко човека в групата, няма нищо общо с музиката. Испанката Естер е треньор по плуване, германецът пък работи като инженер.

„Домакине, добри гости са ти дошли”… С тази песен, с пита и мед, групата на смочевските баби посрещна своите свежи гости от всички точки на света, пристигнали в едно от най-живописните села под Рила планина. Групата пристигна в Смочево в ранния след обяд с „Училищен автобус” любезно предоставен от гостоприемните домакини от общината в Рила. Насред селският мегдан, ги очакваха кмета на селото Василка Николова, читалищният председател и секретаря.

И защото смочевци знаят как да посрещат гости от близо и от далеч, само за организаторите на събитието – фондация „Арденца”, не беше учудващо, че масите в една от залите на читалището, са претрупани с домашни баници и торти, с погачи и шарени пити, със козе сирене и мътеница. Не липсваха разбира се, смочевско вино и ракия, прославили селото нашир и надлъж.

Софрата обаче, някак не впечатли кой знае колко младите музиканти. Дали, заради динамиката на ежедневието им в големите световни столици откъдето идваха, дали заради интереса им час по-скоро да се докоснат и да почувстват уникалната природа на планинското селце, но местните и до днес не могат да се начудят, че младите побързаха да яхнат каручките, отколкото да нахапят баниците.

Иначе, нагиздените четири каруци, си бяха част от организацията на събитието по посрещането на гостите, което беше и специалната изненада за гостите. „Изненадата е очарователна, изненадата е незабравима, хората са уникално естествени и невероятно топли”, едва сдържаше вълнението си испанката Естер, която сподели, че до момента на пристигането си тук, не е имала представа, че има хора по света, които да живеят толкова спокойно и да са толкова гостоприемни и открити към някакви непознати чужденци. „Мислех, че света върви към гибел, защото не вярвах, че някъде наистина има такова райско място, където хората са толкова топли и открити, а природата толкова чиста, запазена и великолепна. Отдавна не вярвам на телевизията, не гледам телевизия. Работя като треньор по плуване, животът в големия град ще ни смачка и затова интересите ми са насочени към онова, което носи хармония на мен и на света. А това е само музиката.”, разказа Естер, която първа скочи в каруцата и се приготви за пътешествие из района.

„Тези деца живеят сред бетон и изкуствени цветя, под неонови лампи и сгъстен въздух в големите столици, не можете да си представите каква радост и какво усещане им доставяте”, едвам сдържаше вълнението си и организаторката на събитието Даниела Дикова. И наистина, никой от младите творци, не се умори от дрънченето и твърдата возия на талигите, с които, за трите часа до началото на Етно фиестата, музикантите от всички краища на света успяха да обиколят и да подишат чистия планински въздух над китното рилско селце, да усетят лъчите на парещото септемврийско слънце, да видят възстановения от местни млади хора параклис „Света Троица” и да разберат как се приготвя добилото вече световна слава Смочевско вино.

Всъщност за местните, Етно фестивалът вече е част от живота в края на лятото, въпреки, че селото е домакин на тази световна проява едва за втора година. Миналата 2012 година тук са огласяли с музиката си 12 музиканти от цяла Европа, които в края на уъркшопа, впечатлили местните старци и с уменията си да играят български народни хора и ръченици, спомня си съпредседателят на фондация „Арденца” Даниела Дикова. Самата тя е пианистка. Възпитаник на Българска държавна консерватория, от 1988 е главен асистент–акомпанятор към катедра цигулка в ДМА “Панчо Владигеров”. Участник е в различни камерни състави. През 1995 свири в трио за съвременна българска музика. След дългогодишната си работа с челиста от САЩ Джефри Дийн, през 2004 заедно основават трио “Арденца”. Сега двамата са съпредседатели на едноименната фондация, която събира млади творци под българското небе.

Затова не беше и чудно, че някои от младежите вече знаеха за величественият магнетизъм на този район под Рила. За трима от музикантите в тазгодишната група, това беше второ посещение и може би затова, след обиколката, бързаха да слязат от каручките, втурвайки се към отрупаните с български гозби маси.

През това време, грижливо подредените пейки и столове насред селския мегдан, които оформяха великолепният концертен салон под ясното рилско небе, се изпълваше полека-лека с посетители.

Точно в 18 ч. откъм улицата покрай читалището, долетя свирня. Нашенска, българска свирня. И докато публиката притихваше, за да дочуе вълшебните ритми на акордеона, които идваха в страни от сцената, всички притаиха дъх, когато съзряха когато звуците се смесиха в едно и виолончело, три китари, пет цигулки, две флейти и гъдулка, наобиколиха на колене акордеониста Елин Костадинов. Виртуозното начало на този красив миг, наистина спря дъха и накара публиката да аплодира в екстаз младите творци, които до края на вечерта не спряха с изненадите за топлата си публика. Креативността, с която правеха изпълненията си, проличаха освен невероятен талант и музикално дарование, но усет към публиката. Сякаш от присъствието им, мегданът беше засиял и беше изпълнил пространството с любяща светлина.

Местната певческа фолклорна група великолепно се вписа в музикалните изпълнения на младите си колеги дошли от четирите краища на света, за да свири точно с тях. За което, навярно си има и причина - формацията на местните баби, наречена „Смочевските извори”, освен, че печели челните места в регионалните и националните фолклорни музикални форуми, но има и славна 50 годишна история, чиито юбилей, читалищното ръководство подготвя да отбележи тържествено на 28 септември.

„Слънце се слега да зайде” на местния самодеен състав, беше общият знаменател, който приобщи смочевските баби към младите музиканти от четирите континента на света, които като професионалисти, бързо уловиха ритъма на българската мелодия и всички се сляха в едно цяло, в един уникален, изпълнен с обаятелно очарование музикален състав.

Затова и в края на уъркшопа никой от организаторите не очакваше да срещне равнодушие, защото всеки един усещаше, как високите вибрации от позитивна енергия изпълват цялото пространство над Рила планина.

А когато всичко приключи… Когато беше обявен краят на тази невероятна фиеста... Тогава пък се появи „Тръгнал зайо да се жени” – музикалната самодейна група на смочевските дядовци…

И всичко започна отначало. Та до полунощ.

С. Здравкова