Елитът на леката атлетика се събра в чест на проф. Ив. Кадийски

VIP парти подари на първия си треньор проф. Иван Кадийски, тръгнал от асистент в ЮЗУ “Н. Рилски” в Благоевград, бизнесменът Ивайло Караньотов, като затвори заведението си “Будоар” до хотел “Плиска” в столицата в чест на 70-годишния му юбилей. Състезатели на проф. Кадийски, някогашни многократни републикански и балкански шампиони, негови колеги и приятели се събраха от цяла Западна България да засвидетелстват уважението и обичта си към него.

Той определи моята съдба, моя живот, откровен бе Ивайло Караньотов - спринтьор, водач на световната ранглиста за юноши на 60 м в зала, 6-и на олимпиадата в Москва на 4 по 100 метра. Научи ме на дисциплина и ако не беше дошъл в моето училище да пита кой бяга бързо, да ме вземе при себе си, кой знае какъв боклук щях да стана!

Не знам какво да ти пожелая, сигурно си щастлив, защото повече шампиони няма как да направиш, спри се вече! Толкова хора са ти задължени! - каза Ивайло Караньотов на юбиляря.

Съпругата му, актрисата Аня Пенчева, го апострофира: Не го слушай, тренер, той и на мен така казва, но хора като теб и мен не могат да бъдат спрени!

Първият треньор е като първото гадже - никога не се забравя, обяви Пламен Кръстев, шеф на фирма “Биогейм” и бивш вицеевропейски шампион на 110 м препятствено бягане. На партито той пое ролята на водещ, като подчерта, че за него това е чест и привилегия, и пръв се поклони с думите: “Благодаря ти за всичко, тренер!”

Специални гости на тържеството бяха почти цялото ръководство на Националната спортна академия начело с проф. Лъчезар Димитров, заместникът му проф. Петър Бонев, шефът на катедра “Лека атлетика” проф. Стефан Стойков, както й проф. Константин Жалов, светило в областта, ексчлен на ВАК и рецензент на професурата на проф. Кадийски, който го изненада с копие на протокола от научния съвет, на който бил избран за професор.

Кметът на родното село на юбиляря Борован Петър Цветковски и председателят на ОбС му пожелаха да е жив и здрав и да продължава да носи борческия дух на борованчани, които не се подчиняват нито на власт, нито на партии, а само и единствено на себе си.

Председателят на Българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов не пропусна лично да поздрави рожденика, а подаръка от федерацията връчи Антон Бонов. “Спокойно, не са шпайкове! Яке е, за тежките зимни тренировки”, побърза да отговори на изненадания поглед на проф. Кадийски той.

Бившият препятственик Кирил Варадинов, сега в охранителния бизнес, някогашният му студент Феим Ахмедов, сега преподавател в университет в Истанбул, доц. Димитър Димитров, шеф на катедрата по педагогика в ЮЗУ “Н. Рилски” - Благоевград, и съименникът му доц. Д. Димитров от Стопанския факултет със съпругата си също бяха сред специалните гости на юбиляря.

Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков изпрати по директора плакет с поздравителен адрес, проф. д-р Иван Топузов връчи плакет от името на ректора на ЮЗУ проф. Мирчев на рожденика и припомни, че освен треньор Иван Кадийски е и един от най-добрите ни лекоатлети за времето си - макар самият да е 1,70 м, на висок скок е прехвърлял летвата на 1,90 м. На спартакиада в Плевен, за да не вземе златните медали по всички дисциплини, организаторите стигнали до измама в резултата му на дълъг скок!

Най-заслужилият гост на партито бе доц. Чавдар Коцев, или както го нарича самият Ив. Кадийски - Свети Чавдар, защото от 40 години двамата работят заедно - в началото като възпитаник, един от най-добрите състезатели на Благоевград, включени и в националния отбор, впоследствие студент, асистент и колега, човекът, когото проф. Кадийски подготви за свой заместник. Преди 10 г. за 60-ия юбилей доц. Коцев изненада учителя и треньора си с песен в негова чест, която написа и изсвири сам.

Със същата “Песен за треньора” стартира и 70-ата годишнина. С цялото си семейство дойде и вдигна наздравица с юбиляря Цветелина Кирилова, една от най-бързите българки и най-добрите в Европа на 800 м, полуфиналист на 400 м с препятствия, която чака втора рожба.

Преди да вдигне тост за здравето на всички, символичният домакин на тържеството чистосърдечно си призна, че той нямаше да е същият човек без съпругата си Лозка, която го търпи над 30 г. и му роди чудесна дъщеря - Деница. Пред пълното заведение той обеща, че винаги ще я слуша, а като истински борованчанин ще прави каквото си знае.