Затънахме в кризата, защото се овълчихме

Невена Бозукова е родена във Варна, където учи в Художествената гимназия. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Още като студентка в трети курс Невена получава първата си роля на голяма сцена и изиграва Нина Заречная в постановката "Чайка" по Чехов редом с най-големите театрали.

Тандемът на Невена Бозукова с актьорите Асен Блатечки и Милена Маркова се наложи като много успешен в последните години. Постановката "Бардак" на Габриел Борили с режисьор Георги Михалков, в която участват и тримата, препълва театралните зали. "Бившата жена на моя живот" по Жозиан Баласко е новата постановка, в която Невена Бозукова отново си партнира с Асен Блатечки и Милена Маркова. Режисьор е Велко Кънев. След премиерата на 25 октомври на сцената на "Сълза и смях" постановката ще обиколи театрите в страната.

Телевизионната публика познава Невена и от нейните роли в комедийното предаване "Аламинут", както и от участието й в екстремното риалити "Форт Бояр".

В комедийния сериал "Етажна собственост" на Идалго продакшънс, който се излъчва по Нова ТВ, Невена Бозукова влиза в образа на Теменуга - странно за околните момиче, романтичка, живееща в свой свят. Действието на сериала, което се развива в средностатистическа панелка, е своеобразно огледало на наболелите проблеми на съвременния българин. В сериала участват и известните актьори Антон Радичев, Милена Маркова, Стефан Денолюбов, Станимир Гъмов.

Невена живее от 13 години с продуцента Краси Ванков /на снимката/. Двамата са една от най-щастливите и влюбени артистични двойки у нас. Запознават се в НАТФИЗ - той е кандидат-студент, тя - квестор. Любовното обяснение е романтично - по време на турне в Москва. Двамата обожават пътешествията до екзотични дестинации - Египет, Тайланд, Малдивите. Фенове са на Формула 1.

От предишен брак Невена има дъщеря - Магдалина, студентка по фотография. синът на Краси и Неве Никола е на 5 години.

- Невена, в нашумелия сериал "Етажна собственост" играете Теменуга - странна птица, романтичка, която се движи в свой свят. Как се чувствате в тази кожа?

- Много добре се чувствам, интересно ми е предизвикателството. Имам голямо поле за развитие, което е най-хубавото нещо за един актьор. Границите са необятни при такава героиня, леко изместена от действителността. Градя образа с голям кеф, надявам се да го виждат и зрителите.

- Защо, според вас, този сериал без дългокраки манекенки, без спиращи дъха екшън сцени печели зрителите?

- Смятам, че сериалът е близо до зрителя, затова той го харесва. 90 процента от българите имат ситуации като тези в сериала, в които могат да се пропознаят веднага. Винаги има един лош съсед, един военен в блока, една интелектуалка, леко лудичката съседка, винаги има летящи торбички, особено в столицата. Винаги има за какво да се събере етажната собственост и да спори до дупка на общите събрания. Това привлича хората към сериала, радва ги, забавлява ги - припознават се в ситуациите. Казват си: А, и при нас ги има тези. Или: Ей, защо не се сетиха да направят еди си какво като в нашия вход.

- Сериалът е своеобразно огледало на нашите проблеми и на човек му се иска да намери отговори. Как се променихме ние, българите, през прехода - повече към Европа или към ганьовщината?

- Мисля, че българинът много се затвори в себе си. Ако навремето можехме да отидем да звъннем на съседа, поне аз съм го правила като дете - да поискам чаша захар или олио, сега хората много рядко си позволяват подобни взаимоотношения. Има ги, но само при възрастните хора, предимно в малките селца, които още не са се обезлюдили съвсем.Някак си сме се овълчили и отчуждили един от друг. Живеем между високи стени, ако сме в къща, или между четирите стени на апартамента. Заключваш вратата и си вътре сам.

- Вярвате ли, че макар бавно и болезнено ще успеем да се поотворим, да заживеем по-добре?

- Това зависи от самите хора. Много се надявам да стане така, надявам се да дойде време, когато хората няма да ходят нацупени, с дръпнати лица по улиците. Всеки е затънал в безизходица, в безпаричие, всеки гледа да оцелява буквално в това време. Това е най-големият проблем. Ако някак си човек се успокои сам, помисли за себе си повече духовно, отколкото материално, може и да имаме някакъв шанс. Ако затъваме все повече в материалното и в това да се мъчим да оцеляваме, не виждам скоро да се излезе от ситуаицята, в която сме в момента.

- Лошото е, че все чакаме някой да ни оправя...

- Никой няма да ни оправи, ако сами не се оправим. Ако всеки работи това, което може, и го работи добре, без да се стреми да бъде пенкилер във всичко - и това мога, и това мога, и това ще правя, и това, и това, ако всеки дава 100 процента от себе си в това, което може, тогава нещата ще се оправят.

- След хитовия спектакъл "Бардак" правите нов - "Бившата жена на моя живот". Какъв режисьор е Велко Кънев" Триото с Асен Блатечки и Милена Маркова - това ли е вашият екип?

- Спектакълът бе приет ентусиазирано в Бургас, на 25-ти е софийската премиера, надяваме се публиката да я приеме също толкова добре. Изключително приятно приключение беше създаването на тази пиеса, работата с Велко Кънев е изключително удоволствие и предизвикателство. С Асен и Милена сме съмишленици, разбираме се добре, гледаме в една посока - това са важните неща в един проект, хората да вървят към един и същи връх. Отново сме в този екип, тримата плюс колегата Стефан Иванов. Предстои ни и още един проект, в който сме същите хора - така че намерили сме се, да сме живи и здрави да продължаваме.

- С какво ви зареди легендарният Кико Азарян, вашият професор в НАТФИЗ?

- Сигурно съм го казвала и на него, и на жена му, че той ми беше като втори баща. Абсолютно категорично мога да го заявя. Изключителен човек, с голямо Ч. Прекрасен, дори не смея да давам квалификации на подобен човек.

- Къде се чувствате най-добре? Не ви ли е жал за "Аламинут"?

- На театрална сцена съм си най аз. Не може да ми липсва нещо, от което сама съм се отказала. Човек трябва да може да каже като Едит Пиаф: Не съжалявай за нищо. За изгубената любов, за новата си любов. Човек трябва да гледа напред и да вярва, че всяка следваща стъпка е по-добра от предишната. Мисля, че това съм направила с отказа от Аламинут. Смятам, че правя крачка напред с "Етажна собственост", няма за какво да съжалявам.

- Бреме ли е известността за вас? Или пък възможност за някакви облаги?

- О, чак облаги не. Най-много да ти дадат пресни плодове на пазара, ако те разпознаят. Не мисля, че нашата малка страна може да произвежда така наречените звезди. Звезди има там зад Океана някъде, с именията и четирицифрените дневни хонорари. Ние тук сме само по-познати хора от останалите по простата причина, че могат да те видят някъде на екрана. Надявам се и колегите ми, които се смятат за звезди, да разберат, че няма смисъл от подобна звездомания. А иначе - много е приятно да видиш искрената усмивка на хората, които те разпознават, оценили са работата ти. Това е прекрасно. Е, понякога има доста агресивни почитатели, които отнемат от личното ти пространство, когато си по бански на плажа например. Малко неприятно е, но се преживява.

- Имало ли е случай, в който сте съжалявала, че сте актриса, а не друга професия, която би ви гарантирала личното пространство?

- Чак дотам не. Когато ми е нужно лично простраство, винаги мога да си го намеря. Не ходя по многолюдни места, намирам си малки кътчета, където много-много не ме закачат.

- Изглеждате щастлив, усмихнат, човек. Чудесно е на фона на вечно недоволните българи, убедени, че другаде биха направили чудеса. Каква е вашата рецепта?

- О, тези чудеса ги знаем зад Океана. Но тези чудеса по-добре да не ти се случват, а да гледаш да си в чудото тук, някъде в България да си намериш своето чудо. Важно е да можеш да приемаш грешните стъпки, да знаеш, че ти си правиш, никой друг не ти ги прави. Знам, че това, което съм направила - и грешно, и вярно, си е мое. Приемам го, не обвинявам никой друг. Както понякога се случва да виним шефа за наш неуспех или пък колега, че уж ни спретнал подъл номер.

Във всички подобни ситуации и ти си там. Човек трябва да се държи адекватно на действителността и да бъде по-широко скроен. Да не затъва в дребните неща - те убиват щастието. Но за съжаление има много дребнави хора и дребни душици. Няма смисъл от това, защото всичко остава в крайна сметка в теб и губещият отново си ти. Трябва да се живее с повече оптимизъм и усмивка. Хората трябва да приемат грешките, да търсят вината у себе си, а после у другите, да не се боят да ги признават и да продължават напред. Ако човек си тежи на мястото, това му гарантира, че ще се чувства добре. Поне аз така смятам и така живея. За мен това е формулата, за никого няма пречка да опита.

- Как човек остава влюбен след 13 години съвместен живот? Как се побеждава сивотата и провокациите на делника?

- Намерила съм златната среда и начина, по който да ми е интересно всеки ден, както и на човека до мен. Дори в лошото винаги можеш да намериш нещо, което да ти е от полза, да извлечеш поуки. Дори в лош ден, връщайки се вкъщи, можеш да превърнеш ежедневните неприятности в позитив за близките си. А и като имаш две прекрасни деца - те са също плюс. Усмивката на малкия е достатъчна, за да си кажеш: Стига съм се занимавала с глупости! Нали сме живи и здрави, пред мен расте чисто и усмихнато дете - няма смисъл да поглъщаш отрицателните емоции на странични хора!

- Как се спогаждат двама овни?

- О, в началото на връзката беше пожар, сега сме се укротили. Диригентите са двама, в зависимост от музиката, която свирим вкъщи. Иначе двамата гледаме да дирижираме по някакъв начин, всеки в своята си посока, но събираме нещата в едно цяло.

- Носите име на чудесно цвете. Невенът ли е любимото ви цвете”

- Невенът, защото е като слънце. Той ме зарежда много с красотата си, а и от него се правят страхотни кремове против всякакви лоши пъпки, белези, пие се за сърце - изключително цвете е. А и расте като бурен - където и да го хвърлиш, можеш да го отгледаш, той сам си се гледа.

Може и да е вярна оная теория, според която името влияе на характера на човека. Баба ми Ненка искала да ме кръстят Незабравка - родена съм през април, искали са да е пролетно цвете. Решили обаче да е Невена. Всеки си носи някакъв знак - я от име, я от звезди. Има нещо слънчево в мен, понякога, когато името надделява над зодията.

- Най-важният урок за децата ви?

- Да бъдат добри и да не се гевезят. Много мразя някой да се лигави. Да вярват в себе си и докрай да правят това, което са намислили, дори понякога да си трошат главата в стената. По-добре така, отколкото да мрънкат и да живеят покрай другите. Да живеят своя живот, за себе си.