За нашите деца най-голямата заплаха е в семейството

Родителите са неспособни да изграждат взаимоотношения с децата си и се чувстват неспособни да им въздействат по друг начин, освен да използват насилие срещу тях, каза бившият зам. председател на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ Христо Монов.

- Как днес българинът възпитава децата си?

- В различните прослойки е различно. Това, което се случи през последните 20 годни, е, че много се разслоихме като общество и за съжаление по-голямата част от българските семейства доста изостават от новия стандарт и в изграждането на взаимоотношенията с децата си. Не обичам думата “възпитавам”. Не знам какво означава. Знам какво означава да даваш пример, да изграждаш доверителни взаимоотношения с детето си и да подкрепяш детето си тогава, когато е в затруднена ситуация, но възпитавам ми звучи от времето на Русо. Дума, която е поостаряла.

- Защо напоследък зачестиха случаите на побои на деца и побои от деца?

- Може да ги разделим на две. Според статистиката, която е трайна, от 7-8 години, най-често децата стават жертва на насилие в семейна среда, т.е. най-често родителите и близките са най-ярки насилници. Това означава, че родителите са неспособни да изграждат взаимоотношения с децата си и се чувстват неспособни да им въздействат по друг начин, освен да използват насилие срещу тях. Друг е въпросът на насилието между децата, но то все пак е копиране на отношенията между възрастните.

За съжаление много често могат да видят насилието, като се започне от начина на политическо говорене, особено в последните две години, когато непрекъснато се търси някой виновен и се стигне на битово равнище, където по повод най-елементарни неудачи, като например липсата на достатъчно средства и понякога даже една недобре сготвена супа може да стане причина за посягане на единия член на семейството върху другия.

Децата виждат всичко това, медийната среда, в която растат, е достигнала дотам, че засилва насилието. Ако в началото на 20 век насилието беше между държавите и по фронтовете, сега е в дома чрез медиите и децата ежедневно стават свидетели на насилие. Много често те самите се забавляват чрез насилие. Психолозите предупреждаваха още в началото, когато се появиха компютърните игри, че не може над 90% от тях да дават насилие и ти да усъвършенстваш себе си в насилието и да изразяваш себе си чрез насилието над другия.

- Кои са най-големите заплахи пред децата на улицата, в интернет?

- Както се развива светът, така се развиват и заплахите. За българските деца конкретно една от най-големите заплахи са в семейството, тъй като огромна част от българските семейства функционират извън нормите на модерността. Да не говорим, че в някои от етническите групи биенето е социалната норма в семейството.

Друг тип опасност са тези модерните, най-вече в киберпространството, където също много често подценяваме възможността като родители децата ни да станат жертва на насилие, но за щастие в тази насока се работи много усилено, особено в неправителствения сектор. Има много организации, които работят в тази област. Има създаден център, откъдето може да се намерят програми, с които да следи по-малките с кого и по какви теми общува, без да навлиза в интимния свят на детето си, а от чиста загриженост за безопасността му.

- Какъв е начинът за превенция на агресията у децата и на тази към тях? Какво трябва да предприемем ние като общество?

- Първото е превръщането на принципа, заложен в декларацията “Конвенцията за правата на детето”, превръщането му от израз в реално съдържание чрез поведението на всеки от нас, независимо от това дали е родител, учител и т.н. Водещо е именно това “Най-добрия интерес на детето” - всичко, което правим във всичките си качества и роли, които изпълняваме в обществото, да се ръководим от най-добрия интерес на детето.

Тогава именно ще се проведе една ценностна среда, в която няма да има обществена търпимост към това да видим някой да дърпа, да ругае или да бие детето си. Той просто няма да си го позволява, защото знае, че обществото ще го санкционира и веднага чрез укорителни думи или чрез сигнал до институциите, които могат да предприемат необходимите мерки. Имаме много добър Закон за закрила на детето, който дава възможност всеки насилник на детето, било то и най-близкият му, да получи много строга санкция. Въпросът е, че все още я няма тази обществена нагласа да алармираме институциите за извършвано насилие над деца.

Просто трябва да се създаде друга нравствена атмосфера. Няма да е лесно и да стане за 10 години, но ще стане чрез обединяване на усилията за един доста дълъг период и се надявам сегашните деца да са много по-добри родители от нас и много по-чувствителни и нетърпими към това позорно явление в 21 век.